Red Pill Редпилнати мъже/жени

Би било странно, ако 10-12-14 часа в дома няма обитатели, а през останалото време там са двама родители с големи деца - т.е. нито разливат течности, нито трошат бисквити, нито разхвърлят, - и да се натрупа домакинска работа като в дом с 24 часа присъствие на майка с дете, какъвто изглежда е случая на Филомена.
За адекватно сравнение трябва да се видят две семейства със сходен живот.

Елеа, има принцип на Питър - за израстването в йерархията до нивото на некомпетентност, има формула на Питърс за размера на годишните отчисления във фонда за поддръжка на сградите,  а това, което Крис цитира по-горе е законът на Паркинсон, че задачите се разтеглят и свиват, така че да запълнят алокираното им време. Аз също често бъркам имена.

П.С. Не разбирам потресените реакции на споделеното от Филомена - имането на деца означава полагане на грижи за деца, имането на дом означава полагане на грижи за дом. Привилегия и отговорност са свързани при кажи речи всичко смислено и ценно в живота. От това, което четем, се справя добре, обръщайки внимание на себе си и в хармония с мъжа си, неговите нужди и ангажименти.

Точно тъй, на Паркинсън беше този, но няма значение на кого е, а дали е верен - макар да е написан първо като сатира.
На Филомена децата, доколкото разбрах, също ходят на училище - поне пишеше, че мъжът й ги водел, а тя ги вземала - така че едва ли по цял ден цапат в къщи. Но докато са малки и правят бели, наистина има повече работа из къщата. Но има и хора, които са на принципа "залудо работи, залудо не стой" и бършат всеки ден шкафовете в кухнята, макар че вчера са ги бърсали. Аз не съм от тях.

Единствено човек, който не се е занимавал безкрайно много с децата си, може да каже, че да се гледат две малки деца не е голямо натоварване, което изяжда цялото време. Или жената го е отнесла, или има много помощ може би под формата на баби. Ние като имаме повече задачи за същото време, приоритизираме, защото не можем да свършим всичко. Крис, определено ми изглеждаш като човек, на когото много му е леко.

Възможно е някаква част да мислят и това - но дори при тях, то е само един фактор. Защото избирайки си да поеме определени задължения, всеки претегля плюсове и минуси, които не се изчерпват само с това кой (смята), че може да го свърши по-добре, а зад тях освен това се крият и съзнавани и несъзнавани мотиви и понякога страхове.

Да вземем твоя пример - мъжът смята (в много случаи - неправилно), че мъжът ще се справи с изкарването на парите по-добре. Плюс му е, че той няма да се занимава с досадни, еднообразни домакински задачи (много малко хора се наслаждават на домакинската работа). Но плюс може да бъде, и че няма да бъде възприеман в социалния си кръг като някой, който върши "женски" задачи. Още по-голям плюс - той държи финансовия контрол, който му осигурява свобода - той може да си тръгне когато реши, и пак ще взима същите пари и ще може да си осигури същия стандарт. Бонус, ако жената не може да направи същото, защото не разполага със собствени финанси. Ето това вече са мотиви и уловки. И накрая да добавим един страх - че той е непълноценен, ако не може да се справи с това - че жената ще го измести от функциите му и ще го направи излишен. Тук имаме една картина, в която ценността на мъжа се измерва във финансови единици, и налага чрез зависимост на жената. Какво виждам аз - несигурност в мъжа, неудобство да излезе от зоната на комфорт на една определена му роля, несигурност в ценността  и важността му, както и недоверие, че партньорката го обича достатъчно и ще бъде с него заради качествата му на човек. Тук може би има и едно изконно недоверие в женската природа и желание да се презастрахова всячески срещу всякакви възможни причини жената да си тръгне или да го нарани. Може би част от това недоверие идва от някои прояви на мъжката (а всъщност човешката) природа и страхът, че жените са способни на същото, че и по-лошо. Разбира се, фактори са и егоизмът, егоцентризмът, желанието да става твоето и нагласата, че жената е там с цел да удовлетвори това, а не да бъде отделна личност със собствени интереси. За което пък спомагат години култура и възпитание, които са налагали точно това и мъжът го е приел за даденост.

Много са нещата и са много навързани. Тук говоря общо и не визирам всички мъже, разбира се. Но дори в този типаж, при всеки може да има само част от факторите, а силата и разпределението ще са различни. Както е възможно и мъже, които нямат този тип мислене, да проявяват някои от описаните горе неща.

