Баланс в отношенията с родителите

  • 28 277
  • 685
# 195
Наскоро четох някъде, как се чувствате ако сте сами с баща ви или майка ви? Ако има притеснение, ако не се чувствате добре, значи има проблем.
Не чувствам притеснение,когато сме сами, а просто някак ми стана неловко да говоря с тях на тема гаджета.. те даже не се интересуват от това дали има някой или не, ако аз не кажа, те не питат..

А ти защо искаш да им споделяш, по-добре, че не те питат. Забелязала съм, че родителите много обичат да ползват споделеното да ти "трият сол" после.
Виж целия пост
# 196
Наскоро четох някъде, как се чувствате ако сте сами с баща ви или майка ви? Ако има притеснение, ако не се чувствате добре, значи има проблем.
Не чувствам притеснение,когато сме сами, а просто някак ми стана неловко да говоря с тях на тема гаджета.. те даже не се интересуват от това дали има някой или не, ако аз не кажа, те не питат..

А ти защо искаш да им споделяш, по-добре, че не те питат. Забелязала съм, че родителите много обичат да ползват споделеното да ти "трият сол" после.
Нали майката е най-добрата приятелка на дъщеря си? Поне така се твърди..всички мои приятелки могат да споделят всичко с майките си, а при мен е някакъв блокаж…
Виж целия пост
# 197
О, обичала съм майка ми с цялото си сърце, винаги ме е подкрепяла, помагала, но далеч не съм и споделяла всичко. За това са ми приятелките. За мен майка и най-добра приятелка не са синоними.
Виж целия пост
# 198
BlackAngelll  Няма закон,който да твърди това! За мен най-добрата приятелка е...свекърва ми!
Споделяла съм с майка ми,но не достатъчно,че да си разгъна пред нея всичките чувства и мисли.
Виж целия пост
# 199
Наскоро четох някъде, как се чувствате ако сте сами с баща ви или майка ви? Ако има притеснение, ако не се чувствате добре, значи има проблем.
Не чувствам притеснение,когато сме сами, а просто някак ми стана неловко да говоря с тях на тема гаджета.. те даже не се интересуват от това дали има някой или не, ако аз не кажа, те не питат..

А ти защо искаш да им споделяш, по-добре, че не те питат. Забелязала съм, че родителите много обичат да ползват споделеното да ти "трият сол" после.
Нали майката е най-добрата приятелка на дъщеря си? Поне така се твърди..всички мои приятелки могат да споделят всичко с майките си, а при мен е някакъв блокаж…

Майка ти няма как да ти е приятелка, защото ти и майка ти имате различни места в йерархията на родовата система.  Гледах една психоложка и тя по този въпрос каза, че по време на сесиите и всъщност лъсва, че това, че някой който казва "майка ми ми е приятелка", после дава назад, защото всъщност в понятието "приятелка" са влагали друго значение, а и това се е наложило, като "клише" отразяващо добри отношения. Ти разказваш ли на майка ти, нещо интимно което би казала на приятелка и би ли говорила въобще с майка ти, както с някоя приятелка около твоята възраст. Естествено, че не, темите, разговорите са различни. И много психолози посочват, като проблем приятелството между майка и дъщеря. Порасналата дъщеря трябва да се отдели от майка си, физически, емоционално и да гради живота си, от своя страна майката е в позиция "синдром на празноно майчино гнездо", и не иска да пусне дъщеря си. Уважение, граница и сепарация от родителите.
Виж целия пост
# 200
Е, защо пък  бабата да не прави забележки и да няма изисквания? Дрешки, чорапи, шноли за косата и т.н. да  са приготвени от вечерта. Добре, че моите дъщери, пък и аз не сме толкова тънкообидни. Не живеем заедно. Приемаме като нормално, който е дошъл и има време, да сготви, да изчисти, да хвърли боклука, да размести нещо.
Виж целия пост
# 201
Е, голям зор да се правят забележки на големи хора. Направо съм изумена от желанието да се начука канчето на някой, пък било то и собствената дъщеря.
Ама щом ви влече, дерзайте. А последствия винаги има, ако не сега на момента, то след години.
Виж целия пост
# 202
Наскоро четох някъде, как се чувствате ако сте сами с баща ви или майка ви? Ако има притеснение, ако не се чувствате добре, значи има проблем.
Не чувствам притеснение,когато сме сами, а просто някак ми стана неловко да говоря с тях на тема гаджета.. те даже не се интересуват от това дали има някой или не, ако аз не кажа, те не питат..

А ти защо искаш да им споделяш, по-добре, че не те питат. Забелязала съм, че родителите много обичат да ползват споделеното да ти "трият сол" после.
Нали майката е най-добрата приятелка на дъщеря си? Поне така се твърди..всички мои приятелки могат да споделят всичко с майките си, а при мен е някакъв блокаж…

Майка ти няма как да ти е приятелка, защото ти и майка ти имате различни места в йерархията на родовата система.  Гледах една психоложка и тя по този въпрос каза, че по време на сесиите и всъщност лъсва, че това, че някой който казва "майка ми ми е приятелка", после дава назад, защото всъщност в понятието "приятелка" са влагали друго значение, а и това се е наложило, като "клише" отразяващо добри отношения. Ти разказваш ли на майка ти, нещо интимно което би казала на приятелка и би ли говорила въобще с майка ти, както с някоя приятелка около твоята възраст. Естествено, че не, темите, разговорите са различни. И много психолози посочват, като проблем приятелството между майка и дъщеря. Порасналата дъщеря трябва да се отдели от майка си, физически, емоционално и да гради живота си, от своя страна майката е в позиция "синдром на празноно майчино гнездо", и не иска да пусне дъщеря си. Уважение, граница и сепарация от родителите.

