Снимки – спомени от близко и далечно минало - 3

  • 538 901
  • 10 262
# 765
Доли, много хубава снимка!
Сметаната се продаваше в половин килограмови кофички, сигурна съм. Маслото беше в пакетчета от 125 гр.
И аз мисля, че парфето се прави със сметана, много по-благороден вкус има. Едновремешните кисели млека си бяха доста кисели и не бяха много подходящи за сладкиши. Доста захар им трябва. С някои от днешните млека, с консистенция на малеби, може и да стане.
Виж целия пост
# 766
И аз си спомням сметана по 500гр.Не знам да е имало други.Точно за сладкиши я взимах,по едно време се бях развихрила.Спомням си,че дебнех в петъците,защото някой беше казал,че тогава я зареждат по магазините.
Доли Heart Eyes
Виж целия пост
# 767
doli, много сте сладки.
Нали си ти на снимката?
Хубавица си.
Парфе и никак не бе тънко ядох за първи път в една сладкарница в Лайпциг.
После тук не можах да намеря същото. Ама това в моите тийнеджърски вкусове и очи.
Щот нали у немско... Или съм била много гладна.
Майка го прави също, нямам рецепта, трябва да ѝ прегледам тефтера.
Аз не съм правила никога, защото на мойте им се клатела тортата. 🤣
Но сега ще си запиша рецептата  на Артемис.
Всъщност, сигурно 90 те на бул. Мадрид в една сладкарница, не знам дали все още я има също ядох превъзходно маслиново Парфе. Да, и в сладкарниците на Лучано също.
Виж целия пост
# 768
Аз помня, че при нас в провинцията, киселото мляко беше в стъкло, а при леля ми в София област, беше в кофички и тя носеше заквасена сметана, при нас изобщо нямаше. Това да кажем 80-те години. Имаше големи разлики в различни области на страната. Също и хляба, в Димитровград имаше страхотен хляб, с една твърда коричка отгоре, вече няма, защото унищожиха хлебозавода.
Имаше един завод- пека, комбинат за полиестерна коприна, от там бяха лъскавите бански и екипи, него пък го продадоха на турци, които бързо го фалираха.
Виж целия пост
# 769
Уточнение към рецептата - с толкова много желатин не съм сигурна дали киселото млако е цедено. Никога не съм работила с желатин и не знам. Питайте по-опитни кулинарки. Simple Smile

Да, потвърждавам. Киселото мляко не се цеди.
Виж целия пост
# 770
Аз понеже имам един неуспешен опит с желатин го избягвам.
Но ще попрочета допълнително пропорции.
Виж целия пост
# 771
Доли, прекрасна снимка!

Кофичките заквасена сметана при нас бяха със сигурност доста по- малки от 0.5 кг. Нямаше винаги, само от време на време. 250 гр. са били във Варна.

Завода за бански в Димитровград го помня, защото доста често ми купуваха бански и на етикетите пишеше, че там са произведени. Цяло лято бях по плажовете, къде ли не ги късах. Скачахме от скали, от мостчета, постоянно се пускахме и на ролбата на централния. Банските бяха много здрави и качествени, но аз ги износвах бързо, защото ги използвах доста екстремно: протъркваха се от пързалянето по ролбата, закачах ги на скалите и на дървените мостчета...
Виж целия пост
# 772
Доли, много сладка снимка.
Понеже сме още на сладкарска тема, да припомня скаличките. Много ги обичах.
Като бременна ми се доядоха и мъжа ми обиколи целия град, но така и не откри. Свекървата на приятелката ми ни даде рецепта - по смътни спомени беше със смлени чаени бисквити, масло и шоколад.
Виж целия пост
# 773
Скаличките бяха много вкусни!
Виж целия пост
# 774
При нас и сега ги има.
Виж целия пост
# 775
Скалички можеш да си направиш от всичко. Аз съм правила от изостанал кекс. Според мен това им беше замисълът на соц скаличките - да използват изостанали пасти и торти. И аз много ги обичах. Обикновено бяха с фастъци. Стават от всякакви изостанали кексове и бисквити. Слепваш с маслен крем с какао, заливаш с шоколад и готово.
Виж целия пост
# 776
Мерси, скаличките ми се струват по-лесни за приготвяне от парфето, ще пробвам първо тях.
Виж целия пост
# 777
Аз помня цели пушени пилета. Даже помня в магазина на кой рафт ги слагаха, ако имаше доставка - не беше редовно и бяха скъпи.
Виж целия пост
# 778
Скалички мама правеше редовно точно с чаени бисквити.
За първи път трикът с остатъци или несполучлив по-точно блат за сладкиш ползвах от безизходица като млада домакиня (ама направо зелена) - правих сладкиш с белтъчни блатове по Добрина Венкова и блатовете ми се натрошиха - да рева ли, да поправям ли, да почвам нови ли (а бяха така трудни)...
Реших да ги хвърля и да почвам нови, но свекърва ми, като видя как се разстроих, даде съвет просто да ги сглобя на парчета с крема пак на пластове и в правоъгълна форма, каквато си беше по рецепта, та се получи. Разкошен сладкиш беше, странно, че години не съм го правила, сега ме подсетихте, за което благодаря! Flowers Hibiscus
Виж целия пост
# 779
....И аз мисля, че парфето се прави със сметана, много по-благороден вкус има. Едновремешните кисели млека си бяха доста кисели и не бяха много подходящи за сладкиши...
Poni69, съгласна. Flowers Hibiscus Някога само един-единствен път опитах да направя сладкиш с цедено кисело мляко и никак не ми допадна.
Сметаната внася съвсем друг вкус в крайния продукт.

Трябва обаче да направим това уточнение, че в почти всички случаи, дори „тогава“, в рецептата-първоизточник е била предвидена сладкарска, а не заквасена сметана.
Но сладкарската сметана има малка трайност и дали заради това, или защото „карай, за какво им е на хората такава“, аз поне нямам спомени да съм виждала подобен продукт в магазините (но и не съм търсила упорито).

Кубратова, Innocent
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия