Сама на почивка

Извинявайте, ама не всеки е от малък град или с родители с друго възпитание и манталитет Плюс това усещам, че сме и от различни поколения? Аз например съм от София, а и живея в чужбина, но не в това е въпроса. При мен, не само майка ми ходеше сама по почивки, когато тя си преценеше, но и баба ми !!!! Просто такова семейство сме !

Аз съм такъв характер, малко серт м не се е родил мъж, който ще ми каже къде ще ходя и какво ще правя. С него съм по любов, а не по принуждение или по навик. Поради тази причина, ако искам да отида някъде, човека трябва да го разбере. Не го ли разбере, си е негов проблем.
Преди многоо години, цели 10 години бях във връзка с болезнено ревнив мъж. То не бяха скандали, то не бяха ужасии. Точно на мен, такъв да ми се падне. Един път не ми позволи да отида на фирмено парти, можело ако и той дойдел с мен.......Викам, пич, мен баща ми не ми е забранявал да излизам - ти ще ми забраняваш ???? И той ме спря на вратата си спомням. Настана 3 та световна война,-изгоних го. После като кученце идва да се извинява и така всеки път. Всеки път като изпадаше в своите крайности, на болестно състояние - после идва и се извинява, сякаш нищо не е направил.
Така, че момичета, женени, неженени,  във връзки или с леки отношения или пък сами - няма човек, който може да ви казва какво и как да го правите. Вие не сте му/и собственост !! И сте с него/нея по собствена воля. Пътувайте си сами ако искате това и въобще да не ви пука.
п.с Жените, които пътъвят сами са много, ама много.

Абсолютно си права, Black cat, но не всяка жена е като теб, мен или другите в темата.
Аня, ето защо си допаднахме с теб, подсъзнателно.

BlackCat, ние сме си от София, аз съм на 40+, но на баща ми още му се изправят косите като чуе, че отивам някъде сама. Първият път се опита да каже нещо, но го отрязах. Не помня дали е правил проблеми на майка ми, май не - по-скоро за мен го е страх.
Едно бившо гадже пък хич не обичаше да ме пуска някъде сама, хем и той си беше софиянец... Не знам защо си мислеше, че ако жена отиде някъде сама, било само, за да си намери някой...изкарахме точно три месеца заедно.

Аня, и на мен ми харесва като пътувам сама да съм с някакъв транспорт, за да отпусна. До Велинград ходя така с влака и теснолинейката. Иначе и с колата си харесвам, казвала съм тук в темата.

Всъщност, пътуването сама доста обогатява. Наскоро се бях замислила, че като съм в настроение (защото понякога отивам сама, за да си почина от всички и не ми се говори с никой), винаги се разговаряме с някой по път - научавам нови неща, съдби, интересно е. Веднъж във влака, бях още доста млада, се паднах в купе с възрастен геолог. Разказа ми всичко за Софийското поле, за планините около него. Друг път пък на една екскурзия се улучих с италианец в автобуса (говоря езика) - не спряхме да си говорим и да му разказвам за България. В самолета ми се случва често - имах случка с една германка - тя разбира български, аз разбирам немски, но и двете не бяхме достатъчно добри да говорим на другия език и си изкарахме два часа в самолета - всяка си говори на нейния език, но си разказахме всичко.

Всъщност, пътуването сама доста обогатява. Наскоро се бях замислила, че като съм в настроение (защото понякога отивам сама, за да си почина от всички и не ми се говори с никой), винаги се разговаряме с някой по път - научавам нови неща, съдби, интересно е. Веднъж във влака, бях още доста млада, се паднах в купе с възрастен геолог. Разказа ми всичко за Софийското поле, за планините около него. Друг път пък на една екскурзия се улучих с италианец в автобуса (говоря езика) - не спряхме да си говорим и да му разказвам за България. В самолета ми се случва често - имах случка с една германка - тя разбира български, аз разбирам немски, но и двете не бяхме достатъчно добри да говорим на другия език и си изкарахме два часа в самолета - всяка си говори на нейния език, но си разказахме всичко.
[/quote]

Абсолютно!!! Но продължавам да твърдя, че в Бг е по-трудно заради закостеняло и остаряло мислене на някои, които смятат, че не е нормално сама жена да пътува, както и коментари по-късно относно нея , пък и епитети.

Майка ми го е изживявала многократно, особено когато е ходела на еко туризъм в по-малки населени места / села, но аз приличам на нея, тя хич не си поплюва и на последвалия коментар ими и мигновенен отговор.

За това съвета ми, към жени, за които хорското мнение е важно или не могат да се преборят с това, да пробват в по-големи населени места, с организирани екскурзии, както и в чужбина.
Аз поне съм си панталей пътник, един път имах много дълго чакане на самолет, между прекачвания, запознах се с една българка и висяхме 7ч на летището, страхотен лаф. Разменихме си координатите и в последствие аз и бях на гости, после тя при мен ! И така няколко години.
Друг път пък в Португалия имах много сериозна програма, по списък, за посещение на музеи, известни места и нт на ден. Спирам на една страхотна гледка, където всички се снимат, гледам и кафе. Сядам и започвам да снимам, но искам и аз една снимка. И помолих жената до мен ако може да ме снима. Тя пък се оказа запален фотограф аматьор.
И ми направи няколко от най-хубавите ми снимки.
После се заговорихме, разбрах, че е американка, била дошла със съпруга си, за бизнес среща, но той по цял ден бил по срещи и тя се шляела по музеи. Доста говорехме, убихме по 2ч време.

Имам безброй примери. Но истината е, че първите пъти е много тръдно. Но се свиква.

Всъщност моето желание да пътувам сама започна още едно време в началото на 90те като бях на 11. Майка ми реши да ме прати на лагер в Гърция - бяхме само три българчета и останалото гърци. Другите две обаче си бяха дружки и ме бяха отсвирили, но пък за гърците бях като някакво екзотично същество и още в автобуса ме наобиколиха и почнаха да ме разпитват, да си говорим - така се отпуснах да говоря на чужд език, да съм на непознато място сред непознати, да се оправям сама и да се запознавам с нови хора. Дълги години след това поддържахме връзка с някои от лагера.

После на първата ми работа шефката ми ме научи да ходя сама на кино, на ресторант без да ми пука какво е мнението на околните.

А последните години даже запалих и няколко приятелки да ходят сами на почивка и на всички много им хареса. Хубавото е и, че никой не ми се сърди като реша да ходя някъде и не искам да взема друг с мен.

Това е добре определено !
А може ли да споделиш как оплътняваш времето си като си на почивка сама ?
Ако можеш да дадеш някакъв конкретен пример, мисля, че това би могло да даде сили и да вдъхне кураж на повечето от жените, които не са се пробвали все още ?
Аз само един път, отидох сама на ресторант, но не се чувствах добре, признавам си.
На обяд да, айде това не ми пука, но вечерно време, когато повечето са по двойки, ето това не успях да го преодолея...

Много зависи на каква почивка съм:

Ако съм на морето - плаж и разходки из Морската (ходя в Бургас). Взимала съм си и колело под наем да обикалям.
Ако съм на минерални извори - басейн, спа, масажи.
Ако съм на планина - правя преходи, като там вече винаги съм гледала да пиша на някой познат къде съм и накъде тръгвам.
Ако съм в град в България -избирам си такъв с обекти от 100те национални и обикалям да събирам печати.
В чужбина е ясно - там има цял ден да разглежда човек. Веднъж ми се случи - няколко дена подред просто отивам на гарата, избирам някой влак до град макс на два часа път и си правя едновдневна разходка)

Общо взето гледам да си правя разходки (така или иначе съм си сложила 10000 крачки на ден, трябва да ги направя), сядам на някое кафе в центъра и гледам живота пред мен, чета книга, преди носех по няколко с мен, сега с киндъла е още по-удобно. Когато работя нямам време да чета, затова наваксвам на почивката.

Ако отида някъде на чист въздух, първите два дена само спя - не знам защо ми действа винаги така.

