Баланс в отношенията с родителите

  • 28 277
  • 685
# 225
Тоест, бабата дава апартамент с цел да нарежда кой какво да прави? Според мен го даваш и оставяш хората да живеят както си преценят, изключая някакви предварително зададени условия (може да не искаш домашни любимци, например), на които те са се съгласили. Ако не ги изпълняват - по живо, по здраво, да си търсят под наем. Но да им предоставиш жилище с идеята да им киснеш над главата и да ги контролираш... тц.
Виж целия пост
# 226
Направо съм доволна, че никой нищо не ми е дал и не може да има претенции към живота ми. До този извод стигнах аз.
Виж целия пост
# 227
Сериозно ли смятате, че родител може да даде жилище на пълнолетното си дете с някакво условие!?
Може само да почне с домашния любимец. После да продължи с обзавеждането, избора на половинка, училището и имената на децата, работното място, къде и кога да почиват младите и т.н.
Наистина тогава по-добре е под наем. Ще е по-здравословно за всички - едните ще живеят по свой вкус, другите ще си запазят безценния имотец. Simple Smile
Виж целия пост
# 228
Пак да кажа, че е пълно с "млади", които считат, че имот, гледане, помощ, всякакъв вид дотации им се полагат, и никак не са навити да останат без тях.
Виж целия пост
# 229
Не им се полагат по право, но и не са длъжни да си ги откупуват с послушание.
Това е нещо, което родителят решава дали да даде или не. Ако е възмездно, нека от началото свали картите и се разберат помежду си. Ако е безвъзмездно, добре е да спре да се изживява като благодетел, комуто дължат благодарности.
Ако си е възпитал добре детето, то ще го обича и уважава и с имоти, и без, но почне ли с намесата, със сигурност ще съсипе мира в семейството. Отношенията са най-важни и е хубаво човек да помисли на какво е способен и колко може да премълчи още преди да осигурява.
Виж целия пост
# 230
Има и обратни случаи, с доста неблагодарни деца. Може би затова някои възрастни се презастраховат и прехвърлят срещу гледане. Моята козметичка например, прехвърлиха апартамента на сина си, като се зажени и отидоха с мъжа си на село, нищо че още работи в града. Без условия, без нищо, въобще не им се бърка и меси. Стига се дотам, че инцидентно като  се наложило да остане да преспи в града, нямало място за нея. Даже сина й казал, нали в салона имаш кушетка, наметни се там с едно одеяло и...
Виж целия пост
# 231
Това с не/благодарността е много... Каква благодарност се очаква, за какво и в какво трябва да се изразява тя? А и според кого?
Виж целия пост
# 232
Еми, с елементарна човечност поне е случая. В крайна сметка я приюти приятелка. Тя беше много разочарована, доста време.
Виж целия пост
# 233
Ами елементарната човечност според сина може да се изразява в друго.
Освен това - имането на дете е избор на родителя. Детето не носи отговорност за избора на родителя.
Виж целия пост
# 234
Сериозно ли смятате, че родител може да даде жилище на пълнолетното си дете с някакво условие!?
Може само да почне с домашния любимец. После да продължи с обзавеждането, избора на половинка, училището и имената на децата, работното място, къде и кога да почиват младите и т.н.
Наистина тогава по-добре е под наем. Ще е по-здравословно за всички - едните ще живеят по свой вкус, другите ще си запазят безценния имотец. Simple Smile

Затова и казвам, че ако има някакво изискване, да бъде уточнено предварително и приемливо за всички. Оттам насетне, родителят няма място в жилището, нито в работите на семейството. Ако тръгне да се меси, младите да напускат и това е. За съжаление, докато си в чуждо жилище, пък било то и на родител, малко или много зависиш от волята му - или здравия му разум. Затова е и хубаво да не изпадаш в зависимост, че както е видно, много родители приемат, че правейки ти добро, им ставаш роб.

Ами елементарната човечност според сина може да се изразява в друго.
Освен това - имането на дете е избор на родителя. Детето не носи отговорност за избора на родителя.

