Имоти за деца и внуци

Аз съм много добре запозната с разходите по една къща, от първа ръка даже.
Тук няма разлика дали апартамент или къща, даже в случая с къщата описаната "делба" е още по-несправедлива, ако наистина имотът е толкова голям, че да може да побере две домакинства, или дворът - две къщи.

И пак казвам - моята гледна точка е, че не е морално този, който си е спестил тревогата по плащането на наема и ипотеката всеки месец в продължение на десетилетия, а родителите са му плащали тока, да претендира за изключителност и по-голям дял, и да обяснява на другия, че трябва да се лиши от нещо - в случая от наследство. Или може и да е допринесъл, но със сигурност си е избил разхода само от това, че не е плащал нищо на хазяи, продавачи или банки.
Но ако искате можем да сравним кой колко е назад - единият, който може би е плащал своята част от сметките, и другият - който е плащал и жилище, и сметки.

Колкото до грижите - да не влизам в подробности, но далеч не е задължително живеещият в детската си стая да е финансово стабилен, та чак и да издържа и гледа старите си родители, наблюденията ми всъщност са в обратната посока - обикновено това са по-инертни, по-инфантилни хора, неотделили се от родителите, мноого рядко финансово добре. Може би ще се сетя за познат, който на 40-50-60 г. да не е успял да излезе от детската си, но пък да е способен да издържа двама пенсионери, но точно сега не мога.

Моите наблюдения са съвсем в синхрон с последните постове - става дума за любимци сред децата и за делене.  Не е справедливо, вероятно е тежко за тези деца, но живот, какво да се прави.

Амм, така си е. Братчето ми така и не успя да се закрепи стабилно финансово и това му е основния мотив да не се изнесе с някоя жена. Не знам гаджето му как го трае.

По подтемата от последните страници, според мен не става дума за делене на децата, а за слабохарактерни родители. Родителите са тези, които кътат имотчето и в същото време не смеят да кажат на инертното дете да се изнася. Не, че повече го обичат.

По главната тема, ако има възможност човек, хубаво е да даде някакъв хубав старт на децата си. Може да не е цяло жилище, но някаква сносна сума значително би улеснила детето. Също лично мнение, базирано на лични наблюдения и роднински опит, но много хора, дето сега се тупат в гърдите какво са постигнали и правят разчети - реално бяха напред с наследствени имоти и пари. Въобще нито са блъскали това блъскане, нито са имали такива финансови проблеми, които си приписват.

Моето дете има покрив над главата си, нямам намерение да го пъдя, да си живее в което иска жилище. Гладно няма да остане, а освен това, макар и още ученик, вече внесох пари за първия семестър(то пък едни пари, но все пак) Обаче, в момента, в който  докато сме живи и здрави с баща му, си поиска "дял" или се осмели да предяви подобна претенция, много ще се замисля как да продължим оттам нататък.
Първо ще му връча да прочете(да си припомни) "Вълкадин говори с Бог" от Й. Йовков, а после, може и ключовете да си събера.
Да, вероятно съм крайна. Но моят имот /имоти, ще си го стопанисвам, ползвам и ще се разпореждам с него както си реша. В едното жилище, наследено от дядо ми, плочките ми са още от него, от 80-те години. Но това е положението, който иска повече-пазарът е свободен.

Въпросът е ако е повече от едно детето, да не оставят родителите имоти, като позитив, но още повече негативи с неизясни имоти, отношения и т.н. Редно е приживе родителя да регламентира всичко да няма после делби и свади с години, както масово се получава.

Случайно на някой да му хрумва, че родителят  може да е затруднен?

Какво да регламентира приживе? Ако има стари недооправени имоти?
Ако наследниците са недоволни, че трябва да си мръднат пръста и да ходят по делби, значи могат да се откажат от всичко, нали?

