Имоти за деца и внуци

  • 22 331
  • 575
# 180
Аз не разбирам това с издръжката в СК. Моя приятелка получаваше издръжка от баща си, бяха разведени техните.
Аз на 20 без 1 лев и редовно учаща как съм могла да изискам издръжка от родителите си? Малко невъзможно ми се вижда..
Виж целия пост
# 181
По принцип на 18-19 г. оставането без нищо в големия свят не е от хубаво. Както доказват и малкото случаи в темата на наистина самоиздържали се студенти.
Да проявим малко уважение към хората, които наистина са се сблъскали сами със света и знаят какво е да разчиташ на себе си, да не омаловажаваме труда им.

И аз съм работила от 19 г., както писах, с много добри доходи, в професия, където на тази възраст външен човек влиза трудно, ако няма роднини - каквито аз нямах. Но съм много далече от мисълта за извършено геройство, при положение, че имах зад гърба си подкрепата, вкл. финансова, на семейството си, че знаех как винаги мога да разчитам на тях. Това не е самостоятелност, а възможност човек сам да търси мястото си -  и не, не всяко семейство може да осигури такъв комфорт. В моя случай - щракане с пръсти в сравнение с някоя на моите години, която е трябвало да мисли дали учебник или лекарство.
Добре е тези, които сме го имали и можем да го предложим на децата си, са го оценим без да омаловажаваме усилията и постиженията на тези, които са без нашите привилегии.
Виж целия пост
# 182
По повод една гореща тема от вчера се замислих:
Колко е разпространено в наши дни вярването, че родителите трябва да осигурят имот за всяко от децата си?
В ролята си на деца - родителите ли ви осигуриха имот или сами го направихте (с половинката)?
В ролята си на родители - планирате ли да осигурите имоти на децата си? Ако нямате възможност да го направите, това притеснява ли ви?
Моето мнение е, че човек трябва да остави net wealth (имоти, инвестиции, пари) на децата си минумум толкова, колкото е наследил - с отчетена инфлация. Аз лично имам немалко наследени подобни неща, но не ги смятам за мои. Те са на "рода" един вид - предават се нататък. Не съм ги "изкарал" аз - мога да ги ползвам докато съм жив, да увеличавам ценността им и след това предавам. Разбира се, това е минимума. Реално погледнато, в случай, че наследиш по-голям net wealth, много е тъпо да не го развиеш и увеличиш. Отделно е това, което сам постигнеш в живота си. За него съм по-склонен да приема, че можеш да го използваш за собствени нужди, въпреки че аз лично винаги мисля на първо място за децата си.

Образованието е задължително - то дава най-добрия старт в живота.
Виж целия пост
# 183
hechicera_, можело е да заведеш дело. И евентуално да го спечелиш, получавайки някаква месечна сума.

Емма, аз не знам от къде тръгна този опит за набиване на вина спрямо получилите или осигуряващите някаква подкрепа, че трябва напълно сам, иначе не се брои. Не знам защо се очаква всички да сме равни.
На 19 съм се отделила от родителите ми, но съм получавала подкрепа от тях, докато си стъпя наистина самостоятелно на краката (със завършване на висшето образование). За което винаги съм им била благодарна и към днешна дата се опитвам аз да им връщам жестове и внимание, както и прилагам същото отношение към децата ми. И не мога да изпитвам срам, че други родители не са могли да подкрепят децата си, нито пък завиждам, че трети са ги обгрижвали до 40 и не знаят къде да си платят сметките.
Важно е, ако ти дадат или дадеш, следващият по веригата да надгради, а не само да изяде и изпие. Т.е. важно е възпитанието и независимо от бекграунд а да се отчита какво даваме нематериално и емоционално,  материалното - според възможностите и разбиранията.

АнаИва, спортът, изкуството и стипендиите са нещо по подразбиране от ежедневието и те не са в противоречие, когато едно дете се учи И на труд (без да бъде насилвано за това, защото амбициите обичайно са в повече от един полюс).
Виж целия пост
# 184
Тръгна от там, че се заизтъква като еталон за самостоятелност нещо, което се оказа приятен комфорт, осигурен от родителите.
Виж целия пост
# 185
АнаИва, спортът, изкуството и стипендиите са нещо по подразбиране от ежедневието и те не са в противоречие, когато едно дете се учи И на труд (без да бъде насилвано за това, защото амбициите обичайно са в повече от един полюс).

Ако някой успява да съчетава отличен успех в училище с високи изисквания, спортни постижения на национално и европейско ниво, и работа от 16 годишен - браво на него. Въпрос на приоритети. В нашето семейство първите две са с предимство.
Виж целия пост
# 186
Не съм получила апартамент/къща или вила от родителите ми, нито пък брат ми. Не сме го и очаквали. Получили сме любов, грижа, подкрепа, образование и още много много от нашето семейство. Някак си са успяли нашите да ни направят такива, че сами да градим живота си. Понастоящем и двама си имаме семейства, деца и имоти.
Нямам план да купувам специално имоти за децата, свят голям, знам ли къде ще ги отведе живота, къде да купя в България ли, в Германия ли, в Щатите ли... Пари влагаме в образование, искам да могат, да вярват в себе си и да могат да се грижат за себе си. Не са лишени от нещо, но имат необходимото, не затрупваме с вещи и се учат на стойността на парите.
Не съм от поколението, за което имането на апартамент значи нещо. Не си обичам децата по-малко от тези, които са решили да обезпечават с имоти. Нямам и комплекси по темата.
Виж целия пост
# 187
Тръгна от там, че се заизтъква като еталон за самостоятелност нещо, което се оказа приятен комфорт, осигурен от родителите.

