Снимки – спомени от близко и далечно минало - 3

  • 539 022
  • 10 262
# 810
Аз не бих и пазила любовно писмо до/от мен. В момента, в който почнат да пипат малки ръчички, интимната кореспонденция заминава и само споменът за туй остава.

Именно, то е все едно някой да ти наднича в интимния живот, в контрацептивите, вибраторите, геловете... Какво са си правили мама и татко един на друг, какво са се заканвали да си правят и прочее си е само тяхна работа.
Виж целия пост
# 811
Аз пък съм прочела всички налични вкъщи писма на нашите. За никакви вибратори и закани не става въпрос в тях. 😀
Нашите са малко, но не смятам да ги унищожавам, не съдържат никакви пикантерии. Дори има писма на мъжа ми от гаджето му, когато е бил в казармата. И тях съм прочела. Всичко надлежно се съхранява. Предполагам, че след нашата смърт, синът ни ще ги изхвърли. Пък може тогава да има някоя внучка, която да ги прочете.....
Виж целия пост
# 812
Като тийнейджърка бях намерила при баба кутия с писма и снимки на майка ми. Седнах да разглеждам картичките и снимките, много ми беше интересно да видя приятелите, съучениците, колегите от института на майка ми. Писмата не съм чела, освен едно. От баща ми до... мен. Писано, когато съм била бебе на няколко месеца.
Прочетох го, естествено. Всъщност писмото беше до майка ми, но написано уж до мен със заръката да ѝ разкажа... разни интересни неща, свързани с него, с техни приятели, колко ни обича двете и т.н. Много сантиментално и мило ми стана, не очаквах, че баща ми е бил толкова романтичен, та да адресира писмото до бебето си.
Сега като се замисля, това е било първото писмо до мен в живота ми. Simple Smile
Така и не знам какво е станало с тези писма, надявам се майка да ги пази някъде. Не съм им казвала, че съм го прочела.
Виж целия пост
# 813
Аз не бих и пазила любовно писмо до/от мен. В момента, в който почнат да пипат малки ръчички, интимната кореспонденция заминава и само споменът за туй остава.
Виж, нашите пазеха писмата ми от бригади и екскурзии, но аз ги пишех дълги и интересни, някои в стихове, други с вицове и т.н.
Бих си ги препрочела, ако се появят отнякъде.

Thinking Искаш да кажеш, че до момента малките ръчички може да са пипнали и очичките прочели?
Хм, аз пазя писмата между нас, сърце нямам да ги унищожа, но са само под мой контрол до момента. Замислям се обаче, че може да е имало и момент, в който да не са били, хем не съм забелязала признаци за неоторизиран достъп. Синът ми не изглеждаше така любопитен и не съм го забелязвала да проявява интерес към книжа. Той дори неговите документи и стари тетрадки не знае къде са, че моите...Ама знае ли човек?
Сложен въпрос ще се окаже...
Виж целия пост
# 814
Мама също пази и крие едно писмо от татко писано когато съм се родила и е била в родилния дом...,но не ми го дава...било много трогателно 🤔 ...а любопитството ме гложди,но не смея да ровичкам по шкафовете 😏
Виж целия пост
# 815
Мама също пази и крие едно писмо от татко писано когато съм се родила и е била в родилния дом...,но не ми го дава...било много трогателно 🤔 ...а любопитството ме гложди,но не смея да ровичкам по шкафовете 😏

