Ефективни трикове за успокоение при детски истерии

Ох направо като чета и ми олеква на душата,че не съм сама..
Това моето диване просто е нетърпимо. На мен нервите ми не издържат често и му крещя и даже да го плесна. После ми е много гадно но кажете ми как да му обясня , че бързаме за градината и аз за работа. Не иска да се облича , не иска обувките, не иска якето, търси си количката. Дърпа ключовете той да заключва. После в колата да се качва да кара той сам!!! И аз говоря говоря.. обяснявам той не слуша, нищо не чува. Реве, блъскаме, ляга на земята. Направо е кошмар. А а натоварена с чанти и раници и трябва да го вдигна , той е 18 кг  и страшно ми тежи да го нося а аз съм бременна и просто това е ужас той да се мятка в мен така ..
Често изпитвам чувство на вина защото мисля, че не успявам да намеря език с детето си. Нямам представа каква трябва точно с него за да ме слуша и да знае,че е за негово добро всичко което правя.

Моя син го оставях да се нареве и успокои сам. Той обаче никога не е правил истерии навън. Сега също, вече е на 11 години - навън се сдържа, колкото и усилия да му струва, но у дома избухва, понякога от нищото. Пак го оставям да страда, колкото му е необходимо. Обикновено след макс 10 минути идва успокоен.

И много предвиждах ситуациите. Съответно избягвах на макс всякакви конфликтни ситуации и дразнители. Никога не съм го водила с мен да пазаруваме (нито храна, нито други неща), винаги съм предвиждала повече време от необходимото, за да не стигаме до крясъци и нерви и от двете страни.

Здравейте, мили родители.
През призмата на времето овладяхте ли истериите? На същия хал сме с детето(2.6г) та се чудя кога това ще спре!?😪

Лично при нас, да. Към четиригодишна възраст беше, когато почувствах, че все едно ми смениха детето. Сега е разбрано, комуникацията се получава, както и компромисите и от двете страни. Търпение!

Моето дете преминава през доста такива крещящи пристъпи и тръшкания за малки неща. Такъв си беше , малко понамаля след 2.5 и сега на 3.5 пак. Сега поне говори хубаво и това помага постфактум, но в тези моменти сякаш "забравя ума и дума" . Той ненавижда да му се казва какво да прави и мисля, че от това произлизат много от истериите.
Много ми е трудно да не си изпусна нервите, но когато успявам минава много по-бързо и лесно.
Първо - пробвай да не допуснеш да ескалира. Примерно, аз съм наблюдавала, че сутрин е гладен и много лесно може да получи пристъп на истерика за нещо дребно. Затова бързам да му връча мощна закуска. Не го каня, не му казвам даже - само я слагам на мястото му. Той се цупи нещо, жалва се ама идва и я изяжда и нещата променят тона си веднага.
Или го обърни на шега още в ранен етап преди да ескалира. Понякога,  ако нямам сили за шеги го "игнорирам позитивно" - не коментирам, върша си нещо и само му казвам да иде в другата стая учтиво. Там се цупи и хленчи за кратко и после излиза весел и усмихнат. Тогава го прегръщам и обикновено той си казва, че е бил тъжен или ядосан заради Еди какво си.

Много е важно когато е спокоен да говорите за емоциите и да се научи да назовава емоциите си с думи - ядосан, тъжен, уплашен. Това в детската градина го правеха от много рано и тогава ми се струваше много отвеяно понятие, но много помага. Но трябва да се прави, когато е много спокойно детето и родителя има една хубава книжка .The colorful monster , не знам дали я има на български, но точно за емоциите става дума. Нея я използваха в градината и аз после я разучих за да имаме общ език за емоциите.
Не съм съгласна със стратегията " изчакай имаше порасне". Някои деца имат силна емоционалност и трябва да им помогнем да се справят с нея още от рано.

Да, нещата много се промениха. Сега е на 4г и е много, много по-различно. Показва характер, но вече разбира нещата. Тантрумите отдавна ги няма. Имайте търпение!