Вкъщи винаги се намира нещо за правене, когато си стоиш у дома.
Ето, аз мога да опиша понеделнишките ми изживявания, понеже също съм изцяло у дома, подобно на Филомена, но и съпругът ми изкарва много време у дома и успява да се включва, дори и работейки.
Станах в 6, душ, обличане, изпих си шейка (правя си един бъркоч с протеини и колаген), направих кутията на второкласника (десетокласничката си я прави сама предната вечер) и в 6:30 събудих учениците.
Междувременно баща им се гушкаше с най-малкия, за да може да изпратя спокойно по-големите. Каката си оправя сама леглото, облича се, гримира се. Аз помагам сутрин на второкласника, вкл. му оправям леглото и следя да не се измъкне, без да си е измил зъбите. Междувременно правя попарата на малчо и изпращам учениците (до входната врата) точно в 7:15. В 7:23 им е автобусът.
Съпругът ми стана, оправи нашето легло, леглото на най-малкия, преоблече го и го нахрани. Аз сложих нашата закуска (вчера имах готов от предния ден щрудел и не съм губила време да правя нищо). Закусихме, той нахрани кучетата и в 8 бяхме навън за час разходка (когато малкият беше бебе, тичахме с него, но сега недоволства и затова просто ходим бързо).
В 9 бяхме у дома. Съпругът ми отиде до кантората, аз прибрах съдовете от миялната, пуснах пералнята и робота, избърсах праха и сложих да сготвя (имах заготовка във фризера и се наложи само да кипна месото, а после оставих да се готви само). Малкият в това време си играеше в кошарата (не броя прекъсванията покрай него). До 10 се занимавах с домакинстването и с малкия, след което той заспа (яде междувременно плодово пюре).
От 10 до 11 имах онлайн урок по език (говоря го, но не съм го практикувала отдавна, а планираме преместване и ще трябва да си го опресня).
След урока прострях прането и излязохме с малкия на втора разходка. Видяхме се със съпруга ми в центъра, понеже той беше в съда, обядвахме набързо заедно (малкият и той хапна навън) и се прибрахме заедно.
В 14 бяхме у дома. Съпругът ми седна да работи, малкият заспа, а аз отидох на плуване. На прибиране минах да купя добавки за мен и съпруга ми, храна за кучетата, някои дребни неща за хапване в училище на учениците.
В 15:30 посрещнах каката на автобусната спирка, защото се бяхме разбрали да пием по едно кафе близо до дома ни и да ми разкаже набързо за първия ден след ваканцията.
В 16:30 бяхме у дома. Аз взех малкия да хапне бисквити с мляко и да си играе около мен, баща му продължи да работи, а каката уж отиде да учи за входните нива. Аз се зачетох в една книга, която започнах тези дни, прекъсвайки за разговори по вайбър с големите дъщери, че остава само месец и половина до появата на внучката и вече се вълнувам много, а момичетата са далеч.
В 17:30 съпругът ми взе кучетата и отиде да посрещне второкласника от спирката, за да се разходят в парка и младежът да поиграе.
В 19 се прибраха. Баня за младежа (с помощта на таткото), баня за таткото. Вечеряхме. Дъщеря ми прибра масата, зареди миялната и я пусна, след което излезе да се види с приятелки. Съпругът ми и баткото първо подредиха чантата за днес и после четоха книга. Аз изкъпах малкия и го сложих в леглото (не го приспиваме, а го оставяме да си лежи, докато заспи сам). Оставихме и второкласника да се готви за сън, а ние си направихме вечерните упражнения и пихме студен ментов чай.
В 22 се прибра и щерката, мина през банята и тя и си отиде в стаята. Ние си пуснахме да гледаме филм и обсъдихме как е минало през деня в съда. Нямам спомен кога съм заспала, но съм сигурна, че не изгледах филма до края му.
Днес сутринта е сходна, но нямам урок, а тръгнах по задачи до банката (малкият е с мен в количката и се надявам да не ни завали). Баща му остана до обяд да работи вкъщи и е обещал да мине подовете с мопа, за да нямам чистене (ще доядем готвеното от вчера). Ще използвам излизането да се видя с приятелка на обяд, защото тя работи близо до банката и ще ми отдели обедната си почивка. Няма да ходя и на плуване днес, а планирам да се прибера и да си отделя около час за грижа за себе си - маски на лице, коса и т.н., защото съпругът ми следобед има срещи навън и тъкмо да не ме гледа като самовила. Ако малкият спи спокойно, може и да изгладя вчерашното пране, докато стоя с маските (аз съм от лудите жени, които обожават да гладят).

