Oнлайн консултации с детско-юношески психолог – задайте въпрос на Антоанета Георгиева

Здравейте и благодаря за въпроса!
Прочетох внимателно разказа Ви, но не изглежда детето просто да е срамежливо или да се „лигави“. Разбирам, че тревожността на дъщеря Ви се засилва с времето и вече започва да ограничава ежедневието ѝ. Фактите са, че отказва дейности, блокира в присъствието на непознати и преживява ситуациите много тежко.

Разбирам и желанието Ви да я предпазите, но постоянното избягване на трудните ситуации често неволно засилва страха. В същото време натискът, караниците и подигравките от страна на бащата провокират срам и могат да я накарат да се затвори още повече. Важно е двамата с бащата да изградите общ подход — без насилване, но и без пълно избягване на трудните ситуации.

Думите „не искам да живея“ не означават непременно, че детето възнамерява да направи нещо. На тази възраст те често са начин да покаже колко безпомощна и неразбрана се чувства. Въпреки това са знак за силно емоционално страдание и не бива да бъдат подминавани.

Препоръчвам Ви да се консултирате с клиничен психолог, който работи с деца. Добре е първо да се направи психодиагностична оценка на тревожността, емоционалното състояние и причините за тези реакции. След това е важно да се работи не само с детето, а и с цялото семейство, защото реакциите и отношенията между родителите също влияят върху състоянието му. Поздрави и успех!

Здравейте, г-жо Георгиева,
Преди около година ни помогнахте да погледнем по нов начин към проблем в семейството на дъщеря ми с голямата й дъщеря /отговор 308/. Там, след работа и с Ваш колега, всичко е ОК.

Бих искала да се посъветвам с Вас за поведението на братчето й. Почти 7-годишен юнак, ще бъде в първи клас в немското училище, но вече изкара 1 клас в съботното българско училище.

Много енергичен, много бърз, много палав и много чаровен. Кожа и кости е, но е "жилка"-тичане, скачане, катерене...Движи се само на бегом, на едно място не може да седи, върти се, става...Миналата година се люлееше на люлка- дълго, може би половин час /а може и на мен да ми се е видяло толкова/. Изведнъж - скочи от люлката и започна да обикаля на максимална скорост площадката. След като се натича - продължи с люлеенето  На яденето се нахвърля като невидял -  не може да изчака, тъпче се. В даден момент казва "Нахраних се", дори и да е поискал да му досипя, и да е изял 1 хапка. Всичко трябва да става бързо - оцветяване /драска, естествено/, писане, изрязване с ножичка, сглобяване, "миене" на ръце, "прибиране " на играчки /не отказва, втурва се да ги събира  и ги мята или натъпква някъде/. Търси и играе с деца, но ако някой захване нова играчка - дърпа, често иска да се спазват неговите правила  и темпо. Ако няма възрастен наблизо и си намери някой лика прилика /а  с такива се привличат като магнити/ се стига до бой. Когато му четем - кротува, обича и сам да "чете". Има нужда от следобеден сън, но трябва да го "усмириш" преди това. В градината задължително спят само до 3 години, но няколко пъти го намират  заспал на земята. Обича все да закачи някого, не с лошо, но сестра му и другите деца си патят - да погъделичка, да дръпне играчка, да използва нещо не по предназначение, да се присмее. Като малък беше много контактен - хареса си някого /родител на друго дете на площадката, треньор, медицинска сестра и се лепне. Приказлив /семейна черта е/.
Паметлив е /играят много настолни игри/, но се борим с четенето - върти се, губи докъде е стигнал, не следи реда, ядосва се като не става /ръмжи от яд!/. Понкога - обръща  посоката -"стра" става "Стар", "за" "аз".
Проблемът е бързата му раздразнимост, когато нещата не се получават, било поради неговото неможене или поради външна намеса. Освен ръмжането  -тръшка се, изфучава набегом нанякъде, разплаква се. Прави ми впечатление, че тази година като че ли изблиците са по-чести и по-силни. Повод може да бъде загуба на игра на карти /многократно, не само за финалната загуба/, истерия беше и когато не можа да направи "торта" от пясък като сестра си, като нареди две пясъчни формички една върху друга /Как да успее, като натъпква набързо пясъка, не изравнява/. В такива ситуации като се опиташ да му помогнеш, да обясниш, да успокоиш става още по-зле - "не искам да те чувам", запушва си ушите. Използва "думички"  - понякога, с ясното съзнание да те вбеси, когато сме в конфликт,  друг път - просто така, да те подразни и "да ти гледа сеира". За щастие, изблиците са  краткотрайни. Определено изкарваме по-спокоен следобед, когато е поспал на обед.
Любвеобилен, особено към майка си, дори и да са били в конфликт. "Обичам те", гушка се. Бързо му минава, не се ожесточава.

Оттделят му много внимание - излизат, играят на игри, четат много, правят експерименти. Тренира плуване, футбол, паркур. Водят го да кара колело по специални детски трасета. Електронните устройства са силно желани, но - силно ограничени. Подбират му филмчета. Харесва и образователни. Любопитен е.

От 2-3 години започна да слага в устата си - ресните на чаршафа при заспиване, ревера на блузата си, ръката си /предмишницата, не пръстите/. Приспиваха го с биберон, но никога като малък не е смукал палец или нещо друго.

Някакви идеи? Защо буквално се вбесява от нищо? Защо не "узрява"?  Какво може да направим, за да му помогнем да се контролира? Между другото, в БГ училището, освен, че четенето трудно напредва, нямат оплаквания.  Явно все пак седи на чина и се занимава.