Развод и друга жена

Не просто акцента беше друг, фокуса се измести върху развода, отношенията ни  и тази тема не искам да я коментирам повече, а да я приключа, както приключиха нашите отношения, просто да затворя страницата. Нямам нужда да се връщам повече назад, а да продължа напред . В случая, както вие изразявате мнение , така и аз изразявам, за вас е детско, за мен е гледна точка. Света е шарен , не може всички да мислим еднакво, иначе нямаше да има смисъл и от тези форуми. Различното мнение , не се осъжда, а се приема. Всеки човек гледа на нещата по различен начин, нямам нищо лично към никоя от вас.  : )))
Не се чувствам нападната, вие просто изразявате мнение , което аз съм потърсила по определена тема. Просто, както казах в началото фокуса се измести и нещата отидоха в друга посока, а за мен там връщане няма. Болно ми е, нормално е, но съм приела нещата. Просто исках за себе си да видя отстрани , грешки в моето поведение и да поправя тях, за да премина по-лесно през всичко това.
Както казах, тук няма място за лично, защото дори не се познаваме.. : ))

стискайте палци да се задържи с новата жена, за да спре окончателно да ви тормози..

Аз ти желая всичко най-добро от сърце!
Случило ти се е нещо наистина тежко и трудно, а ти го приемаш изключително зряло и мъдро според мен и адекватно. Не таиш злоба към другата жена, правиш всичко възможно да дадеш най-доброто за детенцето си, ходейки на психолог. Припознавам себе си в теб преди няколко години. Когато търсех съвети и бях в трудни моменти, изобщо не обръщах внимание дори какво ми се пише, всичко приемах като обвинение към мен и как никой не ме разбира и колко съм различна. Ходих 2 години на терапия при психолог. Тук наистина много дами казаха адекватни неща, може би си била много съдена от мъжа си и по някакъв начин сега мислиш, че всеки ти е враг и те обвинява. Не е така. Била си в токсична връзка с нарцисист и то в годините, в които се формираме като характер и от момиче ставаме жена. Вместо да получаваш разбиране от него и подкрепа, си получавала упреци, съмнения, вменяване на чувства за вина. Предполагам това не е било в началото, а по-нататък, знам, че е имало и хубави моменти.
Анализирай себе си, опитай се да не приемаш нещата твърде лично. Ти си една прекрасна жена и майка и заслужаваш всичко най-хубаво в живота на теб и дъщеря ти. Посещенията при психолог помагат, но най-вече ходи ти, защото някъде психиката ти е счупена още в младежките години (както беше и моята, защото израстнах с такъв баща, като твоя мъж). Не е обвинение, всички страдаме и на всички ни е трудно. Поздравявам те за куража да пуснеш темата и за това, че даваш всичко за детенцето ти.

Времето наистина лекува, но понякога трябва доста време. Знам, че част от теб го обича и в това няма нищо лошо, човек си. Просто си спомняй тези лоши моменти, когато се е държал зле с теб, как си се чувствала и се радвай, че сега живееш спокойно.

Желая ти щастие и дано намериш човека, който да те обича и цени, теб и дъщеря ти!

Боже колко злоба се излива върху тази жена.
Тя е била 11 години със тоя келяв мъж, родила е едно дете загубила е едно дете. Нормално е да и е трудно да се отърси и да го прежали, или пос коро да прежали загубеното статуквото. Но и това ще стане.

Въпросът беше как да подходи към детето, не да я ожалим.

Авторке, много добре си се справяш, наистина не разбирам помията, която разбирачки изсипаха тук.
Всичко, което описваш, е супер нормално за ситуацията, в която се намирате житейски и ти си се справяш много добре.
Единствено време трябва да мине и ще минеш от другата страна. Истинското освобождение настъпва, когато усетиш пълно безразличие към бившия ти. Но на мен, например, ми отне към две години и въпреки, че не ми дремеше за него, си страдах всеки път, когато нараняваше детето с някаква подобна простотия. Дете ти е, мъчно ще ти е, нормално е да искаме да ги предпазим от всякакви неприятни емоции, макар да знаем, че не винаги можем.
Горе главата, само време ти трябва. Аз кусури в теб не намирам, като минала през същото.

Не разбирам къде видяхте помии и злоба. Фокусът на темата беше детето. Никой не е обвинил авторката, че все още има чувства и ѝ е трудно, това са нормални неща. Обърна се внимание на евентуалните опасности за детето. И не, той не е наранил детето с извеждането му на разходка с друга жена и дете, то е само на 5, за Бога! Прочетете първия пост, детето не е било травмирано, докато майката не се е сринала пред него.

Разбира се, че нямаше помии и злоба. Просто е било нужно потупване по рамото и успокояване, а вместо това се опитахме да дадем градивни съвети.

Съгласна съм с всичко написано от angelika_, всяка дума мисля и аз и се надявам авторката да го прочете 10 пъти внимателно. Аз се опитах да кажа подобни неща, но явно не се справих добре, защото се фокусирах върху детето, стори ми се по-важно...

Ще добавя, че много добре знам какво е да те формира човек с нарцистични наклонности в прехода от тийн към жена и какво е да се опомниш след 20 години, когато вече отдавна си изтривалка.

Абсолютно е наранил детето с извеждането му с жена, представена като приятелката му и нейното дете, непланирано и неочаквано във времето, което детето е смятало, че ще прекара с баща си.
Всичко съм си прочела аз. Много добре помня стреса, когато бившият ми запозна 6-годишния ни син с новата си приятелка - хем беше планирано, решено между нас двамата, изговорено и с детето. Представям си пък в нейния случай какво е било за всички.

Доста тъпо е било, но по-важното в случая е как да се справя зряло, сега и в бъдеще, с човек, който никога няма да се промени и е излишно да се очаква от него това.

Не си прочела. Другата жена е представена като една приятелка, не като приятелката му. Разликата е огромна. Една приятелка, тя си имала дете и си играли - цитат от първи пост. Това ли е травмираното дете? Драмата започва оттам нататък.

Трябва да му набие в главата, че всички неща, свързани с детето се съгласуват предварително с нея. Това не знам как ще стане, след като през време на брака им му е била напъно подчинена, но може пък да стане по-уверена и да порасне, един вид.

За подобни изпълнения моя близка изобщо престана да дава детето на бившия.

Не е била една приятелка и детето го е разбрало не от авторката, след като самият той после се е съгласил с нея, че не е трябвало да го прави. Въпросът е такива неща да се обсъждат предварително, а не да се сервират неочаквано и жената после да се чуди как да минимизира щетите.

Ако авторката плаче пред детето, защото баща му при режим го събира с друга жена и дете, самото дете ще изпадне в така наречения "конфликт на лоялност", и ще спре да иска охотно да ходи с баща си, за да не наранява мама.
Дано авторката не допусне това да се случи, нека детето да вижда баща си, както е определено, има време да преценява и оценява, както и да съди родителите си. Ако мама плаче пред него, това е много лошо. Дано е била еднократна спонтанна реакция, иначе детето се чувства виновно.

Айде сега пък авторката плаче пред детето, че баща му го събира с друга жена
Абе, хора, една и съща тема ли четем

Как ли една бивша съпруга може да "набие в главата" на бившия си съпруг каквото и да е? Хората явно мислят, че разведените съпрузи са си пак съпрузи и вечер обмислят плановете си занапред