За ресторантите вечерно време свикнах - реално отиваш, ядеш и си тръгваш. Често съм го правила преди кино в началото, защото знам, че имам 1. ограничено време и няма да ми е толкова неудобно и 2. някаква цел след ресторанта, а него го приемах само като предпоставка за киното.

BlackCat12, и съм съгласна, и не съм съвсем съгласна с теб. В брака сме партньори, за мен е съвсем нормално да обсъдя плановете си мъжа ми и да имам неговото съгласие (ако позволение звучи много тарторско), особено когато се касае за няколко дни да ме няма и съвсем естесвено го натоварвам и с моите отговорности. Както и аз очаквам от него (и той го прави), ако си прави планове с колеги, приятели, излизане, да говори с мен първо и тогава да действа. Така че за мен въпросът не е да избягам от мъжа ми, или да си правя каквото си искам, или напук на него. Аз си го обичам, разбираме се, не пътувам щото му се сърдя, просто имам нужда от време насаме, тишина и спокойствие (многодетните майки добре ще ме разберат ).

Според баща ми аз съм много еманципирана и ината (съгласна съм само с второто, щото наистина съм упорита). Всъщност за старото поколение вероятно съм вироглава, дори скандална, щото смятам за нещо нормално и несрамно мъж да чисти с прахосмукачка (давам елемантарен пример само). Но лично аз не се смятам за крайно еманципирана (в стил мъже не ни трябват, оправяме се и сами). Ами че аз и като пътувам си го обичам мъжа и децата.

И за да не е съвсем спам - и мъжа ми много обича да пътува! И с децата много сме пътешествали, и то направо бебе беше 3тия, по планини, пещери... Че и с кучето на море. Но той не обича по влак, или с автобус (да сме с колата, или със самолет, ест., ако е в чужбина). Та, и заради това, с тези безплатните билети започнах да си ходя на почивка сама. Защото пък на мен ми харесва с влак/автобус. Естествено семейно сме с колата, то и багажи повече, като съм сама, редуцирам макс. багажа.

С теснолинейката до Добринище беше прекрасно, направо вълшебно, едни майски празници ходих!

Аз обикновено се наспивам на такива почивки, чета книга, ходя на разходка, ако има спа/море и ето то денят минал. Като съм сама не ям по големи ресторанти, обикновено късна закуска, после вечеря нещо в морската, или в квартирата. Като съм с приятелката, с нея бяхме all inclusive 2 години и там вече ядем на ресторант, закуска, обяд, вечеря и повече се сещаме за мъжете и децата (но и с нея се установихме в различни части на БГ, а сме от един роден град, та тогава е време да наваксаме с новините и време за споделяне).

Здравей Аня, хммм именно за това говорех. Между теб и мен примерно има огромна разлика в разсъжденията. Може би това се дължи на това, че си многодетна майка ? Не знам. Или така както са те възпитали, в каква среда си израснала ?

За мен, не става въпрос също от бягане от мъжа или да си правя каквото искам, а го правя защото това смятам за нормално и така съм възпитана. Това, че сме партньори, не означава, че искам неговото съгласие,
Ето тук се разминаваме.
Аз просто обсъждам и казвам, смятам да отида еди кога си, еди къде си - човека казва ОК. Това е, точка.
И обратното, той : в петък отивам на уикенд с Гошо и еди кой си. И аз съм ОК.
Това е.

А дали мъжът държи прахосмукачка, готви, може да пуска пералня, да простира дрехи и тн, то това е ясно. Не живеем в 19век и доста мъже вече са възпитани да помагат вкъщи и да са 50/50 с жена си. В моят живот, дори дядо ми метеше, минаваше с парцал, пазаруваше, подреждаше маса или отсервираше. Нашето семейство винаги е било с доста по-либерално мислене. А говоря за хора , които са на по 85 г все пак. За мен това, старо разбиране не съществува, това е по-скоро манталитет и както разказах имало е по-либерални хора и онова време.

