Сама на почивка

Затова казах, че не става въпрос за вилата.
Но има партньори, които не знам какви партньори са, но си живеят някак по отделно. Тя с нейните приятели, той с неговите. Тя с нейните пари, той с неговите...
Ако ходя сама за 3 дни на някаква вила, за да чета книжки и да късам ябълки от двора, ще се подтисна. Няма да си почина, а ще се натоваря.
Сама някъде в шумен град с много опции за разглеждане, за пазаруване, мога. Но няма да е моят личен избор, а просто така ще са се стекли обстоятелствата.

Поздравче за всички млади, по-млади и най-млади по душа съфорумки от една бивша стопаджийка, която все още обича да върви на където й видят очите:

        Понякога си правя малки спонтанни пътувания, понякога самостоятелни почивки. Бензина ми е в кръвта, обожавам да шофирам. Колата едновременно ми дава свобода и уют, уединение и спокойствие, както и адреналин и положителни емоции. Тя ми е като къщичката на костенурката - спокойно мога да замръкна нейде и да изкарам, ако трябва и два дни в нея по-удобно от някой сървайвър.
       На 55+ съм, отдавна омъжена, вече баба на две внучета. Изкарах шофьорските курсове на 16 г. и едва чаках да порасна, за да си взема книжката на 18. Пътувала съм на автостоп преди брака, или пък взимах колата на баща ми хей така, за да се шматкам насам-натам, или пък ми я даваха, за да отида на почивка. Събрахме се с ММ, нямахме кола, та и него подпалих по стопаджийството.Това подпалване се случи след като трябваше да пътувам за пръв път с последния вечерен влак до града на неговите родители, а той да ме чака на гарата. Още ми пари под лъжичката от спомена как останах сама в купето, а в съседното пияни цигани първо пяха, а после се сбиха. Хем треперех да не си изпусна гарата, хем боя да не се пренесе в коридора. През годините сме имали още две пътувания с влак и все с някакъв екшън, та от тогава съм се зарекла това да ми е последен вариант за придвижване.   Впоследствие, когато се сдобихме с първата шкодичка, що стопаджии съм возила, за да си връщам жестовете Бяха други времена. Макар че преди два месеца!!! на Околовръстното на София за пореден път качих един малко странен поп, тръгнал от Суходол към Младост, та се разприказвахме и с него на тази тема и какво "имам да връщам" в този живот Той поне беше застанал доста далеч от мястото на онези с много късите поли.
        Пиша го това по повод прието/не прието пътуването на сама жена. И на млади години, а и сега, въпреки спонтанните ми изблици от време на време за посоките, гледам да не се навирам където не трябва. Обичам почивката ми да не е обвързана с точен график, понякога и мястото, където ще отседна да си го открия "на живо", по път. Да правя каквото ми се иска в конкретния момент. Спи ми се - спя. Разхожда ми се - разхождам се. Понякога имам някаква предварителна информация за интересни места, а понякога се оставям на течението да ми ги покаже. Второто ми е по-интересно. И друго - колкото и да съм спонтанна за личните ми почивки, никога не съм си позволявала да си вдигна чуковете и да ме отняма когато ми хрумне, и никой да не ме знае къде съм - да не ме разберете погрешно. Не искам разрешение от ММ. Въпрос на взаимно уважение е.
        "Сама" с детето също сме пътували без предварителни резервации и тн.  А имаше и период, когато изобщо семейството не можехме да мръднем на абсолютно никаква почивка...
      
       Esmee, това за 3 дни сама на празна вила, както си го описала, и мен ще ме хванат лудите.

tetka_the_best, напълни ми душата като те четох. Страхотни преживявания имаш и свободен дух.

О, аз пък търся точно уединение (не на съвсем диво място), но дори и да съм в голям град, избягвам шумни тълпи.
Семейната почивка е друго нещо.

И аз не съм по дивите и безлюдни места. Обичам си градската среда, шума и движението. Което не пречи да се движа инкогнито, да седна сама на кафе или да отида сама на плаж. Пак има хора наоколо, но не съм длъжна да се съобразявам с никого. Което ми е много важно, за да се разтоваря.

Здравейте на всички,
Открих темата случайно, но точно навреме. От известно време ми се прокрадва идеята да пътувам сама - не знам къде, все някъде. Имам партньор, с когото живеем, но май все повече всеки прави неговите си неща. Все по-рядко заедно, защото той се грижи за майка си. Децата ми пораснаха, едното голямо, другото тийнейджър - вече не искат с майка си. Та ще следя за идеи и дано събера кураж - лятото може да отида сама на почивка.