Може и въобще да не ти направи впечатление. Трогателно е било за майка ти в онзи момент. Времената се менят.
Виж целия пост
# 816
Ще ме трогне,з-то татко не е вече сред нас 🥺
Всичко свързано с него ме натъжава 😭
Виж целия пост
# 817
Навремето така бях чела едно тефтерче( нещо като дневник)на баща ми от времето когато е бил войник. Бил е точно на 20 години, служил е в Сливница и Драгоман, това през 1960 година. Писмата от село и колетите са били рядкост, годините са били бедни и трудни, баща ми е бил ужасно млад, а много сериозен и зрял. Когато го намерих беше починал вече и това мъничко дневниче ми помогна да разбера какъв младеж е бил, какво е чел, какви филми е гледал, кога е бил градска отпуска, ей такива неща. Всяко лято на село го препрочитах с умиление, трябваше да го запазя...
Виж целия пост
# 818
Набори са били с моя татко 🥰
Виж целия пост
# 819
О, писмото или по-скоро бележката от баща ми до майка ми, когато съм се родила, е култово...
След честитките и уверенията в любов следва: "Нека я кръстим на тази светица. Така светицата ще я закриля цял живот." Сега, че това е името на баба ми (майка му) е само малка подробност, която не се споменава. Joy
Виж целия пост
# 820
Аз не бих и пазила любовно писмо до/от мен. В момента, в който почнат да пипат малки ръчички, интимната кореспонденция заминава и само споменът за туй остава.
Виж, нашите пазеха писмата ми от бригади и екскурзии, но аз ги пишех дълги и интересни, някои в стихове, други с вицове и т.н.
Бих си ги препрочела, ако се появят отнякъде.

Thinking Искаш да кажеш, че до момента малките ръчички може да са пипнали и очичките прочели?
Хм, аз пазя писмата между нас, сърце нямам да ги унищожа, но са само под мой контрол до момента. Замислям се обаче, че може да е имало и момент, в който да не са били, хем не съм забелязала признаци за неоторизиран достъп. Синът ми не изглеждаше така любопитен и не съм го забелязвала да проявява интерес към книжа. Той дори неговите документи и стари тетрадки не знае къде са, че моите...Ама знае ли човек?
Сложен въпрос ще се окаже...
Море, аз си знам какво съм писала. Щом голямата защъка, на бърза ръка цензурирах компроматите. Който е трябвало - прочел го е, а който не трябва, може и в училище да го замъкне.🥴
Виж целия пост
# 821
Аз не бих и пазила любовно писмо до/от мен. В момента, в който почнат да пипат малки ръчички, интимната кореспонденция заминава и само споменът за туй остава.
Виж, нашите пазеха писмата ми от бригади и екскурзии, но аз ги пишех дълги и интересни, някои в стихове, други с вицове и т.н.
Бих си ги препрочела, ако се появят отнякъде.

Thinking Искаш да кажеш, че до момента малките ръчички може да са пипнали и очичките прочели?
Хм, аз пазя писмата между нас, сърце нямам да ги унищожа, но са само под мой контрол до момента. Замислям се обаче, че може да е имало и момент, в който да не са били, хем не съм забелязала признаци за неоторизиран достъп. Синът ми не изглеждаше така любопитен и не съм го забелязвала да проявява интерес към книжа. Той дори неговите документи и стари тетрадки не знае къде са, че моите...Ама знае ли човек?
Сложен въпрос ще се окаже...
Море, аз си знам какво съм писала. Щом голямата защъка, на бърза ръка цензурирах компроматите. Който е трябвало - прочел го е, а който не трябва, може и в училище да го замъкне.🥴
Имах предвид и нашите малки ръчички, не ми беше хрумвало досега. Ще взема пак да ги изчета, че минаха 40 години, откакто са писани, знам ли какво ще намеря... Blush
Виж целия пост
# 822
"Нека я кръстим на тази светица. Така светицата ще я закриля цял живот." Сега, че това е името на баба ми (майка му) е само малка подробност, която не се споменава. Joy
SatisfiedSatisfiedSatisfied И успял ли е да я изманипулира?
Дано поне наследство да ти е оставила светицата.
Виж целия пост
# 823
"Нека я кръстим на тази светица. Така светицата ще я закриля цял живот." Сега, че това е името на баба ми (майка му) е само малка подробност, която не се споменава. Joy
SatisfiedSatisfiedSatisfied И успял ли е да я изманипулира?
Дано поне наследство да ти е оставила светицата.

Успял е Joy
Казвам се като баба си по бащина линия или като светицата. А от наследството не се оплаквам.
Виж целия пост
# 824
Радвам се за теб! Дано свекървата е заслужавала тази чест
Аз познавам момиченце, което майката кръсти Мария. Но свекървата вдигнала скандал в родилното и добавила Магдалена, защото тя така се казва. Майката плачеше, че искала детето да е на Дева Мариа, а станало на простит@тката Мария Магдалена
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия