Случайно на някой да му хрумва, че родителят може да е затруднен?
Какво да регламентира приживе? Ако има стари недооправени имоти?
Ако наследниците са недоволни, че трябва да си мръднат пръста и да ходят по делби, значи могат да се откажат от всичко, нали?
Какво да регламентира приживе? Ако има стари недооправени имоти?
Ако наследниците са недоволни, че трябва да си мръднат пръста и да ходят по делби, значи могат да се откажат от всичко, нали?
Като е затруднен продава и си харчи парите за себе си, които е и най-правилно. Никой не задължава родителя да страда, но да има за деца и внуци.
Имахме 20 г. имотни делби и разправии, защото родителите на баба ми и дядо ми, седнали говорили и нищо не направили "черно на бяло", а ясно е било казано кое на кого е, но на думи. Сега аз съм в такава делба, за други имоти, а колко щеше да е лесно, ако приживе всичко беше направено, както е в цивилизования свят. Прехвърлено им е почти всичко и понеже, има проблем с една част документална от времето нещата се точат с години. Да не говорим за земеделски земи, който не се знае въобще къде са, какви са. Наскоро питах баба ми, защо не ми казва нищо за една нейна братовчедка, оказа се, че независимо, че и тя има дял, какво са правили незнам, са продали земи и съответно тя някак си е била елиминирана от сделката. Има още земи, но тя е сърдита, вместо да се извадят всички документи, не й искам наследството, да ги продава, утре няма да я има, няма и кой да се занимава, аз дори и връзка не поддържам и не ги познавам деца и внуци на другите наследници и нещата просто остават ей така. Това визирам, когато писах приживе да се "изчистят" нещата, а не да се оставят "каши" който поболяват и изпокарват поколения. Няма място за сърдене, ако родителя не раздели поравно, така е решил, но е за сърдете ако остави батак.