Покрай моя се сетих колко обичам да гладя. Спрях преди години, защото постоянно ме гризеше, че съм излязла, а съм оставила включена ютия.
Е, миналата събота реших да изгладя всичко, което подлежи на гладене. Отне ми над 2 астрономически часа. Това са само моите дрехи - тениски, ризи, рокли, между 20-30 парчета, негови не съм пипала.
Не знам къде живее Крис, обаче в квартирата ми в Овча купел, която е съвсем буквално в края на квартала и на града, в блок, обърната към вътрешността на квартала, два дни без бърсане на прах адски си личат. Единственият вариант да няма много прах, е да затворя помещението и да не влизам изобщо вътре. Или праха да го бърше някой друг. Живяла съм и на булевард, е там не на няколко дни веднъж, ами няколко пъти дневно бърсане трябва.

Добре де, аз не разбрах щом къщната работа е по 12 часа на ден, тогава как се справят семействата - т.е. повечето - в които и двамата съпрузи работят на 8 часа, което става 10-11 с пътя и обедната почивка?
А. Всички имат прислужници (чудно кой ли шета у прислужницата, докато тя шета у чужди хора)
Б. Ходят неопрани и поръчват пица от Доминос
В. Като се приберат вечер в 18-19 почват с работата та до среднощ

или
Г. Някои жени разтеглят работата, така че тя да запълни цялото им налично време за нея, според принципа на Паркинсън?

Тоя закон за мен не важи Аз обичам да си свърша всичко максимално бързо, щом възникне, и да си разполагам с останалото време. От тази гледна точка не би ми било проблем да го играя домакиня, но монотонността на задачите ще ме усмърти, а накрая на деня няма и да ми платят за свършеното. Докато разпределени между другото и с помощ, домакинските задачи не тежат толкова, а в работата получавам удовлетворение, реализация и нещо друго много важно, което често се пропуска в тоя спор за домакините - среда. С други реализирани и работещи хора, с които темите за разговор са ми доста по-интересни и развиващи.

В работата се получават най-вече пари. А парите значат сигурност - доколкото можем да имаме такава в този несигурен живот, но без тях съвсем не става. Когато не получаваш доход, оставяш сигурността си в ръцете на друг човек - та бил той и най-скъпият ти.
Този разговор сме го водили многократно.

Иначе аз мога спокойно да си свърша домакинската работа, която иначе се разтегля за 12 часа, за времето, в което я върша след работа и през останалото да се излежавам и нищоправя без ни най-малки угризения и даже с кеф.

Но е прекалено рисковано.

Честно казано, въобще даже не ми се мисли за времето с малки деца. Сега мога да оправя всичко вкъщи за час и точка. Времето с децата ми е отделено от това.

Когато сте у вас, мажете и цапате и трябва да се чисти често. Когато ви няма, няма кой да маже и цапа и чистенето е по-малко. Не мога да схвана какво е толкова сложно да се разбере. Освен като омажете и освините, да не чистите, понеже вчера сте чистили и ще ви паднат ръцете сега, наистина не виждам друго обяснение. Котаракът ми лятос като мине точно след като съм изпрахосмучила и измила пода, наскубе се едно хубаво и повърне на две места, трябва да отделя втори път времето за чистене на стаята. Другата стая е затворена за него и не ходи там, та благодарение на това ми се разминава да повторя цялото жилище.

Сега си загледах описанието. Реално домакинската работа, като не броя ангажиментите с децата, ми отнема сумарно максимум 1 час на ден. Ако реша да гладя или да направя някое по-засукано ястие, може 2 часа. Не повече.
Докато работех, много от нещата ги оставях да се довършват сами (буквално). Примерно, слагах манджата и включвах таймера за изключване. Пералня, миялна, сушилня и робот нямат нужда да им пристоявам. И така. Всичко се случваше през деня. Дори и работейки обаче, много за кратко съм била на стандартните 8 часа в офис, в който се следи кога си влязъл, кога си излязъл и т.н.
Ако и мъжът се включва активно, не остава много за правене.
Но децата си искат време и внимание, когато са вкъщи. И не само от майката.

Благодаря за разяснението “ Обич”!
Признавам, че не съм запозната!
Е, никога не е късно човек да научи нещо ново!:)

Аз съм установила, че най-качественото време с децата ми е навън. Вкъщи две приказки не мога да ги накарам да обелят. Докато навън, сме си говорили много, наистина много и важни неща.