Веднъж отидох сама, да.
4 нощувки в спа хотел в малък град с плажна ивица. Беше прекрасно! Спиш, колкото искаш, закуска в хотела - друг готви, друг чисти. Разходка по плажната ивица.
Но е в чужбина, където живеех тогава. Мисля, че можеш да си намериш хотел, където да починеш, евентуално със спа, ако можеш да си позволиш.
Изобщо да не те интересува дали хората ходят сами, по двойки, с деца или друго. Ти отиваш за себе си и гледаш само себе си.

Припомних си моето най-хубаво и бегрижно море. Четирима колеги, но всеки сам в стая. Свободна програма, осигурена закуска в хотела, вечер излизахме на разходка и ресторант. Тераса  с гледка към морето, на 12 етаж, красота! И за финал - всичко беше напълно безплатно, за сметка на компанията в която работех тогава.

Ех, последното е най-хубавото наистина Но и да си плати човек, това са добре използвани пари. Особено когато децата са малки, мама има нужда и от малко почивка. Сама. Сега съжалявам, че не отидох повече от 1 път така да се ''поглезя''. Слагам го в кавички, защото не го смятам за глезотия, а за необходимост. Много е лесно да забравиш себе си и своите нужди, когато имаш 2 малки деца. Моите са и с малка възрастова разлика и в един момент си взех шапката и отидох тия 4 нощувки. Бяха на 4-6 годинки, така че достатъчно големи. Били сме на почивка с децата, но не е същото. Друго си е да си сам

Аз миналата  седмица отидох за първи път на почивка за 2 дни,съвсем сама.Цял ден лежах и си почивах,макар че не съм свикнала,съжалявам само,че нямах време за повече дни и че не съм го направила по-рано.Ако го бях направила по-рано това да мисля и за себе си ,нямаше да се "изгубя".Смятам при първа възможност да отида пак ,но поне за 4-5 дни ♡

Аз през май тази година ходих на организирана екскурзия за 5 дена в чужбина сама. Да, беше странно на хората, но наех самостоятелна стая в хотела, цял ден бяхме групата а вечерта се оформихме дружинка от десетина човека и обикаляхме по заведения.Беше чудесно за мен, просто се предизвиках. След това лятото бях сама в Гърция, беше страхотно - цял ден на плажа с книжка, вечерта малко разходка, вечеря и после в хотела филмчета или книжка...
Догодина, живот и здраве, отново сама ще отида. Имам оферти от приятелки и семействата им, но нямам желание да се напрягам.
Някак си се чувствам добре със себе си, може би защото ми е много динамична работата, а и нямам никакви притеснения да седна сама на маса.

То, и при мен натам вървят нещата. Заканила съм се следващият път сама. Последното пътуване до Кападокия с приятелка- пълен провал. Сутрин -защо ставаш толкова рано? През нощта никакво мърдане от леглото, през деня само охка и пъшка-била уморена, не и се излиза. Като и казах, че аз излизам, се разсърди, но я зарязах. Добре де, защо бихме толкова път, за лежим в една мухлясала хотелска стая ли? Пушеше в стаята, аз не съм пушач и ме дразнеше. Като и направих забележка-правила съм се на интересна. Едвам я изтърпях, отрови ми екскурзията. Последните дни вече не си говорехме, и още не си говорим.

Не бих отишла на почивка сама, дори не ди го представям. Първо, имам си мъж, с който ми е приятно. Второ, ако той е зает, отивам с най- близките ми: дъщеря, майка,  брат, внук или всичките заедно. Бих се чувствала нелепо и би ми било скучно, ако съм сама. Сама ходя на плаж и басейн, там се наслаждавам на спокойствието си. На ресторант и на кино също ходя сама, ако мъжът ми е някъде другаде.

Не е за всеки.
И на мен ми е приятно да почивам с моя мъж, но когато децата са малки е по-трудно да сте само двамата. Аз по принцип се зареждам с енергия, когато съм сама. И работата ми е такава да работя сама по-голямата част от времето. По-лесно се концентрирам и по-малко ме разсейват.
Когато децата бяха малки и ежедневието беше напрегнато с тях, работа, въртене на къща и всичко, беше прекрасно да съм сама 5 дни (4 нощи) в друг град и да се насладя на тишина, спокойствие, наспиване, друг да ми готви и чисти и аз просто да се шляя по плажа. Има периоди в живота, когато забравяш какво е да ти е скучно Е, на тази единствена моя почивка сама си припомних какво е и беше точно това, от което имах нужда.

Много хубава тема! За тези, които искат но се притесняват - момичета, няма нищо страшно, всичко е в главата. Не мога дори да си представя какво е човек никога да не остава сам и както казахте "да не си чува мислите". Това е съсипващо, мен много ме изморява и редовно си вземам почивка. Грижата за себе си е също и грижа за близките хора - ако аз съм съсипана, и на тях няма да им е добре около мен.
Избирай си ресторант и маса с красива гледка - дали към оживена улица, морски вълни, планина. Няма да усетиш как минава времето.