В момента чета...86

Благодаря много! Ще я търся в библиотеката в такъв случай

Докато чакам "Холи", а и за да си почина малко от криминалета и трилъри, започвам "Сърце тъй бяло" на Хавиер Мариас. С предишна книга на Мариас останах малко разочарована - стилът му може да е много красив, но тези километрични изречения ме изморяваха и отегчаваха. Ще видим сега с тази книга как ще е. Може просто да не съм дорасла за Мариас.

Здравейте!
Следя темата и най-накрая се реших да пиша, понеже имам нужда да си споделям и говоря за книги
Наскоро прочетох "Човек на име Уве" на Фредерик Бакман . На моменти вървеше много леко и приятно, в същото време много дълбоко и без излишна драма. Доста ме накара да се замисля над човешкия характер - как често обвивката на човек може да те заблуди,че някой е лош или егоистичен човек, или обратното също - да изглежда мил и великодушен, а реално да няма никога добри намерения. Аз обичам да срещам в живота си такива хора като Уве. Следва да гледаме някоя вечер и филма.
След това прочетох "Твоето его е врагът" на Райън Холидей. От време на време чета такива за самоусъвършенстване, но много бавно, понякога доста натоварващи за мозъка ми, но смятам, че ми е полезно да им отделям време понякога.
Сега съм подготвила "Аbsolvo te" и "Жажда".

Papilio, щом ти е харесал Уве, препоръчвам “Баба праща поздрави и се извинява”.

На мен Уве много ми хареса, но Бабата- не.

Птичарката, погледнах я и определено ще ми е интересна. Още повече,че от описанието става ясно,че главния герой е дете. Влиза в списъка! Благодаря!

Олив Китридж приключих - много ми хареса! Благодаря за препоръките тук! Започнах Три на Валери Перен и ще се отчета после.

“Олив Китридж” ми е тотална десятка, дори си пазя “Олив Китридж отново”. Чета я глътка по глътка. Много са добри за мен.

Измъчих се с Праскови за кюрето на Джоан Харис, хем знам, че не е моят автор, хем пак скочих да пробвам. И затова рязко свих в свои води с Престъпен ум на любимеца ми Крис Картър.
На четеца чета Малки големи неща на Джоди Пико и ми се повдига от  клишетата за расизма, но ще я довърша на инат, просто да видя докъде може да стигне авторът в раздухването на подобен проблем.

Джоан Харис съм я отписала още на "Синеоко момче" и не припарвам до нея.

Прочетох втора и трета част на Науката от Света на Диска - втората част (Глобусът) ми хареса повече от Часовникът на Дарвин. Художествената част е по-интересна и по-дълга, докато при Часовникът имах чувството, че е само маркирана, колкото да има нещо.
Що се отнася до документалната част в Часовникът на Дарвин - не ми хареса назидателното отношение на автора (не Пратчет, а Иън Стюарт) към вярващите, които според него са заблудени души, затънали в мрака на невежеството. Не смятам, че това е негова работа; собственото му отношение към науката е като към религия... На мен не ми пречи особено, ако на света има хора, които вярват, че буквално са създадени от кал. Стига да не възродят Инквизицията съм абсолютно ок с това - дори да го преподават в училище (естествено, ако се преподава, трябва да е с уточнението, че има и други мнения по въпроса и съответно - да се преподават и те).
Друго нещо за документалната част - да, видовете безкрайност, черните дупки, паралелните вселени, предопределението и ДНК са много интересни - беше ми интересно да прочета съответните глави, но не съм убедена, че разбрах и половината от прочетеното - особено нещата, свързани с математика. Не знам дали това е критика, по-скоро не - просто факт. Не схващам добре точните науки и дори да изчета и разбера всяка дума, като цяло се чувствам изгубена и не мога да обобщя адекватно какво точно прочетох.
Единственото, което ми се изясни е, че в училищата се преподава наука (математика, физика, биология), която според Стюарт е много остаряла (а книгата е излязла за първи път преди 20 години) и повечето представи, които хората имат за нея, са до голяма степен погрешни. Дори учените от други области са със същите погрешни впечатления, като обикновените хора (например физиците имат остарели разбирания за биологията)...
А пък нещата, които се опитват да представят журналистите в научнопопулярните статии, обикновено нямат нищо общо с нищо (изглежда те са някакви техни собствени заблуди, базирани на нещо, което не са разбрали добре и са извадили от контекст).

Прочетох "Корабът" на Лиляна Михайлова, ами аз не можах да го разбера този възторг по книгата, не ми допадна на мен. В началото нямаше никаква хронология и ми беше объркано, докато се ориентирам какво кога се случва. Историята ми беше една такава незавършена, оценка 2/5.

Продължавам с мемоарите на Матю Пери.

Мисля, че не трябва така категорично да я отписваш
Точно тези книги не съм ги чела, нямам и по-широк поглед върху творчеството ѝ, но съм с чудесни впечатления от първите две книги от трилогията ѝ за колежа Сейнт Осуалдс:  "Джентълмени и играчи" и "Различен клас" . Като четох третата, "Тясна врата", готическото очарование и магията за мен беше изчезнала ...

“Синеоко момче” е най-странната ѝ книга. Аз даже дарих моята, защото грам не ми хареса. Затова пък поредицата “Шоколад” е разкош и всички си ги пазя.

Прочетох “Истината за случая Хари Куебърт” и продължих с “Понякога лъжа” на Алис Фини.

И аз бях впечатлена от "Джентълмени и играчи". Не знаех, че е част от поредица - ще потърся другите. Като доста добра готическа история, с интересни заигравки с езика, препоръчвам "Флорънс и Джайлс" от Джон Хардинг.