Родителите ми са възпитани по същия начин, мен са ме възпитали така и аз ще възпитавам по такъв начин.
Няма такова нещо мъж да не знае какво е прахосмукачка примерно, не живеем в миналия век, страна член сме не ЕС и тн.

Но, тук излизаме извън темата, темата беше за пътуване сами, а не за разликата между мъже и жени, много челяд и малко челяд и семейни отношения.

Аз не го товаря с моите отговорности, когато отивам някъде. Оставям му детето, което е и негова отговорност, не само моя...не съм го довела все пак от майкини това дете, нали... ..негово си е, негова отговорност.

При такива ситуации активирам GPS локатор на телефона и винаги имам допълнителна батерия за презареждане. Най елементарния локатор е на Google maps. С мъжа ми ползваме Life360, безплатната версия и там се пази и няколко часа история, къде си бил преди това. В платената се пази доста дълго време тази история. Дори да няма добро покритие, от време на време се връзвам към мрежата и може да се види прогреса ми или ако не дай си Боже, нещо ми се случи, да знае в кой район да ме търсят

Това е едно на ръка, аз по-скоро имах предвид, че понякога никой не знае къде съм отишла сама, или знае само един човек, но когато правя преходи, задължително винаги казвам.

Дева, има и такива жени.
Пътуванията са скъпи удоволствия. Тук не говорим да замине на вилата, да почете малко книжка в двора. Самолети, Бари, СПА, единична стая или цял airbnb.
Добре, веднъж може, но по принцип да стане практика единият партньор да си пътува сам, е малко... не мога да го определя, но може и да е неприятно за другия партньор.
Имам близки приятели, мъжът не обича да пътува, жената - много! То ми е споделял причината - изпитва някакво паническо притеснение от самолети и въобще на път не се чувства добре. Но някак не върви, не й се иска тя да пътува с нас, а той да стои сам.

Динамиката в семействата е различна. Някои и до магазина сами не отиват. Но както е написала Esmee, не става и всеки месец сам на почивка да ходиш, независимо дали е мъж или жена.

Моят мъж много ходеше командировки, 2-3 седмици го няма, дойде си за 1-2 и хайде пак. Та тогава често се организирах сама или с децата, защото изборът ми беше да вися в къщи и да го чакам да се прибере.
Една година бях резервирала ски почивка в Алпите и той ми сервира, че баш тогава имал работа в Ню Йорк, да сме отменяли почивката. Предложих му да говори с шефа си и да види, дали има възможност да отиде седмица по-късно, моят въобще не го попита даже, притеснявал се. Хайде познайте дали я отмених... Само си смених настаняването, да  съм по-близо до приятели и взех самолетни билети и кола под наем, защото се притеснявах сама целия път с кола да го мина.
И сега аз от известно време гледам да отида до Ню Йорк, той ми вика, че е бил там вече и не искал. Та ако имам възможност, дали няма да отида някой ден до Ню Йорк без мъжа 🤔 Разбира се, винаги си търся компания и предлагам и на моят да дойде. В повечето случай той казва, не, не, но накрая се присламчва.
Индия ни е другата спорна дестинация. Той там няколко пъти е ходил служебно и е обикалял. На мен ми се ходи, той е категорично, НЕ 😔
Да ви кажа на Корфу как "сама" щях да ходя. Никой не искаше да идва, всеки бил зает, други планове имал. Резервирах си кола и стая. По едно време щерката каза, че можела да дойде. Смених стаята с апартаментче с две спални. После синът пита, кога съм щяла да ходя. Хоп и той тогава можел, щял да дойде. Мъжът буквално в последния момент осъзна, че отивам с двете деца и той както не можеше, купи набързо билети. И тъй като всеки в различен етап се присъединяваше към идеята ми за Корфу, се получи че пристигаме и излизаме с различни полети. Купували сме каквото е било по-евтино на момента... Та и такива семейства има, не се чудете 😄 🤣

Ооо, аз и на вилата бих отишла сама, ама тогава няма да си ползвам безплатните билети и няма да се брои. А и зимата трябва да има кой да ми запали камината!!!
Но на вилата ни е кеф и на двамата да ходим, така че си ходим заедно.