Аутизъм (ASD) при възрастен

Отчайваща е тази черта все да поучаваме и да мислим, че знаем всичко. Ако не можем да дадем съвет или мнение по конкретното питане, защо просто не подминем. Прави впечатление колко високо е интелектуалното ниво на автора и колко елементарни мненията. Като родител на възрастен с аутизъм (също без официална диагноза) не мога да помогна, но напълно разбирам. Като общество сме твърде далеч от толерантността към различието. Не знам дали използвате фейсбук, но тази страничка за невродивергентност може да ви е от полза:
https://www.facebook.com/groups/403339705133677/?ref=share

Аз съм авторът на темата.

Самата идея за мен е депресираща, защото това е форма на отхвърляне на индивида – нещо от сорта на „Пий си хапчетата, защото не те приемаме такъв какъвто си!“. Що се отнася до психоактивните медикаменти и по-конкретно антидепресантите, те се използват широко по света, но въпреки това имат множество проблеми, които поставят под сериозен въпрос тяхната ефективност и полза. Поради това някои експерти в областта на психиатрията, като например Joanna Moncrieff, са против масовата им употреба. В английската страница за антидепресанти на Wikipedia са посочени множество странични ефекти, като например: увеличен риск от мисли за самоубийство при младите, увеличен риск от деменция при старите, притъпяване на емоциите и потискане на либидото.

Дали или не да се приемат медикаменти за потискане на симптоми, които част от обществото смята за нежелани, като например депресията която е нормална човешка реакция, в крайна сметка е личен избор. Ако човек счита, че неговото тяло е негова собственост, а не собственост например на някой медик или интернет форум с пристрастие към медикаментите, то на него (или нея) се пада отговорността да вземе информирано решение по този въпрос. И за да не си помисли някой, че съм против медицината мога да отбележа, че по време на пандемията от COVID-19 по собствено желание се ваксинирах няколко пъти за да предпазя себе си и околните.

Благодаря за връзката, но не използвам Facebook. Радвам се, че в България някой нещо е направил за невродивергентите, но за да получа достъп до поверителната група трябва да почна да си живея живота във Facebook и то с истинското ми име, защото празен нов профил навярно ще бъде отхвърлен и защото политиката на Facebook за реални имена не оставя много място за анонимност.

Аз не виждам основание за диагноза аутизъм.
Мисля, че автора на темата е с нарцистично личностно разстройство.

Смятам че се правят опити да се омаловажи/очерни темата, поради това че аз свободно изразявам себе си и че моите мнения дразнят някого. Меко казано е несъстоятелно да се дава психиатрична диагноза от непознат на непознат по интернет и освен това е провокативно.

Що се отнася до хора с ясно изразен нарцистичен характер се сещам за Доналд Тръмп – човек който живее в „социална изолация“ и в неговия живот „липсват“ жени. Други хора за които може да се твърди че са нарцистични са лишените от свобода. Но дори и за тях осъществяването на романтична връзка не е проблем. В подкрепа на това твърдение давам откъс от официален документ на Министерството на здравеопазването и социалната политика на САЩ (превод DeepL):

Тук не даваме диагнози.
Изразяваме личните си мнения.
( Нарочно съм казал, че аз мисля така).

Впрочем благодаря за изследването за ефективността на назален Окситоцин.
Колекционирам подобни статии.

Можете ли да приемете, че имате нужда от симптоматична терапия?
Ако не - ок. Ще си имате проблеми със социума.
Ако да - не ви е нужна диагноза, за да я провеждате.
Смятате, че 40 годишен индивид не може да се дресира?
Не мисля. Бил съм свидетел на успешна автосугестия с подобна насоченост.

Авторе, написах изрично, че може да е с цел облекчение. Въобще не визирам приемане, не приемане на дадена личност. Щом се отхвърля категорично явно ги няма (което е добре) измъчващите симптоми да е винаги шумно от околният свят, прости действия, които за някои аутисти са мъчителни в ежедневието. Да не изреждам защото всеки има индивидуални "проблеми".

Обикновено сензорната чувствителност се счита за второстепенна характеристика, а не за основна при аутизма. Водещите характеристики са трудности в социалното взаимодействие и комуникация, заедно с ограничени или повтарящи се модели на интереси – неща, които се отнасят за мен. По отношение на фармакологичните терапии за симптоми свързани с аутизъм на челно място се посочват антидепресантите – за това приех, че имате предвид тях. Ако желаете да разговаряте без проблем с аутистичен човек говорете ясно и точно, защото за мен изрази като "тишина" в тялото са неясни.

В изказването Ви виждам пренебрежително отношение към проблемите на аутистите, сякаш те не са реални, а въображаеми. При аутизма има значително завишен риск от самоубийство – човек не си мисли да посегне на живота си, защото дрехата му създава сензорен дискомфорт, или защото шума от някой преминаващ мотоциклетист го раздразни, а поради множество други по-сериозни причини. Това се осъзнава във Великобритания.

Авторе, виж само колко потребители се отказаха да комуникират с теб.
Защо не потренираш малко здравословна импатия, дори и да е фалшива?
Много е трудно да си все на контра и да те харесват.

Сам си си поставил диагноза и търсиш кой да ти я потвърди.
Ама не можело в България, защото нямало методика.
Имало било пренебрежително отношение към аутистите...
Не мисля! Сина ми е диагностициран с елементи от спектъра. Среща предимно разбиране.

Предлагам ти да потренираш за начало в тази тема.
Накарай потребителите да те харесват.
Ако се справиш с това, ще си с една огромна крачка напред.

Виждам, че интелекта ти е много над средния.
Използвай го за да си помогнеш!

Почакайте Вашия син да порасне. В статия на Тhe Conversation по темата за училищния тормоз при аутистите се споменава следното:Що се отнася до мен – още в началото на темата споменах, че съм бил обект на тормоз в училище. Реалните проблеми за мен започнаха след прогимназията, въпреки че в прогимназията също съм бил обект на подигравки.

Давам откъс и от мета-анализ относно училищния тормоз при аутистичните ученици (превод Google Преводач + DeepL):

---

Благодаря за „емпатията“ от Ваша страна, която не съм търсил, и предложението за кучешката терапия. Смятам, че някои хора от сферата на психичното здраве в България определено имат нужда от терапия. Що се отнася до мен, моята „терапия“ са разходките ми сред природата – препоръчвам я на всеки който се чуди дали да си пълни главата с химия.

За някои хора от сферата на психичното здраве в България съм съгласен.
Чудесно е, че вашата терапия ви устройва.

Бих искал да ви задам няколко непровокативни въпроса:
Как оценявате емоционалното си състояние?
Какъв сте предимно? Депресиран, спокоен, еуфоричен?
Усещате ли прилив на адреналин при разговор с красива жена?
По-трудно ли комуникирате с жени във фертилна възраст?
Никаква "химия" ли не сте ползвали до сега? Било то естествена или синтетична?

Не ви правя тест. Виждам, че с вашият интелект бихте могли да го манипулирате.

Попаднах на интересна платена форма на запознанство сред природата, която навярно би представлявала интерес за аутистични хора предимно от София (за тях транспортът е уреден). Тя е представена в статия на Дневник и видео на BTV. Не съм ползвал услугата и не познавам организаторите, но мисля че идеята има потенциал да свърже необвързани хора. Природната обстановка действително предразполага към по-непринудено приветливо общуване, отколкото градската. Доколко обаче, тези платени разходки са „ефективни“ и водят до дълготрайни взаимоотношения не е напълно ясно – организаторите споменават във видеото на BTV, че за първите 60 разходки са се получили четири потвърдени семейства. Таксата за участие се представя като дарение, но тя реално е толкова „дарение“, колкото е сумата пари, която човек плаща за обед в ресторант. Някъде прочетох опасение, че жените на тези разходки не са защитени – не ми се струва за правдоподобно някой от групата да прояви словесна или физическа агресия към жена без това да предизвика реакция от останалите членове на групата и от организаторите, което само по себе си би обезсмислило подобно поведение.

По мой адрес и по адрес на темата виждам атаки от „експерти“, които не внасят нищо конструктивно в нея, бъркат правописа на ключови думи от сферата на психичното здраве като например емпатия, предлагат ефективно кучешка дресировка като форма на терапия, не подкрепят мненията си по обективен начин, и явно изпитват омраза към възможността човек да бъде самостоятелен в живота си. В националния регистър на практикуващите лекари към Българския лекарски съюз (БЛС) няма човек с първо име Минчо и последно име Минев. Също така липсва такъв и в регистъра на психотерапевтите към Българската асоциация по психотерапия (БАП). Липсва и в публичния регистър на Дружеството на психолозите и в базата данни на Супердок.

На отправените към мен въпроси, които явно целят да хвърлят сянка на съмнение и грубо нарушават моето лично пространство (privacy) няма да дам отговор, въпреки че мога. За мен публичната психотерапия е несъстоятелна и е форма на подигравка.

"Виждам", че комуникацията е трудна. Сигурно е мъчително както за вас, така и за отсрещната страна в ежедневието. Съжалявам, че не мога да го обясня по начин разбираем за теб.

Няма отсрещна страна в моя живот. Този и миналия месец се разходих по не малко екопътеки из България. Това, което ми направи впечатление освен интересната природа, беше липсата на туристи (с малки изключения) както по маркираните маршрути така и на хижите – впрочем двете хижи покрай които минах НЕ работеха. Може би за някои хора е по-смислено да се кълчат във фитнес зали, да висят в кафенета разтягайки словесни локуми или да се заяждат за дребнавости в Интернет форуми отколкото да си ползват краката по предназначение за да разгледат родината си и евентуално да се запознаят с други двукраки лице в лице.

Има групи във фейсбук, там се уговарят за разходки из планината. По спомен обаче ти отричаш фейсбук. Перфекно решение няма на дадена ситуация, понякога човек трябва да избира между две неприятни опции или да направи с нещо компромис.

Туризмът никога не е бил масирано занимание, на големи групи. И екопътеките не ги правят като магистрали. Ако си очаквал да срещнеш тълпи, като в мола, си с грешни очаквания.

Отделно, повечето хора са резервирани към запознанство с непознати на места, където няма много хора. Аз, като жена, никога не бих тръгнала да обикалям по екопътеки и из планините сама, без  групичка от няколко познати и самотните туристи са ми подозрителни. Ако си решил да се запознаваш, по-добре се запознай предварително с хора, с които ще ходиш.