Съвети за запознанство (за жени)

Връщам се на въпроса - Къде? Ами оказа се много труден този въпрос. Аз не живея в София. Градът не е малък, но не е и голям. На работа - не. Както казах - живея интензивно, не си стоя вкъщи да плета и да се окайвам. Излизам, имам приятели, ходя на танци, на концерти, по клубове. Оказа се, че свободни мъже няма.  Така стигнах до сайтовете за запознанства и сблъсъкът с реалността беше ужасен.

яма място, където е събран само идеален каймак, който хем не иска да се жените, хем не те иска само за секс, хем делниците ги завършва в пиано бар, уикендите е по горите, а отпуската в Бали и чете по две книги на седмица.

Здравейте! Публикувам анонимно, защото не искам да ме разпознаят хората с които общувам тук.
Попаднах случайно на тази тема и я изчетох с интерес. Лично за мен основният въпрос е къде да срещнем човек, с когото да излезем на първа среща и ако нещата се получат и на втора и трета...? Относно първата среща спор няма - трябва да сме естествени и да сме предпазливи, защото не знаеш кой стои насреща ти.
Накратко за мен - разведена, имам дете и внуче. Не съм първа младост, но не съм и престаряла. Напълно самостоятелна и реализирана жена. Не разчитам на никого. Живея интензивно, обичам да пътувам, имам много интереси. В първата година след развода не мислех за мъже, събирах се, подреждах си живота без човека, който години наред е бил моя опора, наслаждавах се на времето без човек до мен, с когото да се съобразявам. След това вече се запитах - така ли искаш да бъде - да си сама? И си отговорих - не. Животът така е подреден - хубаво е да имаш до себе си някой, който в края на деня ще те изслуша, ще те пита как си и т.н /съответно и ти да задаваш тези въпроси и слушаш/. 
Връщам се на въпроса - Къде? Ами оказа се много труден този въпрос. Аз не живея в София. Градът не е малък, но не е и голям. На работа - не. Както казах - живея интензивно, не си стоя вкъщи да плета и да се окайвам. Излизам, имам приятели, ходя на танци, на концерти, по клубове. Оказа се, че свободни мъже няма.  Така стигнах до сайтовете за запознанства и сблъсъкът с реалността беше ужасен. Много трудно стигнах до решението да се регистрирам. Аз съм от друго поколение, за мен направо си беше срамно това, но после осъзнах, че това е новото време, това е реалността. Осмелих се да изляза на няколко срещи и не беше много приятно. Не казвам, че не е имало свестни мъже, но повечето не ставаха. За съжаление само с един си паснахме, но впоследствие не се получи.
Още дълго мога да пиша, но ще се опитам да завърша накратко. В сайтовете е пълна помия, положението е отчайващо - женени, обвързани, перверзници, нискоинтелигентни, млади мъже, които си мислят, че като пишат на по-голяма жена тя веднага ще припадне от кеф и ще скочи в леглото и още и още. Какво ли не прочетох, какви ли не обиди видяха очите ми. Другото което е - мъжете ги е страх от обвързване и то много. Винаги подчертавам, че не търся брак или издръжка, а просто човек, с когото да си допадна и да се срещаме, пътуваме, забавляваме. Ако всичко е наред може и да заживеем заедно, но това е далеч във времето. Коментирали сте образованието и социалния статус по-горе. Какво да кажа - не желая да се виждам с мъж, който е на по-ниско умствено и интелигентно ниво от моето. Просто не става. Писали сте за правописа - да, веднага си личи кой с какъв умствен багаж разполага.
Както е казал Тодор Колев -
„Няма как да обясниш нещо на човек, с когото ви делят два вагона книги.” Това е за момента от мен, извинявам се за дългия пост и се надявам все пак да намеря отговор на въпроса - Къде?

Има събитие наречено Speed dating, незнам обаче до колко е успешно