Сама на почивка

Еее, това е друго!!! Така и аз отивам.
Има някаква задна мисъл, че си сама, но всъщност не си сама.
Аз така съм била в чужбина. Но понякога ми идва твърде много свободата да решавам сама къде да ходя сама.

Не си представям да отида на почивка сама - би ми било самотно и скучно.  Веднъж бях на санаториум и няма да повторя, а имам голяма нужда от процедури.  Но бях доволна, че за късмет не настаниха втори човек в стаята. Че иначе щеше да е по-лошо да трябва да се съобразявам с капризите на чужд човек.

Скоро споделих с ММ, че мечтая да отида за един уикенд някъде сама. Ще лежа цял ден на басейна, ще чета книга, ще се разхождам, няма да говоря с никого. Ей така, само за 2 дни, една нощ. Много странно му се стори. Но ще го направя скоро, обещала съм си.

Следя темата.
Съблазнява ме идеята, неимоверно!
Вече съм сама.
Следя сайтове и предложения.  Най-добре се чувствам в собствена компания.
Така че ще започна пътешествията.

Тя е толкова мила тази тема, че даже и аз се замислям...
Днес водещият на Преди обед сподели, че тази година за празниците е изпитал необходимост да отиде сам в един град - Париж.
Аз точно там съм живяла и доста време съм изкарвала сама по улиците на този прекрасен, любим град. Ще си изкара добре. Много е хубаво да се гмурнеш в този мегаполис.

Bgladybg, явно не ти е допаднал града, в който е бил санаториума. Потърси друг.
Аз не си представям да съм с външен човек в една стая. Сама ми е чудесно.

Много приятна тема и дискусия

Аз ще споделя пресен опит от лятото, иначе май съм в 1 друга категория.  Бях в лош период, на работа прегарях здраво и имах нужда да изчезна някъде, обаче... 30+ години, без мъж, тесен социален кръг,  отпуск в последния момент, ами нямах приятелка с нужната нагласа и възможност, която да реагира /а и май имах нужда точно да не се съобразявам/.  Отидох сама, защото алтернативата беше никъде, на морето съм и ми беше омръзнало тук. Та знаех какво искам /планина с някой маршрут, СПА, басейн/, имах кола и обичам да карам, само търсех смелост и да разчупя бариерите. Май инатът и волята ми дадоха адреналин и помогнаха накрая.

Е оказах се в подбалкана под Стара планина, градче курорт, среден клас хотел 3-4* с басейн и СПА.  Закусвах и пиех кафе спокойно в ресторанта, някой друг час на басейна с питие. Като валеше вътре в СПА-то, поглезих се с 1 процедура. Малко се разтъпквах за разнообразие, но градчето хем приятно хем пусто. Вечер беше стран/ш/но да прекося някакви буренаци от центъра до хотела, та си вечерях пак долу в ресторанта. На 2-рата вечер свикнах

Исках 1 ден да повървя и в планината, тука вече е малко Х сама, но го измислих. Колата, лифта от Сопот, популярен маршрут и то в почивен ден, за да е оживено. Горе нещо ме разколеба, все едно се заблудих за момент за пътеката и направо сковах. И едни мили хора двойка на години, но свежари ми предложиха компания по пътя нагоре   Оказа се е нямало нещо притеснително, доста хора, но все пак бяха чукари и спънеш ли се...  Та нареди се, издържах, заредих се много, не съжалявам. 

Криво ми е, че шофирането в момента ми е трудно до невъзможно заради 1 физически проблем. Не знам докога и направо се чувствам в клетка.   Замислям се за други самодейни алтернативи.