Това е опит да обясня индиректно на приятелката си, че може би има нещо което й се е случило в детството й и сега ни пречи. И, че трябва да привмаме критика и да работим по проблемите си.
Опитвам се да ти обясня следното:
Като бях малък имахме интернет клуб. Майка ми и баща ми имаха животни в двора. И двамата бяха учители и доста заети. Нямаха много време за нас и по - специално бащата.
Той все го нямаше. А като си беше в къщи изпитвах някакво напрежение, може би страх. Защо? Ами може би защото когато той сядаше в малкото време да учи с мен все ми се караше, викаше и понякога се стигаше да ме набие.
Той доста, често ме биеше. Но не някое шамарче. Удрял е ме здраво в корема с юмрук, в главата. Един път така ми блъсна главата, че както бях до вратата на терасата и счупих стъклото с глава. Много пъти съм плакал и съм съм мислел, че ще го убия. Майка го спираше когато беше там. Но в другите случаи отнасях як бой. Сигурно съм му се отговарял и той ми се е изнервял. Но да ме пребива така? А и детето гледа бащата и следва държанието му. Та, човека от когото очаквах закрила и любов ми причиняваше най - голяма болка.
Имах и хубаво детство. Не беше само лошо. Но, като се сетя за семейството си (по бащина линия- аз, майка ми, брат ми и баща ми) почти не мога да се сетя или не мога да си спомня момент в който сме сядали заедно да вечеряме, да си говорим, да се смеем и да усетим семейния уют, топлота, любов. Това са все неща които се изграждат в семейството, в детството.
Обаче те ако липсват водят до по - големи и осъзнати липси вече, като зрял човек. И то ги осъзнаваме само и единствено, ако успеем да вникнем и да прозрем къде наистина е проблема.
Може би за това толкова силно искам да чувам " Обичам те, липсваш ми, ти си всичко за мен" и подобие.
Това е един от езиците на любовта от "Петте езика на любовта" от Гари Чапман. В която книга се разказва за пропуските в детските години.
Тези пропуски за един може да са прегръдка , за друг усмивка, целувка, добро отношение или подобни такива. Но липсват ли скъпа моя повярвай ми те оказват влияние. После, като порасне човек могат да се оправят нещата, но се иска много работа. А на повечето хора - изградени с характер, мнение, виждане за живота, опит не им се иска да осъзнаят, че някои неща не са точно така както ги мислят и не им се мърда от зоната на комфорта който са изградили до момента. Защото тогава някои гледни точки буквално им се сриват. Както например при мен имах едни очаквания и възгледи за покера, а то се оказа съвсем друго. Първоначално беше шок за мен. Загубеното време и нерви. И за да постигна целта си трябваше да загубя още толкова. Но реших, че ще оставя тази цел, не е за мен. Беше ми трудно не защото съм зависим. А защото бях вложил много енергия и време.
А успехът, който търсех нямаше да отговаря на жертвите които съм дал.
Това може да ти се струват поредните ми философски тъпотии. Но всичко е тръгнало първо от философията.
Това може да са тъпотии за някои хора, но аз съм отделил пълноценно от моето време за да се опитам да ти обясня за някои неща които ги разбираме 20-30 години по - късно.
Детството = грижа, любов, усмивки, привързаност, уважение и други.
Ако е имало, напрежение, насилие, липса на радост, топлота, уют, разбирателство ит. Н. Децата след време могат да проявят определено поведение и ние да се чудим това пък сега защо. А корена да е 10-15-20години назад.
Въпросът ми е правилно ли подхождам към нея в опита си да я накарам да се замисли за някои неща? Някои от вас са прочели повече книги правилно ли размишлявам?
Виж целия пост
Опитвам се да ти обясня следното:
Като бях малък имахме интернет клуб. Майка ми и баща ми имаха животни в двора. И двамата бяха учители и доста заети. Нямаха много време за нас и по - специално бащата.
Той все го нямаше. А като си беше в къщи изпитвах някакво напрежение, може би страх. Защо? Ами може би защото когато той сядаше в малкото време да учи с мен все ми се караше, викаше и понякога се стигаше да ме набие.
Той доста, често ме биеше. Но не някое шамарче. Удрял е ме здраво в корема с юмрук, в главата. Един път така ми блъсна главата, че както бях до вратата на терасата и счупих стъклото с глава. Много пъти съм плакал и съм съм мислел, че ще го убия. Майка го спираше когато беше там. Но в другите случаи отнасях як бой. Сигурно съм му се отговарял и той ми се е изнервял. Но да ме пребива така? А и детето гледа бащата и следва държанието му. Та, човека от когото очаквах закрила и любов ми причиняваше най - голяма болка.
Имах и хубаво детство. Не беше само лошо. Но, като се сетя за семейството си (по бащина линия- аз, майка ми, брат ми и баща ми) почти не мога да се сетя или не мога да си спомня момент в който сме сядали заедно да вечеряме, да си говорим, да се смеем и да усетим семейния уют, топлота, любов. Това са все неща които се изграждат в семейството, в детството.
Обаче те ако липсват водят до по - големи и осъзнати липси вече, като зрял човек. И то ги осъзнаваме само и единствено, ако успеем да вникнем и да прозрем къде наистина е проблема.
Може би за това толкова силно искам да чувам " Обичам те, липсваш ми, ти си всичко за мен" и подобие.
Това е един от езиците на любовта от "Петте езика на любовта" от Гари Чапман. В която книга се разказва за пропуските в детските години.
Тези пропуски за един може да са прегръдка , за друг усмивка, целувка, добро отношение или подобни такива. Но липсват ли скъпа моя повярвай ми те оказват влияние. После, като порасне човек могат да се оправят нещата, но се иска много работа. А на повечето хора - изградени с характер, мнение, виждане за живота, опит не им се иска да осъзнаят, че някои неща не са точно така както ги мислят и не им се мърда от зоната на комфорта който са изградили до момента. Защото тогава някои гледни точки буквално им се сриват. Както например при мен имах едни очаквания и възгледи за покера, а то се оказа съвсем друго. Първоначално беше шок за мен. Загубеното време и нерви. И за да постигна целта си трябваше да загубя още толкова. Но реших, че ще оставя тази цел, не е за мен. Беше ми трудно не защото съм зависим. А защото бях вложил много енергия и време.
А успехът, който търсех нямаше да отговаря на жертвите които съм дал.
Това може да ти се струват поредните ми философски тъпотии. Но всичко е тръгнало първо от философията.
Това може да са тъпотии за някои хора, но аз съм отделил пълноценно от моето време за да се опитам да ти обясня за някои неща които ги разбираме 20-30 години по - късно.
Детството = грижа, любов, усмивки, привързаност, уважение и други.
Ако е имало, напрежение, насилие, липса на радост, топлота, уют, разбирателство ит. Н. Децата след време могат да проявят определено поведение и ние да се чудим това пък сега защо. А корена да е 10-15-20години назад.
Въпросът ми е правилно ли подхождам към нея в опита си да я накарам да се замисли за някои неща? Някои от вас са прочели повече книги правилно ли размишлявам?
