Развод и друга жена

Аз само по тази част ще коментирам. Съветът ми е да не говорите такива неща на детето, без да сте ги обмислила добре. Не поставяйте детето в позиция на партньор. Казвам го, защото в случая тя е говорела "да не сте сама" в контекста на партньор, а Вие сте й отговорила, че няма да е така, защото тя е до вас, но детският мозък прави веднага асоциацията, че й отговаряте в същия контекст (партньорския). Така тя абсолютно несъзнавано би могла да започне след време, вече пораснала, да играе тази роля и съответно мястото до нея, фигуративно казано, да е запълнено от вас постоянно.

В подобни моменти можете да й отговорите, че всеки рано или късно намира своят човек. Че тя е детето, а вие родителите, тя е малката - вие големите. Че ще се справите без нейната помощ и подкрепа. Да не го забравя никога. И да гледа собствения си живот (това като е по-голяма вече, разбира се).


Пак ваш цитат, който си позволявам да коментирам. Детето не може и НЕ ТРЯБВА да е силно и да е опора на родителя си. Не я поставяйте в тази позиция никога, колкото и слаба и нуждаеща се да се чувствате. Детето трябва да взима от вас, никога обратното.

Съчувствам искрено за ситуацията, защото не е лесно и за двете ви, по различен начин. Болката ще отшуми, много е прясно още. Желая ви сили и здраве, за да се справите!!!

Абсолютно съгласна съм със
Sway. Децата не трябва да живеят с вмененото задължение да са до нас и да ни запълват липсите.
Те трябва да растат уверени и да бъдат подготвяни за самостоятелен живот, защото след някоя и друга година да поемат пътя си и да живеят своя живот, пък родителите да останат в своя и да си го градят сами, а не с помощта на децата.

Просто ме свари неподготвена и самата аз не знаех какво и как да кажа. Тя ще разбере случващото се, просто й трябва време. Не съм мислела да изпадам в подробности и да я обременявам какво ще се случи за напред с нас. Тя може би изпита вина, затова че се е видяла с нея , че не знае аз как ще реагирам , нямам представа. Но по никакъв начин не бих тръгнала да я настройвам срещу него, това са глупости и само ще вреди на детето ни. Нашите отношения са си наши, тя не бива да е ползвана като инструмент, да се наранява другия човек, затова и съм му дала правото винаги когато иска да я взима.
Ако трябва да разкажа цялата си история, ще звучи така сякаш се вживявам на жертва, а не искам. Каквото се е случило между нас се е случило и това са последствията . Монетата има две страни, за да се стигне до тук вина имаме и двамата, просто може би в края на отношенията ни, той постъпи ужасно несправедливо , като си изми ръцете , обвини мен за всичко пред всички че аз съм била изневерявала, обръщала съм много внимание на външния си вид, не съм прекарвала достатъчно време с него, горд от себе си подаде молба за развод и така. Заболя ме от факта, че семейството се разпадна, че всичко ми се обърна на 360 градуса, чувах само обвинения от негова страна.  И имаше период на психически тормоз през който все ми слагаше някакви мъже дори , комшиите в новото ни жилище, а аз откакто сме разделени с друг не съм била, камоли пак да правя нещо..
Всичко започна, когато загубих второто ни дете, след месеци след това започнаха скандали, през ден обвинения. Просто спрях да му се подчинявам да ме контролира, да ми казва какво да нося, с кого да се виждам, кога да излизам, започнах да обръщам внимание на себе си, защото просто имах нужда човек съм. От 17 годишна съм с него, той беше свикнал все да е на неговото, но в един момент просто ми писна , да живеем вечно по неговите правила. Имах нужда от малко време за себе си, в което той не ми звъни през 5 минути да ме пита къде съм и кога се прибирам. Започнах да не се подчинявам, да си отварям устата и започнаха скандалите, обвиненията че има друг мъж, ровене в телефона , всякакви такива неща. Оставях го няколко пъти, твърдеше, че ще се промени,заради детето да бъдем заедно  и така нещата не се оправиха... вменявана ми е вина дълго време, заради това, че исках време за себе си и че отделях такова. Имали сме и хубави моменти, просто съм си затваряла очите и съм правела каквото трябва, а не каквото искам..
Преминах през много неща и все едно съм с промит мозък или някаква мазохистка, която не вижда, че щастието не е това и че явно е за добро..

