Снимки – спомени от близко и далечно минало - 3

Сигурно е имало зелена Крава, просто аз не съм виждала. Ама едно време ги нямаше всички неща навсякъде. Аз бях опитвала само смядовска луканка. Такава се продаваше при нас. Бях студентка, когато приятелка от Котел почерпи с карловска луканка. Тогава опитах за първи път.

Не ти е направил впечатление и затова не го помниш. Нали затова е темата, да покажем и да си спомним за миналото.

Първите дъвки са с флорид, за заздравяване на зъбите.
А, ефизолът , беше за кашлица.  Имаше го и на хапчета за смучене, беше ми любим.

Аз шоколадът с кравата не го помня ясно, в спомените нещо ми се "синее"/
Но този с пеперудата и кума лиса го помня.



Ооо, вкусът на истинско мляко. Към днешна дата, този вкус съм го усещала само в белгийски шоколад и естествено не помня кой..

rire, след като изгладехме фолиото/капачките, с помощта на различни инструменти и техники създавахме разни малки релефи и картинки. Беше ми много забавно, имам внушителна бройка часове, прекарани над въпросните капачки.
Нещо подобно:

стига, бе  - респект! Не ми е идвало на ума, че могат да се използват за такива изкуства!
Мама, лека и пръст, ги използваше за фунийки за сладки, докато намери някакви познанства в завода, където правеха кисело мляко и и подариха цяло топче такива фолио. Мисля, че все още има част от него у дома.

Ооо, сега си спомних това приятно занимание като малки да изглаждаме парченцата фолио.
Много приятен звук се чуваше като го размяташ с ръка.
В детската градина увивахме орехи във фолио от марципани и бонбони и ги окачвахме на елхата.

И аз имам още такова фолио от мама /малък остатък/, но беше го купила отнякъде - вече такива млека не се произвеждаха, та няма как да е от такова предприятие.
Също съм виждала съученици да правят декорации с капачките, но и моята майка ги ползваше за фунийки.
Бяха ми сред любимите сладкиши. Моята задача беше след ползване да помагам с миенето и възстановяването на формата им, но понеже мразя пипкави работи, все се отклонявах /за мой срам/.

Като видях дъвките флуорид, помните ли в детската градина ни даваха едни малки сладки хапченца, казваха ни за зъбите. Сигурно флуорид е било. По едно в чая ни слагаха или ни даваха в устата направо. Но много рядко ни ги даваха. Аз нямах търпение да дойде време да ни дадат пак, но така и не идваше време за пак. Може и веднъж месечно да са ни давали или на няколко месеца. Но не беше всеки ден.

Аз помня, нас ни караха да ги дъвчем.

И аз ги помня, малки сладки розови хапченца. По-рядко ни даваха едни големи бели, без " глазура". Не знам за какво са били те.

На нас ни даваха и йод на таблетки, май бяха малки жълти.

Зелената крава я произвеждаха през 90-те.

Шоколадите, не на всякъде във всеки град/село имаше всички модели шоколади. Аз сега виждам, че е имало шоколади за които не съм знаел. "Баба меца" и "Веселка" например не ги помня, а този големия фин млечен за първи път сега го виждам. Има и други за които сега виждам, че са се продавали.

Ензим,
аз се чудех, защо са ми отвратителни тези вносни скъпи бонбони Моцарт-, а те били пълни с марципан 🤣
Мерси, че ме светна!
Аз съм шокохолик!!
Помня, всичко изброено по горе и още мога да допълня!

Изобщо, не искам да казвам колко тонове шоколади- ама Истински съм изяла.
 А колко пасти и сладкиши - купешки...

Ежко бежко, както и плезирите

Пристигаха в едни бели хартиени кутии вътре наредени по 24 бр. и се продаваха на брой!

- Ежко бежко - това бяха сладки от еклерови форми - пълни с кафяв шоколадов крем, много много вкусен , отвън обляти в шоколадова глазура и овъргаляни в шоколадови пръчици. Затова и приличаха на таралежчета.

Шоколадовите плезири имаше 2 вида  различаваха се само по пълнежа!

 - във форма на пура от вафлена кора пълна със шоколадовия крем на ежковците и залята отвън в шоколадова глазура. Като, захапеш пурата и тя хруска от вафлената кора, а крема се разтича блаженно в устата
- другия вид на пурите беше пълни с онзи бял белтъчен крем "панаирджийския крем" , както тук някой му казаха и пак хрускава вафлена кора, залята с шоколад. Тези по не ги обичах, по обясними причини ..по малко шоколад.

Имаше едни пасти Албена- те бяха във форма на триъгълник по 3 те страни бяха топени в шок. глазура а иначе бяха на 3-4 пласта сметанов крем и бишкотен блат. такова нещо представляваха , но с повечко глазура отвън

Морените - о днешните са някакво подобие на "онези" - те бяха двойно по дебели от днешните дъстъците отгоре бяха цели и после заляти с горчива шок.глазура. Увити с сребърна отвън и бяла отвътре хартич и пъхнати в една сива хартиена опаковка с напечатани Морените -камъните и надпис Морени.

Тази от последната снимка си я спомням като паста Ком, а шоколадите са ми мъгла - кравата, Кума Лиса и едни малки Феро си спомням.