Вижте, лошите хора не стават такива от наличие на имоти. Никога такова нещо в моето семейство не се е случвало, разбира се говоря до баба и дядо, натам не съм била родена, за да го твърдя. Имоти за разделяне колкото искаш, последно дядо ми преди да почине събра родата и каза на кого какво се оставя, всеки можеше да каже дали има някакви предпочитания, не са се карали. И разлика имаше - за един цяла, поддържана къща, за друг празен (но все пак голям) парцел, например. Уточниха се, криво беше на единия, че бащината къща отива за другия, но това е положението, щеше да е при един от двамата.
Надявам се и честно казано вярвам, че няма да се случи и при децата ми. Аз лично, за себе си съм взела решението два сходни имота - по един на всяко, те да правят каквото искат с тях. Това мога на този етап, това ще направя. Тъжно ми е като чета такива истории, но за съжаление очевидно често се случва, просто за мен по-скоро са виновни родителите и не на етапа на разделяне на имотите, а на етапа на отглеждане и възпитаване на децата си.

Има значение порядъка. Едно е да мрънкаш, че мазилката на стените не те кефи. Друго е къща да чака да се прави покрив и никой да не иска да похване нищо, защото не е поделено. Утре ходи доказвай кой какво е платил и допринесъл. Мен това лично ме побърква. Също така това, че някой е живял с родителите си, не значи, че е допринесъл повече за дома. Особено такива готованковци като моя брат живеят с мисълта, че всички са им длъжни.

Майка ти е жива и свидетел на вашите отношения.
 Мисля, че си писала и преди - мнението ми е - търси си дял, плащайте адвокати и това е единия вариант.
Вторият - забравяш за имотите, докато майка ти е жива поне. Нямаш цял имот, а после можеш да си търсиш правата с брат ти.

Аз нямам нищо наследствено и никакви дрязги с никого.

Проблемът е, че свободният пазар днес няма нищо общо с този отпреди 20-30 години, пък за преди 40+ да не говорим. И със сигурност свободният пазар никога не е включвал наследените имоти или студентското общежитие, платено от мама и татко. На мен ми наглее редовният пример - човек е изучен държавна поръчка и плащано общежитие от родителите , разполага с имотите на 2-3 поколения и накрая казва на децата си да ходят на свободния пазар.
Сигурно има някъде изключения, но аз лично не съм срещала случай някой наистина сам и от нулата да си е изработил имотите и да праща децата си да направят същото. Ако е постигнал сам и от 0, знае колко е трудно и ще гледа да им го спести, доколкото може.

Обикновено детето, което остава да живее с родителите си в детската стая е това, което иска по-голям дял.
Вероятно подсъзнателно знаят, че няма да могат да се справят сами в живота и техният шанс да имат нещо свое е само да го наследят. Ако по пътя трябва да ощетяват брат, сестра или някой друг близък - Ами готови са да го направят.
Не е само дали са добри или лоши, а по-скоро се касае за неумение сами да оцелеят и един вид търсят сигурност, че няма да останат на улицата.

Да, да , писала съм много пъти. Майка ни е жив свидетел. Да забравя не мога, защото данъци вървят, а имуществото се руши. Това означава да забравя за вилата и тя да се срине. Абсолютно неадекватно би било, а и неуважително към паметта на татко. Той беше единствен, който не само поддържаше, а и дострои вилата, направи я райско кътче. Сега не прилича на нищо.

Аз дела заведох, даже две, сега след нг започвам с ново дело!

Ами ето - ще си вземеш дяловете

Добре, де, вие сте двама - какво още има, освен вилата? Този човек вероятно ще има къде да живее, какъв точно му е проблемът?

Аз за това не споря. Ама нужно ли беше така да правим? То закона си е закон, аз своето ще го получа. Проблемът е, че майка ми вижда какво се случва и не взима решение. Можеше да ни събере и да каже кое за кого остава и да се свърши това нещо. Обаче тя каза “вие си решавайте”.

Имаме много имущество, не е само едната вила. Той има къде да живее, защото баща ми приживе му преписа апартамент (друг апартамент). И не е да няма къде да живее. Драмата от там дойде. Баща ми преди да почине не беше добре, преби майка ми. Аз я защитих в съда и казах истината, а брат ми си трайкаше. За награда получи апартамент. Това е. Аз направих добро и изядох лайно. Ама господ да ме пази такъв син да имам, да ме бият, а той да гледа и да мълчи!