Лекувай си травмите, защото освен, че вредиш на себе си така, вредиш и на детето.

Хубаво е, че ги осъзнаваш тези неща. Сега остава и да спреш да го мислиш и да съжаляваш за него, защото това му дава все още власт над теб. Както го описваш, това е човек с прекалено много дефицити. Да се надяваме, че поне като баща го бива и няма да почне да прави фасони и на детето, ако не му се подчинява.

Не давай обяснения на детето каква е другата жена, кажи, че не знаеш, и точка. Баща й да дава обяснения. Ама пак да кажа, според мен, не е само заради едната гола ревност поискал развод с теб. Минало, свършило.

Отново прочетох първия пост и стигам до заключението, че всъщност авторката има проблем с другата жена, който несъзнателно прехвърля към детето. Твърде много очаквания към 5-годишно - да е опора, да е партньор, да балансира между новата приятелка и майка си, разбира се, че накрая ще избухне в сълзи. От първия пост оставам с впечатлението, че детето без никакви драми е споделило, че са излизали с приятелка на бащата, при което майката е глътнала бастуна. Съответно детето, виждайки реакцията, започва да се чувства виновно, да се обяснява, да се притеснява, в отговор майката започва да преглъща сълзи и накрая то, милото, незнаейки вече какво се иска от него, започва да реве и изпада в истерии. Авторке, разбираемо е да ти е трудно, но освен, че детето работи с психолог, моля, помисли и ти да ходиш, защото имаш повече нужда. Психологът няма да помогне на детето да мине по-лесно през този период, тъй като ти вкъщи, без да искаш, му нанасяш по-големи травми от развода. Ходи ти, за да усвоиш умения правилно да реагираш и да не се вкопчваш в детенцето, голям товар е.

Както казва Spiritlight, намесата на терапевт е много нужна за майката, не толкова за детето.
От пръв поглед и без да претендирам да съм авторитет (просто много изчетени книги и лична терапия) се вижда силна съзависимост, която е и към мъжа, и към детето. Сега, като няма вече достъп до мъжа, съзависимостта е вече изцяло към детето и е много вероятно то да бъде натоварено с ролята на партньор и/или родител на майка си. Това ще се развие във времето, според мен, ако не се вземат мерки бързо.
Искрено желая себеосъзнаване и успех на авторката!

Твърда крайни психологически профили са това, не мисля, че това че изживявам болката си, е пренесено върху дъщеря ми и в нейните очи край , виждам всичко и за мен други няма. Ще си дам просто време, да преживея всичко това, да се излекувам напълно и чак тогава ще дам шанс и на друг човек. Естествено , че няма да остана сама и да обсебя дъщеря ми, която ще порастне и ще си поеме по пътя. Говирила съм с психолог още преди самия развод, тя бе на мнение, че всичко което ми трябва е време, време да забравя и време за да се излекувам и да мога да допусна нов човек до себе си. Смятам, че като квалифициран специалист, ако имаше нещо такова , такива наченки каквито вие изредихте щеше да го чуя от нея.  Чета и такива книги, не стоя просто да се депресирам и да мисля глупости. Споделих историята си тук, както казах вече с риск да се повторя, за да видя хора преминали през това, за психопрофил си има психолог, който посещавам. За себе си знам, че ми се отразява добре да говоря, а не да се затварям в себе си.
След разговора днес със психоложката и с дъщеря ми се стигна до заключението, че я е притеснило не само появата на друга жена до него , а и детето което е било там. Споделила е , че той си имал друго семейство и щял да я изостави . Разстроила се е не от моята реакция, а от това, че е била там а е мислела , че ще са двамата . Не е могла да каже и е започнала по детски  нейн начин да ми говори така. Поговорила е с нея и е успяла да и повлияе положително, разбрахме се да не повдигаме темата към момента. И който си мисли, че едно дете на 5 не разсъждава, живее безгрижно и не се интересува, не е така. Всички са индивидуални .  За моята тя казва, че е много емоционална и преживява всичко , дори на моменти да не го показва.
Може би е грешно нямам представа, не ми се е случвало досега, но не съм говорила с дъщеря ни за бъдещи партньори , отношения и т.н , защото е само на 5 и не искам да я обременявам. Естествено, че това ще се случи, както се и случи.  Не се и затварям изцяло, просто не искам да прибързвам, само защото той е намерил някой, да не остана по-назад и аз. И моето ще си дойде, за всеки влак си има пътници.

