Развод и друга жена

Не се държиш като зрял човек и всичките истерии и изблици на дъщеря ти са провокирани от теб. Товариш я с твоите негативни емоции, с очакванията да ти е опора, облегнала си се на нейния крехък гръб и дори не разбираш, че ти си тази която й вреди. Не мъжа и със сигурност не новата жена й нейното дете.

Пак казвам, че ти трябва да ходиш на психолог, а не детето ти.

Тя ходи на психолог.

Прекалена вяра на психолога, това е грешка и ясно се вижда по това, което пишете за срещите на детето ви и вас с него. С отричане няма да стане. Психопрофилът ви тук е много правилно определен, много по-правилно от хората тук, отколкото от психолога ви. Хората тук са прави. Какво казва психологът за това, че още имате чувства към мъжа си? Защото това е огромният проблем. Плащате пари, за да ви каже някой, че ви трябва време? Вижте сега, никой не твърди, че детето ви не е умно. Детето ви обаче, както много правилно написа една жена тук, се интересува да е нахранено, да има забавления, да не му е студено - такива неща, да получава играчки. Каквото и да му обяснявате сега, това е малко дете, то не може да изгради преценка, защото не е още зрял човек. И аз да съм на първа среща с някого, който е доведен от мой познат или роднина, няма да се чувствам много комфортно, това са нормални неща. Изяснете ясно с бащата как ще процедирате оттук нататък - кой какво ще говори на детето, в каква ситуация то ще получава внимание, т.е колко често ще са двамата само, такива неща. Психолозите няма как да ви помогнат, ако вие си поддържате определена теза и не искате да се промените. Детето тепърва много неща ще говори и то не заради това, че сте разделени, просто е дете. Тежкото се преживява като се погледне смело в очите, като наистина искате да продължите напред, в мислите си. В момента не можете, ще дойде ден ще можете. Все си мисля, че е много по-добре парите, които давате на психолога да ги давате за още повече забавления с детето.

И аз не мога да разбера тая мода всеки втори да ходи по измислени психолози, ама за това имаше цяла тема.

Сигурно няма с кого да споделя жената. Няма близки, или не и е удобно. Тормозителят здраво и е промил мозъка. Теб може ли да те закара някой на детектор да му се обясняваш дали изневеряваш, а да пробва да видим... А  тя се е подчинявала и още не може да се освести, даже и е мъчно. Нека ходи, ако се чувства по-добре,а то сигурно е така, защото по този начин прави нещо за себе си.

Добре е, че ходи, личи си, че е много повредена от този насилник, но все пак тя от дете е с него и не е виждала нормални отношения. Похвално е, че не е седнала да мрънка, да се самосъжалява и да се вайка, а прави всичко по силите си, за да продължи напред. Нека да ходи на психолог и дано да е попаднала на читав, че е трудно. Съвсем млада е, има време да се осъзнае, да се отърси от лошите спомени и да срещне нейния си човек. А дъщеричката ще е добре, на тази възраст бързо свикват, само им е нужно да усещат стабилност и сигурност в родителите си, макар и разделени. Сега тази стабилност липсва и това се отразява на детето.

Естествено е още да страдате за партньора,минало е малко време.Все пак с този човек сте били заедно 11 год. и той е баща на детето.Не се обвинявайте,че страдате и сте объркана.Трябва ви време и месеци терапия ,за да стигнете до същността на връзката с нарцисист.
Вече осъзнавате много грешки в тази връзка,като това напр.,че сте загубили   себе си.Мъжът ,както го описвате,особено отношението към детето,е емоционално неадекватен,
Много трудно се стъпва бързо на крака след подобна връзка.Според мен изказаните тук мнения от типа,Стегни се и забрави,вредиш на детето и т.н. са крайни.Първо възстановете връзката със себе си,после ще добиете вътрешна сила и увереност и с детенцето ще се успокоите и ще минете през това.
Не акцентирайте на другата жена ,това е част от прийомите за наказание на този типаж,за съжаление в много от случаите не се спестяват и на детето.

