Как замърсеният въздух влияе на нашето здраве и как да се предпазим – отговаря д-р Симидчиев

Част от отговора е, че обществото ни за съжаление не цени здравето достатъчно високо. Не сме от по-богатите нации, които могат да си осигурят чисти източници на електричество и съответно отопление (и в момента около 40% от електричеството се прави от въглища у нас, така че дори да ползваме климатик или термопомпа, или калорифер все пак замърсяваме въздуха, макар и не там където го ползваме).

Намирам въпросите Ви за риторични. Постоянно споделям колко тежки са здравните последици от въздушното замърсяване и как систематично увреждат децата ни и нас самите. Уви, много хора нехаят по тази тема, поради което, като се стигне до прилагане на мерки, започва да има тежка и неплодотворна дискусия.

Европейските институции могат и налагат глоби/съдебни дела, но не могат да свършат работата на местната власт тук.


Това, което можем да правим, са няколко неща.
За ВЪНШНАТА СРЕДА:
• Да сме активни граждани и да натискаме отговорните да си вършат работата.
• Да реагираме институционално при всяко нарушение.
• Да разберем и да споделяме определени мерки (макар и непопулярни).
• Да участваме в меренето на проблема.
• Да гласуваме за хора, които поемат ангажименти и реализират политики, свързани с опазването на въздуха чист.
• Да караме колело или да се возим в градски транспорт вместо с дизелов автомобил.

За ВЪТРЕШНАТА СРЕДА:
• Да не допускаме замърсяване с горене в дома.
• Да мерим, за да знаем, ако такова има в стаите.
• Да проветряваме или не – в зависимост от нива на замърсяване вътре/вън.
• Да ползваме филтриращ пречиствател, като следим работата му и смяната на филтрите му.

Като цяло да ме активни по тази тема, защото замърсяването на въздуха скъсява живота ни дори повече от тютюнопушенето.

Не е въпрос на време, а е въпрос на измерване. Пречиствателите са филтриращи уреди, които прихващат ФПЧ от преминаващия през тях въздух. Повечето имат сензори, които ги стартират при високи нива, и спират при ниски нива на замърсяване. Дори да сте пречистили дадено помещение, ако се отвори прозорец и навън е високо нивото, пак ще се замърси, поради което не може да се даде предписание за "време".
Трябва да се измерва.
Много важно е пречиствателите да са подходящи за размера на помещението (както е при климатиците), за да не работи много, да е шумен и да не е ефективен.
Важно е колко е CADR (clean air delivery rate) на уреда. Ориентировъчно умножавате площта на стандартно помещение по десет, за да е добро нивото на филтрация (например помещение 5 х 4 метра изисква CADR от 200 м³/час.

Много ви благодаря за отговора за стайните растения.

Предлагам Ви едно видео, което бях правил по повод на едно събитие в Перник преди година, в което говоря за здравните аспекти от замърсяването на въздуха.

Здравейте, д-р Симидчиев, говпрейки в конкретика, какво са правим ние от Русе, които имаме и "късмета" да имаме дете с (недоказана) астма? Освен да бягаме на село? И понеже съе споменали честите разболявания при вероятно алергични деца, има ли смисъл да установим към какво е алергично детето ни, след като терапията вече е изписана и предполагам идентична при доказаните алергии (надеждата да израстне периода оставаме встрани поради факта, че е бъдещо несигурно събитие с неясен изход, тъй като има и наследствен компонент). Освен честите разболявания и бронхито-пневмонии, обичайно се оказва и насложена бактериална инфекция, а детето е в предучилищна група.

Нямам въпрос, но искам да Ви поздравя за отношението Ви към технологиите и дигиталната медицина. Интересувам се любителски и като потребител от темата, и  съм много доволна, че работите по нея. Надявам се да имате повече последователи! Чисто психологическият отпор към нововъведенията за съжаление се среща често не само сред пациентите, но и сред лекарите. Така че освен популярни лекции и беседи за гражданите, може би  трябва да се работи по-тясно и в професионална среда, защото дигиталната медицина е от полза на всички

Чудесна тема! Благодаря за съветите, прочетох всичко с интерес.
На първо време си набелязах да закупя подходящ пречиствател, поне за стаята на децата. При зимата при нас в София се усеща сериозно замърсяване.
Замислям се и да ползвам повече градски транспорт, но понеже не винаги е възможно, дали някой знае кои са най-малко замърсяващите автомобили? Дали правилно предполагам, че електроавтомобилите са на върха в класацията или производството на енергия за тях "убива" ползата?
Карам кола на метан. Закупувайки я останах с впечатление, че съм избрала по-щадящото гориво откъм замърсяване, но дали е така наистина?
Има ли къде да се намери проверена информация по въпроса?

