Частни училища -информативно - дискусионна тема- 62

Изпитът си е изпит. Нито е необходимо за него да се прави Азбуката, нито да се буди детето в 5. Но все пак е някакво препятствие, което трябва да се премине. Имам няколко познати, чиито деца са се явявали на изпити в няколко други училища. Най-лесно, по разкази на децата, е било в СС. Тук от друг потребител се написа същото. Аз пък не разбирам защо хора, които изобщо нямат понятие от тези изпити, а само четат тук, се упражняват на тема "как си тормозим децата в подготовка за изпита в СС".
Втори кръг не е с учител, а с психолог. Т.е. дори и да са питали децата какво умеят в писането, четенето и смятането, то съвсем не е било с цел да оценяват дали правилно го правят. Друг е бил замисълът на този въпрос. Втори кръг оценява социални умения и готовност от тази гледна точка за училище. А не дали можеш да смяташ до 100. И ви го казвам, като родител, който Е видял работата на детето си и Е говорил с психолога, оценявал дъщеря ми на втори кръг.
Аман бе! Аман! Как не ви омръзна да дъвчете все една и съща тема?

Това сега го виждам:

И на учебници са едно ниво назад. Поне випускът за който говорим. Докато A и Б група учеха по учебнците за FCE, C група затвърждаваха PET. Кой и кога от C група е взел после FCE, не знам.
При другите випуски схемата е аналогична. А и Б се явяват в 6 клас на FCE, а C в средата на 7 клас, след като за затвърдили нивото. Ако нямаше принципна разлика в нивата, то нямаше да ги делят на 3 групи според ниво и напредък. И тук говорим по принцип, а не за редки изключения.

Чета ви за приема в СС и се сещам преди много години, когато детето беше на пробния ден, другото дете което беше дошло за 'изпит' просто ревна и отказа да тръгне с непознатата учителка по коридора. Каквото и да подготовки да имат децата  ако не обичат да общуват с други деца, ако не признават учителски авторитет или пък не им е ден - просто може да отпаднат по съвсем неочаквани критерии, все пак това са 5 годишни.  Моята не ревна на пробния ден, но пък рева на първият 15-ти септември, заградена от огромна, превъзбудена тълпа непознати - малки и големи. После пък имаше 'неочакван' проблем първият месец, че не можеше да стигне от входната врата на училището до столовата, нищо че първата седмица имаше организация по въпроса.

Аз това не съм го казвала. Признавам, че работих целенасочено с малкото дете. С голямото - не, той е по-ученолюбив и сам си търсеше и се справяше добре с повечето неща - включително Азбуката на мисленето. Не можеше обаче да чете, пише и рисува много добре. Малкото ми дете се яви ноември месец без подготовка и не влезе. А аз много исках децата да са заедно - от логистична гледа точка, признавам. Те двамата също много искат да са в едно училище. Съответно видяхме, че с малкото без подготовка няма да стане и се разбрахме да учим заедно. Не съм я будила преди градина, не съм я карала да стои по нощите да решава задачи, не съм я спряла от спорт, игри и детски. Просто отделяхме по 20-30 минути през уикенда, когато и брат ѝ си пише домашните, да "учим". Правехме Крокотак, книжките на SmartVibo, принтирах и лабиринти и други такива от интернет. Не съм я насилвала и когато видех, че губи интерес спирахме - т.е. наистина по 20-30 минути веднъж или два пъти ден, защото е по-активно дете, малка е и ѝ е трудно да седи на едно място за по-дълго. През ваканцията също толкова сме се занимавали. През седмицата в повечето дни не сме, защото е на градина, а често и на спорт... Също знам, че им е важно да почиват и играят и не исках да я стресирам излишно.... в крайна сметка нищо не е на всяка цена. На нея Азбуката на мисленето ѝ беше трудна и почти не сме правили - само нещата, които тя искаше - кое е излишното, огради животните с буква Л например и т.н. И двамата са били в държавна градина и не са ходили на никакви допълнителни уроци, но не ме е срам да кажа, че сме се занимавали вкъщи.

Няма нищо лошо детето да се занимава, щом му е интересно и има цел. Ама да будиш дете в 5 ч. да решава задачи (както бе споделено по-назад), ми се струва прекалено....

Аз съм на напълно противоположно мнение от Вашето. На мен ми бяха създадени очаквания за нещо свръхчовешко (ставайки въпрос за 5 годишни) именно заради тази група. От 2 години следя темите и именно благодарение на такива изказвания бях убедена, че няма да я приемат. Заведох я на изпит по-скоро по настояване на съпруга ми. Не мога да кажа, че сме я "готвили". По-скоро, както споменаха и много други родители на приети деца - Крокотак, лабиринти и всичко, което е било интересно и за самото дете. Беше на изпита през ноември, НЕможеща, нито да чете, нито да смята. Беше много ентусиазирана след изпита и сама си избра СС (беше приета и в Питагор).