Дъщеря ми твърди, че съм и добра приятелка и определено споделя с мен неща, които я притесняват. В същото време си има много приятелки, че и приятел, с които, разбира се, споделя различни неща. Проблем е, ако майката е обсебваща и дъщерята е психологически зависима. Ние сме си много близки, но тя си има свой живот, аз мой. Отдавна е доказала, че може да бъде самостоятелна и да се справя сама с проблеми.
Аз обаче съм нейната “патерица”. Тя знае, че винаги може да се облегне на мен.
Ще дам пример, който е малко различен, но важи и за житейски ситуации.
Тя учи магистратура, един от предметите и е биостатистика. Труден предмет. Разбрали сме се, че първо ще се справя сама, ако има проблем ще пита колеги и преподаватели, ако продължава да не разбира, тогава да дойде и да пита мен. Аз имам знания, а ако е извън моята компетенция, имам кого да питам. По същия начин процедираме и в житейски ситуации. Аз искам тя да има самочувствие, че може да се справи сама с всичко, но и да знае, че ако тръгне да пада, има кой да я подпре.
Виж целия пост
# 203
Да напиша и аз няколко реда, моята собствена мъдрост.
Първо, гените са важни - не всички хора са алфи. Има хора, които са подчинени по природа - всеки сам да си се определи какъв е, да надникне в душата си и да прецени - себепознанието е важно.

Второ - родителите са кокалите, на които децата си острят зъбите. Ако някой много се връзва на родителите си, значи не е сигурен в себе си и в своите решения и постъпки и вини родителите си за това. Когато човек е сигурен в себе си, то той върви уверено напред и няма проблем с миналото и мнението на родителите си, дори то да е различно от неговото. Алфа хората оцеляват и успяват в живота независимо от трудното си детство.

Трето - когато човек остарява, става кисел, защото усеща, че дните му са преброени. Това е ужасяваща реализация и се случва след петдесетака. Енергията намалява, започват болежки и желанието за веселие намалява. Особено много е валидно за мъжете. Това трябва да се отчита от младите хора. Процесът е неумолим и неотменим.

Четвърто - като не те кефи - не го прави, като те кефи - прави го. Не те кефят родителите и съответно порасналите ти деца (има и такива случаи), стой настрана от тях, но им дай да разберат, че могат да разчитат на теб, ако се наложи. Обаждай им се да ги чуеш живи ли са, здрави ли са, съберете се по празници и толкова.
Виж целия пост
# 204
По повод второто ти твърдение, детството е водещото, сигурността, да се чувстваш силен и увирен се гради в детството, когато детството е тежко, пораснал си в болка и унижение да го елимитираш с едно "копче" не става. И това, че си успешен и оцеляваш независимо от трудното детството, не значи, че нямаш вътрешни болки и рани. И точно хората с тежко детство, носещи травми,  са успешни, защото са придобили много умения, който в никой университет няма да научиш. Иначе коментара ти много ми хареса., има много истини. Много известни личности носят тежко детство, мизерия и днес са на върха.
Виж целия пост
# 205
По повод второто ти твърдение, детството е водещото, сигурността, да се чувстваш силен и увирен се гради в детството, когато детството е тежко, пораснал си в болка и унижение да го елимитираш с едно "копче" не става. И това, че си успешен и оцеляваш независимо от трудното детството, не значи, че нямаш вътрешни болки и рани. И точно хората с тежко детство, носещи травми,  са успешни, защото са придобили много умения, който в никой университет няма да научиш. Иначе коментара ти много ми хареса., има много истини. Много известни личности носят тежко детство, мизерия и днес са на върха.

Но, нарцисисти се изграждат и от прекалено много любов и глезене в семейството.
Въобще, човек не може цял живот да вини родителите за несполуките си. В един момент това извинение вече не важи и започва да понамирисва на личен провал. То е малко като Честита Нова Година. Не може цял месец или два след НГ да си казваме ЧНГ, в един момент вече няма смисъл.
Виж целия пост
# 206


Но, нарцисисти се изграждат и от прекалено много любов и глезене в семейството.


Абсолютна глупост, както бих охарактеризирала и другите писания. Но това поне може с 2 клика да се провери, все пак.
Виж целия пост
# 207


Но, нарцисисти се изграждат и от прекалено много любов и глезене в семейството.


Абсолютна глупост, както бих охарактеризирала и другите писания. Но това поне може с 2 клика да се провери, все пак.

Ами проверете го де. Wink
Скрит текст:
Early childhood risk factors include excessive praise or judgement by parents, trauma or abuse.
https://www.healthdirect.gov.au/narcissistic-personality-disorde … uma%20or%20abuse.
Виж целия пост
# 208
"Рисковите фактори в ранна детска възраст включват прекомерна похвала или осъждане от страна на родителите, травма или злоупотреба."

Рисков фактор и прекалена похвала?

И дума няма за прекалена любов и глезене.


Отделно, в темата говорим за зрели жени, с деца и семейства.
Виж целия пост
# 209
Майка ми е сама отдавна. Никакъв баланс няма при нас. Писала съм и в друга тема, но ми е болно място. Тя се е превърнала в мое дете. Прави глупости, за които после аз плащам. Спасявала съм й живота и пак продължава. Издържам я и финасово, тя си иска да идват пари по сметката всеки месец. Изобщо не й пука аз как съм, важното е парите да текат. Държи се като нацупено дете, ако нещо не става на нейната. Звъни ми по 3 пъти на ден минимум. Аз поддавам, защото вдига кръвно. Отдавна съм се отказала да я променям, няма да стане. Просто съм вдигнала ръце и докато изкарам...
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия