За каква работа, на колко места и точно къде в Плевен дават 1500? В конкретика, по фирми и длъжности.
Иначе такива заплати мисля имат доста учители, доктори, полицаи. Поправи ме ако греша.
В частният бизнес, не бих се учудил във вървежни заведения готвачите и сервитьорките да изкарват минимум толкова. Търговци, фризьори, Ел и ВИК майстори и т.н.
В ЛИДЛ и Кауфланд стартовата заплата е около 1100 плюс ваучери, ако не се лъжа.
Разрових се и в Jobs-a ot любопитство:
Наистина ли не се разбира очевидното - че на някого може да е интересно това, което работи и да му доставя удоволствие? Да опитаме така - имаш ли хобита? Представи си сега тези приятни за вършене неща, в които постигаш някакъв напредък периодично да ти се плащат и да се извършват в нормирано време с колеги. 
Единствено остана да кажеш, че с колегите сте си едно голямо задружно семейство
Да се сравнява хоби с работа е нелепо.
Ако утре не ти се занимава с твоето "хоби" и решиш да си починеш 2 месеца?
Ако в друг ден, ти писне от "хобито" ти и решиш да си тръгнеш 4 часа по-рано?
Да, имаше момент, когато големите ИТ фирми вкараха всякакви измислени "дрънкулки" за да направят работата при тях по-впечатляваща и престижна. Тийм билдинги, плей румс, суши вечер, смути сутрин и подобни глупости. Но този балон вече се спука на запад. Никой бизнес не може да просъществува дълго плащайки на 30 годишни деца по цял ден да си играят из офиса и да набиват соево мляко с гранола.
Да работата може да ти доставя удоволствие, даже е желателно да е така.
Но да я приемаш като цел на живота си е грешно. Без значение дали си мъж или жена.
Еми всъщност много се харесваме с колегите, да.
Чак семейство не, но приятели - да. С част от тях си компилираме отпуски и ходим заедно на почивки та... Ако реша да си тръгна 4 часа по-рано е твърде вероятно да ме "пуснат" и като цяло имаме нормална свобода в случай, че някой има ангажимент, не се чувства добре и тн. Цел на живота не ми е работата, но ми е стимул и източник на приятни емоции, ангажираност на мозъка и финанси, с които да мога да оцелявам дори не дай си боже, да се разделим с мъжа ми, а и периодично мога да се поглезя с това онова... малките радости в живота, нали. И е среда на социален контакт, възможност да общуваш с хора и на други теми освен битовизми. Аз не се чувствам ОК, ако дълго време не ходя на работа. Ваканции - супер, почивни дни - йес, малко по-дълга отпуска - ОК, но да седя безкрайно без работа става неприятно, защото имам нужда да си човъркам акъла - все пак той не ми е даден само за мислене на рецепти, прах за пране и какво да купя от Икеа, и ми се ще да не го ползвам само за това. Най-добре вирея в по-динамична среда и не ми пречи дори известния стрес от лавирането между работа и личен живот - напротив, даже ми е много по-добре така.
Имала съм такъв период - с много малко служебни ангажименти. В това време приятеля ми изкарваше абсолютно достатъчно и за двама ни, а той не е от тези дето те натоварват и очакват благодарност и молби за всеки лев. Въпреки това бях изпаднала почти в депресия от това висене вкъщи хем реално имах все някакви ангажименти, захванах любителска кулинария, поднових рисуването с темпер, спортувах по 2 часа на ден и изцяло се грижех за домакинството. Ми не е за мен. Не е за всеки - мъж или жена. Човек не е направен само за битовизми.
Доколкото разбирам нямате и дете (времето за спортуване те издаде
Иначе темата е доста комплексна. Кое е правилно и грешно? Дали въобще има "правилно" или "грешно"?
Вярно е че днешното домакинство няма нищо общо с това от преди 20-30 години.
Прахосмукачка робот, съдомиялня, готова храна на един клик разстояние, кухненски роботи, перални комбинирани със сушилня...
Автоматизацията и AI навлизат светкавично в индустрията. Цели отрасли скоро може да нямат нужда от човешка намеса.
В някой държави се говори открито за пожизнена базисна рента- всеки месец без нужда да работиш, държавата ти плаща сума пари, за да си покриваш нуждите.
В други пък намалят работната седмица или работните часове, без това да се отразява на заплатата.
Ще имаме все повече свободно време и в същото време ще има все по-малко нужда от нашата работа.