Та, основното, което мога да потвърдя от скромния си опит до тук е, че наистина този тип коментари се пишат от хора, които не са имали досег с изпита в СС или пък опита е бил негативен.

И само ще добавя, че близки приятели караха детето си всеки ден да пише, чете и решава задачи по минимум час. Бяха взели сборници с материал за 1ви клас и детето наистина беше напреднало много, но в крайна сметка не е прието в СС. Можете сами да си направите изводите дали такъв тип подготовка е адекватната и отговаря на критериите в това конкретно училище.

Аз пък винаги много се учдя на тези изказвания - детето само избра
То ли подписа договора или вие, то ли знае нащео за това училище или вие? Защо родителите бягат от отговорност при избора? Може би сте избрали защото детето е било по-развълнувано от изпита в СС или пък повече му е харесала сградата. Но все пак си мисля, че избора би трябвало да е на родителя, не на детето.
Децата имат време да правят своите избори и в 7 и в 12 клас и в университета и в работат.
Ама за ПУК да избират.....

Да, но ако родителите харесват и двете училища, и нямат предпочитания към едното от тях, няма лошо детето да си избере.

Аз също при равни други условия бих се съобразила с детето. Но ако имам нещо, което да ми наклони везните като родител - дори да е сграда, храна, логистика, бих се опитала да му повлияя.

Ами, след изпита съм я питала поне 5 пъти. В кое училище ти хареса повече - първото или второто? За нея Света София и Питагор, като имена не значат нищо, но опита значи. Всеки път тя казваше второто без да се замисли. Прекрасно знам, че еднодневен опит на едно 5 годишно не значи, че то може да има обективна оценка и да вземе "правилното" решение. Но в крайна сметка моето формирано мнение на база на какво е? Ще ви кажа, най-вече на споделения опит тук и на дните на отворените врати в двете училища. Аз изобщо не съм сигурна в избора ни(моят и на детето). На скоро дори тук се допитвах до родители за натовареността в СС и как тя понася на децата, защото се притеснявам дали това наиситина е правилният избор, но да речем, че все пак децата имат интуиция и съм се доверила в някаква степен на нея. Това имах предвид с гореизложеното, а не че дъщеря ми е отишла да си подпише договора и да си плати таксата

Аз исках детето да е в Света София, но ако я питате дъщеря ми, тя си го е избрала, заради по-хубавото име и милите каки на изпитите.
Питагор ми харесва много, но прецених, че детето ми не е за там и не сбърках, като я гледам сега как се движи по математика, определено не е роден математик. До нея в класа сега седи едно момченце, което вече започва със златните медали по математика, а моята не иска даже на състезание да отиде. Аз и не я бутам, просто я попитах дали иска да ходи и тя категорично отказа. Сега на Любословие обаче е първа да се записва.

Това е другата крайност и аз не съм я покрепяла също. Единственото, което исках да кажа е, че подборът за СС е сериозен и в случай, че човек иска детето му да бъде прието трябва да работи със него, а не да си мисли и успокоява, че изпита е "бебешки".

Някои деца нямат нужда от това. Трябва да го приемете. Други се справят само със знанията получени в много добри детски градини, в които се работи системно и постоянно с децата. Трети имат нужда от много домашна подготовка. Децата са различни, с различни способности, различен умствен капацитет, с различна емоционална стабилност и зрялост, с различно ниво на развитие и социални умения на тази крехка възраст.

Съгласна съм, само че според мен е трудно един родител да определи сам обективно неговото дете от кои деца е. Особено без да знае фактически конкретиката на изпита. И подценявайки изпита би могъл да провали възможностите за приемане на детето си

Не мисля, че е трудно. Кой друг, ако не родител може и следва да има ясна преценка за детето си? Има достатъчна информация какво се изисква като ниво на знания и социални умения. Според това всеки трябва да успее да прецени неговото дете какво знае и какво не знае. И фактическа конкретика на изпита никой външен не я знае. Така, че преценявате според това, което се споделя от деца и родители.

Родителят съвсем лесно може да определи неговото дете от кои е и дали има нужда от допълнителни занимания вкъщи - достатъчно е да седне 2-3 пъти с него и да му даде да пробва някои от задачките, които се дават на изпитите. Ако с детето е работено в детската градина или самото то има влечение да се занимава с подобни задачи, веднага се вижда. Вижда се и дали има интерес и търпение да се занимава или трябва някой възрастен да е до него и да контролира процеса.