Здравейте, диагностициране на астма при деца е лесен и структуриран процес, който позволява след това да се прилага правилно модерно поддържащо лечение (напълно платено от НЗОК у нас), което осигурява най-висок шанс заболяването постепенно да стихне и около пубертета да изчезне при 30% от случаите и да се стабилизира в още 30% от случаите. При недиагностициране шансовете за това са под 2%. Градското замърсяване нерядко води до обостряне на недобре контролирана астма. При контролираната астма обострянията изискват освен високи нива на замърсяване и по-интензивния стимул на някое от вирусните респираторни заболявания. Решения при дете с недоказана астма, на първо място, са доказване или отхвърляне на диагнозата. Ако тя се докаже, системно научно базирано лечение, което да снижи склонността на бронхите да реагират. Ако може да се контролира околната среда (например в закрити помещения с въздухопречиствател), това помага доста. Избягване на тригери (домашни животни, хранителни, инхалаторни или други алергени) е препоръчително. В кратце – системното научно базирано поведение от компетентен колега педиатър пулмолог практически ликвидира проблемите при деца с астма в над 90% от случаите.


Винаги е полезно да се знае към какво свръхреагира даден организъм. Това позволява (в немного голям брой случаи) да избягваме "провокиращите фактори". Около пубертета добре лекуваните деца имат 30% шанс да се "излекуват" – т.е. да стихне болестта дългосрочно, 30% да се стабилизира значително и 30% да прогресира. Последната група най-често са деца с недостатъчно ниво на контрол на заболяването. При астма наследството е само "възможност", реализирането на заболяването става, когато тази възможност се срещне с подходящ букет от алергени/замърсители и недостатъчно активно поведение за стабилизиране в ранните стадии на болестта. Честите боледувания от моя опит най-често се свеждат до неглижиране на проблемите с носа, който се явява "климатик" на дихателната система и когато той зазлее, инфекцията по естествен път "натича" в дихателните пътища. Ако се обръща повечко внимание на нослето, инфекциите ще се ограничат доста и няма да се налага лечение с антибиотици (което се препоръчва основно и почти единствено КОГАТО ДОКАЖЕМ значима бактериална инфекция).

Благодаря за оценката. Тя е важна за мен и ме мотивира да продължавам напред 😊

Здравейте, благодаря за интереса по тази важна тема. Транспортът е отговорен за около 48% от замърсяването с ФПЧ2.5 на годишна база. Този % е по-висок през лятото и по-нисък през зимата, защото тогава се включва битовото отопление като друг източник на ФПЧ. Зимно време се създават и благоприятни атмосферни условия (температурна инверсия), която подобно на похлупак притиска замърсяването на въздуха в градовете разположени в котловинна местност.
Редица проучвания сравняват емисиите на замърсяване на въздуха от различни видове превозни средства. Hirota (2010) и Huo (2014) подчертават значението на регулациите и стандартите за намаляване на емисиите, като Huo конкретно обсъжда въздействието на политиките за контрол на превозните средства в Китай. Laskowski (2021) и Bebkiewicz (2021) сравняват емисиите от превозни средства с двигатели с вътрешно горене и електрически превозни средства, като Bebkiewicz открива значително намаляване на потреблението на енергия и неметановите летливи органични съединения с електрически превозни средства. Peace (2004) и Wang (2009) подчертават, че съществуват редица предизвикателства при точното оценяване и сравняване на емисиите, като Wang конкретно идентифицира значителния принос на моторните превозни средства по пътищата за градското замърсяване на въздуха. Szymlet (2018) и Nowak (2017) предоставят специфични сравнения на емисиите от различни видове превозни средства в реални работни условия, като Szymlet се фокусира върху пътнически автомобили и извънпътни машини, а Nowak използва измервания и симулации на емисии при реално шофиране, за да определи емисиите на отработени газове.

---

Comparative Studies on Vehicle Related Policies for Air Pollution Reduction in Ten Asian Countries
K. Hirota
https://doi.org/10.3390/SU2010145

Comparative analysis of the emissions of carbon dioxide and toxic substances emitted by vehicles with ICE compared to the equivalent emissions of BEV
P. Laskowski, M. Zimakowska-Laskowska, D. Zasina, Marcin Wiatrak
https://doi.org/10.19206/ce-141739

Comparison of pollutant emission associated with the operation of passenger cars with internal combustion engines and passenger cars with electric motors   
Katarzyna  Bebkiewicz, Zdzisław  Chłopek, Hubert  Sar, Krystian  Szczepański
https://doi.org/10.1007/s40095-021-00382-4

Comparison of road traffic emission factors and testing by comparison of modelled and measured ambient air quality data.   
H  Peace, B  Owen, D W Raper   
https://doi.org/10.1016/J.SCITOTENV.2004.04.058

Comparative analysis of passenger car and non-road machinery specific emission in real operating conditions   
Natalia Szymlet, P. Lijewski, P. Fuć, B. Sokolnicka, M. Siedlecki   
https://doi.org/10.1109/IIPHDW.2018.8388362

Identifying contributions of on-road motor vehicles to urban air pollution using travel demand model data
Guihua  Wang, Song  Bai, Joan M. Ogden   
https://doi.org/10.1016/J.TRD.2008.11.011

Vehicular air pollutant emissions in China: evaluation of past control policies and future perspectives
Hong  Huo, Bo  Zheng, Michael  Wang, Qiang  Zhang, Ke-Bin  He
https://doi.org/10.1007/s11027-014-9613-0

Comparison of exhaust emission on the basis of Real Driving Emissions measurements and simulations
M. Nowak, J. Pielecha
https://doi.org/10.1051/MATECCONF/201711800026