Разбира се, че не трябва да прибързваш. И все пак имай едно наум - мъжът ти те е ревнувал толкова драстично - аз още не мога да се начудя на детектора - когато не е имал причина, така че не се знае как ще реагира, когато наистина имаш нов мъж до себе си. Бъди внимателна.

Наистина ти трябва предимно време за да пренастроиш живота си и да се зарадваш истински, че си прекъснала - макар и не по твоя инициатива - този нездравословен брак.

Интересно дали ще тормози и новата жена с безпочвени обвинения.

И без да съм психолог това ви го написах. Проблемът не е другата жена, а другото дете. Вашето се е почувствало заменено. Но по някаква причина фокусът се измести от детето към вас и никой не обърна внимание, че на тази среща е имало друго дете, което си съперничи с вашето за времето и вниманието на баща й.

Съжалявам, в първия пост нещата бяха обяснени по съвсем друг начин, с развитието на темата и ситуацията започна да се променя. Мисли си, че не влияеш на дъщеря ти, щом така ти е по-удобно. Виждам, че наистина си заинтересована за детето и за собственото си състояние и вземаш всички възможни мерки, което е похвално, но от всичките ти постове лъха твоето отношение. Ако си мислиш, че детето е толкова емоционално от самосебе си и твоето настроение и нагласи нямат пръст, добре. Води го по психолози до безкрай.

Аз съм "преминала през това" с дете на същата възраст и затова ми е интересно кой обясни на дъщеря ти, че приятелката е гадже. Защото за 5-годишно приятел/ка си е приятел/ка, освен ако някой не се напъне да му обясни, че е нещо друго, потенциален родител на други бебета и кой знае какво.
Ти каза, че говориш с детето като с голямо. Само че то е малко човече и трябва да отчиташ възрастта му, като говориш. Подозирам, че си изливаш на воля душата пред нея и я товариш. Освен това се надяваш, че като види как "травмира детето" таткото ще се върне. За опората хич няма и да коментирам. Детето можеше да мине и без психолози.

Не мисля, че не съм фактор, затова и аз се консултирам, за да спре и това от мен върху нея , по някакъв начин несъзнателно, допринасям за състоянието , аз също вземам мерки и затова. Консултирам се , чета такива книги, интересувам се от различни мнения, на хора в сходни ситуации, за да направя най-доброто за нея.  Като пред нея не си позволявам да влизам в роля на жертва, защото това е много погрешно. Опитвам се да бъда просто майка, която обича детето си и е болно и за него и за случващото се. Но не разчитам само на психолог, аз също полагам усилия, просто понякога явно несъзнателно без да го искам оказвам неподходящото влияние върху нея, което разбира се , ще се старая да премахна и да си расте нормално, без да бъде обременена от наши проблеми, защото както казах вече те са си наши.

Баща й така я е представил, не си позволявам аз да си изливам душата пред 5 годишната ми дъщеря, като си говорим , имам предвид че съм и обяснила нормалните неща, че не живеем заедно, че сме разделени ,но и двамата си я обичаме.  И то защото тя ме е питала, кога ще се приберем при него, защото новото жилище за нея беше шок.  Ако при вас е минало така, при нас ситуацията го наложи. Не съм малоумна да си товаря детето с проблеми, после да ходя да я разкарвам по психолози, защото е модерно и готино...
И вече обясних, че не използвам детето като инструмент, за уреждане на нашите отношения, те са приключили и аз не правя опити да се събираме. Фокуса беше друг, измести се съвсем в друга посока и просто прекратявам да обяснявам повече. Все ще има хора, които каквото и да кажеш, ще видят в тебе лошото и ще те упрекнат.
Уви и вие сте майки, едва ли бихте искали децата ви да страдат по някаква причина. Е и аз не искам . Кратко и ясно. Не говоря с нея на тази тема, просто след случката нещата са отключиха и стана така. Камоли да си изливам душата, моята болка си е моя и аз не товаря никого с нея , най-малко дъщеря ми.

Авторке, извинявай, но ти си жертва на насилие и се държиш като такава. Хубави неща ти написаха жените тук, прочети ги пак. Не приемай всичко като нападка, не пиши толкова емоционално. Просто някои неща правиш несъзнателно. Казвам ти го като дъщеря на майка, която ме превърна в нейн родител и се вкопчваше в мен, за да си компенсира липсите с баща ми. Не е гот.