Е, кой е казал да се "стяга". Пред приятелки, психолога, майка си може да плаче и да страда колкото си иска. Те са затова. Детето, като е чувствително (пък и да не беше), пред него не. Аз като малка например много се напрягах, ако майка ми си изливаше пред мен яда, че баща ми нещо е сгафил. А въобще не са разделени. Да кажем закъснял от служебен банкет и се върнал подпийнал, или просто закъснял. Много се стресирах, защото и аз бях чувствително дете (дъщеря ми в сравнение с мен хич не е). Е, няма нужда. Да се беше оплаквала на някой възрастен, не на мен.

Аз не разбрах, че ходи на терапия, а че е ходила веднъж да говори с психолог и психоложката й казала, че си е наред, и не е ходила повече. Сега води детето.
Много незряла, но не е виновна, тя е от 17-годишна с него и промиването на мозък е брутално явно. Дано има късмет детенцето. Ако не се вземат мерки, ще е от онези дето отглеждат майка си и от време на време са й и мъж...

Тя да каже, но аз от това останах с впечатление, че посещава психолог. ..

Може би това ме е подвело, че е било еднократно, но вероятно просто не съм разбрала.

Тя да каже, но аз от това останах с впечатление, че посещава психолог. ..

[/quote]
Това което ще кажа аз е, да бъдете здрави, щастливи и обичани всички и ще затворя темата. Тук получих ценни съвети, но и успях да видя колко сме дребни хората и как сме готови да разкъсаме, някой непознат, който просто си е позволил да си разголи душата пред хора, които дори не знае какви са. Не за друго, а защото е изпитал нужда да чуе и срещне и други гледни точки. Не винаги трябва да се казват хубави неща така е, свалят се розовите очила и се казва реалността, защото трябва да се отворят очите на човека, но не мисля, че начина на повечето от вас е правилен. Дай боже повече такива жени,които знаят винаги и умеят да се справят във всяка ситуация и тяхното винаги е правилното. Но разбира се, това си е моето мнение и аз имам право на такова, както вие и благодаря, че го изразихте.
Благодаря за мненията, над много от тях се замислих и ще наблегна над грешките си и ще се поуча от тях. Не смятам, че ще остана сама и малката ще ми бъде отдушник, твърде млада съм , а и не се жалвам, нито отказвам , просто преминавам през този етап от живота си. Знам, че ще се справя и след време ще си спомням само затова, държейки ръката на моя човек и радвайки се на семейството си. Обичала съм и пак ще обичам. Като всяко малко човече и моето ще порастне и всичко ще отшуми. Благодаря наистина на всички, човек има нужда да чуе всички неща, за да промени състоянието си. Бъдете здрави и обичани. Това е смисъла, това е хубавото.

Няма такава детска реакция, честно.
Успех и здраве желая и аз!

Пиши на модератор, иначе няма как ти сама да затвориш темата.
Реакциите ти са много детински, застинала си някъде във времето, когато сте се загаджили с твоя бивш, и не си си дала шанс да се развиеш като самостоятелен човек и личност. Затова и цялото това осланяне на детето, и използването му за емоционална патерица. Трябва да пораснеш, да съзрееш, и да поемеш отговорността си на възрастен човек. Затова също ти пожелавам да си здрава, и повече отворена към чуждия опит и добронамереност.  Никой тук не те нападна всъщност, казаха се много истини, някои от които - видимо изстрадани и от първо лице. Дано успееш да ги осмислиш преди да е твърде късно.

Е, тя е много млада, направо малка още. Затова и е трудно да приеме, че не е нападана, а по-скоро предупреждавана. След като на това е свикнала в брака си. А и форумният език е специфичен и често доста нападателен.

Изглежда, че е готова да премине към нов етап от живота си, има нагласата да бъде щастлива и обичана някой ден, грижи се за детето си и ползва професионална помощ.
Какво повече може да направи човек.