Затова родителят трябва да си направи сметка. Монетата винаги има две страни. Има ужасни, обсебващи родители, има и деца, които пет пари не дават за родителя и се интересуват единствено как да се докопат до наследството преди да са го закопали. Затова е добре и да няма прекалени зависимости. За съжаление, колкото и да ни се иска всеки да е нормален и човечен, в много случаи това просто не е така.
Виж целия пост
# 235
В случая зависи как дават. Ако уж го дават, но си остава чуждо за децата, те по-добре хич и да не приемат.
Аз друго разбирам под даване.
Виж целия пост
# 236
За даването на имот - подариха ми, без условия. В неделя навърших 18 г, в понеделник бяхме при нотариус. Бързаха, за да останат безимотни и да се включат в строеж наблизо. Такива бяха законите по соца. А и баща ми бързаше, за да няма никакви претенции за имота бъдещия ми съпруг. Не, че на 18 г. се бях засилила към сватба... Не са се бъркали, не са поставяли условия и досаждали. Живеехме си задружно, но всеки си знаеше къщата.
След 20 г. реших да го продам и да си купя по-малък, но южен и с парно. Искахме с дъщеря ми да ни е топло и удобно. Е, чак тогава баща ми прояви претенции - защо ще изхвърлям някакви ненужни вещи, защо избирам в друг квартал. Да съм му върнела разликата в цената на двата имота/новия беше по-евтин, но взех и гарсониера/. Отрязах го, че всичко е за внучката му. Но мърморенето беше умерено и скоро забрави.
Може би зависи и от хората - дали възпитание, дали нагласи. А и законен мъж нямаше в картинката тогава. Гаджето не ми се бъркаше в имотните сделки.
Виж целия пост
# 237
В случая зависи как дават. Ако уж го дават, но си остава чуждо за децата, те по-добре хич и да не приемат.
Аз друго разбирам под даване.

Така е и така трябва да бъде, но реалността често е друга. Жилище се дава, за децата да се държат заложници и да го поддържат готово майчето да се нанесе във всеки удобен момент.
Виж целия пост
# 238
В случая зависи как дават. Ако уж го дават, но си остава чуждо за децата, те по-добре хич и да не приемат.
Аз друго разбирам под даване.

Така е и така трябва да бъде, но реалността често е друга. Жилище се дава, за децата да се държат заложници и да го поддържат готово майчето да се нанесе във всеки удобен момент.

Така е. За това отделно е най-добре, всяка жаба да си знае гьола и после едно завещание от родителите на когото си решат да го оставят след смъртта си и така. В крайна сметка, нищо не пада на готово от небето, освен ако човек не е роден в кралско семейство, а дори и тогава не е сигурно, че ще получи нужното уважение и почести.  

Имотът е най-голямата инвестиция в живота на човек и ако някой го дава на готово дори и без да иска нищо насреща ако не друго, му се дължи благодарност. Сега, ако изискването за благодарност прекрачва някои лични граници на получателя, то тогава е редно да върне имота и да се изнесе.

Освен това, ако има баба, която гледа децата безплатно в сравнение с едни красиви 1000 - 1500 лв. на месец за детегледачка, то в замяна човек може да изтърпи някоя и друга забележка. Ако не му харесва, наема си детегледачка и бабата си пие кафето с приятелки по цял ден и си вижда внуците колкото пъти си реши, за да им се порадва, каквато е и би трябвало да бъде ролята на баби и дядовци. При това положение бабата няма да има право на забележки и мнения и трябва да си затваря устата.
Виж целия пост
# 239
В случая зависи как дават. Ако уж го дават, но си остава чуждо за децата, те по-добре хич и да не приемат.
Аз друго разбирам под даване.
То и това може да се окаже проблем. "Аз ти давам, как така отказваш да приемеш?"

Има и друг момент.
Ако родителят дава помощта си срещу определени условия, в един бъдещ момент детето също има пълно право на същото. Какво става, ако родителят не може да изпълни тези условия?
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия