Случи ми се нещо странно XXVIII

Едно поне разбрах - има ли много писано в темата - не е по темата.

От скоро съм във форума, ровейки насам натам, попаднах на тази тема.
Как ме натъжихте с коментарите, че е възможно някой да е погребан жив...
Наскоро почина татко. Периодично получаваше някакви като...припадъци, след ЕЕГ заключиха, че били епилептични, защото не можели да си обяснят от какво друго са се получавали. Както и да е, в сутринта, в която си отиде, съпругата му ми звъни, помислила, че е получил пак такъв. Само че от бърза помощ казаха сърдито "ма госпожо, този човек е починал" след някакви замервания на пулса, които правили. Но ме натъжи, защото на погребението беше някак мек на допир...не зная как да обясня...баба се питаше, дали жив не сме го погребали и като ми се наби това в главата все на гроба му се заслушвам...дали не вика отдолу....ох...ужасно е. Моля не ми се смейте за това...знам, че е невъзможно...

По-рано беше коментирана реакция на 112, относно жената с инсулта. Свекър ми като почина, звъннахме на личната, тя каза да се обадим на бърза помощ, за да констатират смъртта. За него нямаше съмнение, човекът беше много, много болен и се очакваше това да се случи всеки момент. Та от 112 ни отказаха да дойдат за починал човек. Викнахме частна бърза помощ, на които разбира се си заплатихме...


А относно странните случки, от няколко години живеем в моя роден дом, където почина мама преди години. Детето ни, принципно спокойно спящо от двумесечно (към момента е на 4) имаше един период, в който нощно време се будеше с писъци сочеше в ъгъла и крещеше "Не, не, не пипай, нееее", изключвам да е от детски, защото слуша детски песнички. Помислих си да раздам за бог да прости и...детето се успокои...
Една нощ, пак беше в такава криза, мъжът ми, краен скептик, също започна да си мисли вече някакви неща, та не знаех как да успокоя детето вече, гушнах я в мен, отворих в нета кипрянова молитва и започнах да чета на глас, гушнала детето, към края на молитвата тя се успокои и заспа в ръцете ми.

И други случки имам, но дълго стана, живи и здрави, като знам, че тази тема я има вече, ще споделям

LauraPalmer, съболезнования за загубата на баща ви, но, моля ви, не си пълнете главата с излишни тревоги.
Колкото до нещата, които казахте - приблизително след 24 часа след трупното вкочаняване, мускулите се отпускат и това е напълно нормално.

Зная, зная, че е невъзможно, просто като го чуеш един път и някак ти се набива в главата. После рационалната мисъл се включва и казва "Няма как да е кома/припадък без дихание и сърдечна дейност"

higherself, синхроничността винаги е увлекателна. Само, ако може да разказвате  по-ясно. В поста говорите за съседа и съседа, но кой съсед е съседа ми убягна.
Случи ми се съвсем спонтанно да си купя кърпа за глава /не знам точно как се нарича - не е забрадка, а с размер на платнена мъжка носна кърпа/ с цвят и десен, който никога не съм си взимала. Ако някой ми я беше предложил, със сигурност бих отказала. Още докато плащах и си се чудех на себе си, откъде това желание да притежавам точно тази кърпа. След месец някъде излизам с приятелка, която ми е много близка. Вървим, става топло и тя сваля горната си дреха и ми казва:
— Виж, каква блузка си взех! Съвсем не е в моя стил, ама много ми хареса.
Поглеждам - същия десен, но в друг цвят. Посмяхме се като извадих и ѝ показах кърпата от раницата. Това ѝ беше и единственото носене на тази кърпа, но ми остана чудесен емоционален спомен.
Никога не съм се интересувала от мода, тенденции, стилове и въобще визия. За мен дрехите трябва да са основно удобни. А ако се съчетават и цветово - това е приятен бонус. Т.е. за мен случката е някаква синхронност.

Тази кърпа се казва бандана.

Да, точно това е. Благодаря.

Според Дънов, Ванга, Севрюкова, Кочовска защото сме гонели и убили Богомилите. И то не само убили, ами насилвали. Не помня къде го четох, но нашите Богомили когато са ги убивали не са викали, а са били тихи. Това е пренесло кармата върху цялата земя и хората които живеят на нея.


Докато при тамплиерите във Франция през 1307г. става обратното. Крал Филип и Папа Климент V нареждат да бъдат екзекутирани Жак дьо Моле, магистър от Ордена на Тамплиерите и 1000 тамплиери. Докато четат присъдата, Дьо моле проклина на глас казвайки: "Преди да измине една година, аз ви призовавам да се явите пред съда господен, за да получите справедливо наказание! Бъдете проклети! Проклети! Проклети всички до тринадесето коляно на рода си." И наистина  не минава и година Папа Клемент V умира от кожна туберколоза само месец след екзекуцията. На 29 Ноември същата година Крал Филип умира или е убит по време на лов.

И аз съм се чудила понякога на тези взаимозависимости. Защо един човек трябва да носи карма от някоя баба, с какво е виновен какви ги е вършила? От друга страна пък, човек ползва много материални активи от  рода си - живее във наследствено жилище, ползва предмети и пари от наследство. Дали ако загърби всичко и се бори сам ще носи наследствена карма? Дали децата, дадени за осиновяване носят кармата на истинските си роднини и дали това, че сменят семейството си е наказание, облекчаване или смяна на родова карма?

Причината България да е била 5 века под османско робство е била заради местоположението на страната ни. Лично мнение.
В последните 3 месеца 3 пъти ми се е случвала сънна парализа. Винаги е сутрин, стане ли време за събуждане. Хем спя, хем осъзнавам, че трябва да се събудя, а най-плашещи са звуците, които чувам около себе си. Шумно завиване, ходене в леглото, тропане в антрето, отваряне на шкафове. Звуци, които са много реални. Опити да се събудя, а не мога. Отварям си очите с ръце (на сън, иначе не мога да помръдна) и едва-едва успявам да видя 8:20 (тоест час след алармата ми). Вторият път не ми работеше телефона, опитвам да го рестартирам, а светкаше сякаш беше развален. Точно иконата на рестарт не работеше. През това време звуците на отваряне на шкафове и ходене. А аз живея сама и умирам от страх от крадци, явно затова ги сънувам. Едва-едва успявам да отворя очи (насън) и не разпознавам тъмната стая, чудя се къде съм, отвлечена ли съм. През цялото главата толкова ми тежи и с огромни усилия успявам да отворя леко очи и си разсъждавам, как сигурно е влязъл някой и ме е дрогирал.
После се събуждам и всичко изчезва за миг.
Ако предните 2 пъти, осъзнавах, че е сънна парализа и се опитвах да не обръщам внимание на ходенето по леглото и сама се успокоявах, тази сутрин не можех. И беше много страшно.

Тази нощ, в просъница се чудя дали ми се, извинявам се, пишка достатъчно, че да стана, или мога да си продължа да спя. В следващия момент от кухнята започва да се чува някаква музика. Първоначално се шашнах как не съм усетила детето, че става и се ужасих от себе си, веднага щом станах, се сетих, че е събота и малкия е при баща си и всъщност съм сама. Ужасих се още повече. Пуска се музиката с копче, от този тип, дето се движи наляво и надясно, не особено лесно. Още по-странното е, че като се чух тази сутрин с майка ми, тя ми каза, че в тях 2 телевизора са се включили сами през нощта.

Уоу,а в нас тази нощ елката (стои прибрана в един шкаф в трапезарията ни) започна да пиука сама 😳 така все едно някой смята оборота на магазини Кауфланд 🤭
Часът беше малко преди 1,а аз бях будна защото детето половин час по-рано се събуди и я приспивах.

Даже се майтапихме с ММ ,че ако знаехме морзовата азбука можеше нещо да разберем ама малшанс 🤷🏻‍♀️

Айй, това вече е странно(страшно). В комбинация с телевизорите на майка ти и елката на другата потребителка.Не стана ли да видиш какво става?
Аз спя като пън, ако нещо се случва нощем няма да разбера.

Станах, за да я изключа. Но си беше страшничко, да.