Ако визираш мен или децата ми, явно ме бъркаш с някого.
Думата самостоятелност навсякъде я използзвам в съчетание с думите подкрепа и баланс до момента на пълната самостоятелност.
Мненията ми са си в темата и се виждат, че съм за осигуряването на добър старт, в съчетание с научаване на самостоятелност и впоследствие оттегляне в правилния момент, за да може този след теб да прави същото за неговите деца и да предаде щафетата.
Други са радетелите за старт от нулата. Аз съм за надграждане.
Разбира се, за мен да умееш да се оправяш сам на 19 г на 1500 км от семейството си, пък било и с някой лев от родителите или по-нисък наем при близки, работейки и учейки (медицина), си е достатъчна основа за самостоятелност. Аналогично, да заминеш на 24-25 на 2000 км в непозната страна з 10+ години с мъж и деца, знаейки как винаги някъде те чака дом, осигурен от родителите ти и няма опасност да спиш под някой мост. Пък, който може съвсем сам, браво!
Виж целия пост
# 188
Fever Ray, в България ли се е издържала дъщеря ти, докато учи ветеринарна медицина, със стажове?Стана ми любопитно просто.
На мен не ми дадоха имоти, то и родата са живи, но планове да ми дават нямат, даже биха ми взели, ако могат. Закупили сме си, за да има къде да си гледаме децата и да живеем, не за да наследяват. Вероятно са много горди как сама се оправям от ученичка, но мизерията и у мен е оставила някои последствия, което е тъжно, но това е положението. Сега издържам децата, едното учи баш ветеринарна, ами състудентите, дето работят, за да платят наема, вече прекъснаха. Стажовете и стипендиите са символични. Програмата тежка. Издържам я.
Брат й е ученик още, поработва, но 1000-2000 лева годишно не знам каква самостоятелност биха му дали, просто опит, самочувствие, навици някакви. Цените на имотите могат да се видят в съседни теми, започват от ститици хиляди евро...и да, скобите с "баба продаде нива" се премълчават, но от моя опит обикновено съществуват и никак не са без значение.
Виж целия пост
# 189
Не мисля, че темата е за начукване на канчета.
Естествено, че всеки който може ще избере да даде на децата си по-добър старт.
Да наричаш някого радетел на Еди какво си, просто защото не е съгласен с теб е много грозно внушение. Моля, нека работим с аргументи, а не с внушения.
Темата тръгна от там, че някои казаха, че осигуряването на образованието е евтино - изказано твърдение, с което не съм съгласна и върху което написах опровержение с цифри.
Съжалявам, но когато цифрите говорят и боговете мълчат.
Иначе да, за мен самостоятелност е когато младият пълнолетен човек може сам да сложи покрив над главата си, храна на масата си и да посрещне финансовите си нужди сам, без финансови инжекции от родителите, без символичен наем, без стаж/работа осигурена от родителите, без такси за университет платени от родителите и т.н.
Другото е желание за самостоятелност.
Съжалявам, но разликата е от земята до небето.
Виж целия пост
# 190

ЧС, не говоря за 22-23-годишни учащи, а за 24-25-годишни дипломирани и семейни хора, вкл. със свои деца. Има разлика и е добре родителят да знае кога да се отдръпне, за са не стане любовта му досадна.
Аз също не споря. Говорим си. Всеки си има виждания и целта не ни е (предполагам) да променим другия или да му набием канчето. Wink


Може би си го мислиш, но и ако го беше написала така после много постове изобщо нямаше да бъдат написани Simple Smile
Но ти написа нещо много по-радикално"

Цитат
Сефора, пълнолетните деца (след гимназиална възраст, да кажем, понеже тя се завършва след пълнолетие у нас) нямат място в дома и в джоба на родителите си.

Имаше и още едно, че студентът сам трябва да си заработва издръжката, но загубих цитата и не ми се връща пак да търся. Та това е много по-радикално от последния ти пост за 24-25 годишни с деца.
Виж целия пост
# 191
Темата много се радикализира.
Аз не се срамувам да кажа, че родителите ми ме издържаха почти до завършването ми в чужбина, защото стажовете ми въобще не бяха добре платени, а работата ми беше по-скоро за повече джобни. Живеех доста под минимума на местните и съм им дълбоко благодарна, че можаха да ме издържат с трудности, защото ако работех, за да си покривам всички сметки вероятно щях да прекъсна или да влача семестри и до днес.

След завършването си плащам всяка сметка сама, ожених се, имам дете и никога не съм  се смятала за несамостоятелен човек. Точно знаейки, че имам къде да се върна, че ще имам самостоятелно жилище и подкрепящи родители ме амбицира още повече да се справя с обучението си.
Старая се по всякакъв начин и под формата на жестове като спа уикенд или екскурзия да им се реванширам за труда и усилията.

В духа на темата-надявам се да мога да предложа на детето си минимум това, което е било предложено на мен и това включва образование и жилище. Живея спокоен живот точно благодарение на тези два фактора и ги считам за екзистенциални за живота на един човек.
Виж целия пост
# 192
ЧС, в следващ пост ясно посочих какво визирам под джоба. За дома съм категорична.

HAPPY, не в България и подчертах, че стажовете бяха през магистратурата.

gotemperor, нищо не внушавам, нито спорим тук.
Аз също казах, че образованието може да е евтино при определени условия. Конкретно в контекста на темата, че може (освен компенсирайки разходите по него с работа, стипендии, финансиране, студентски заеми и др.) да е по-евтино при наличие на осигурен имот (независимо дали като спестени разходи от наем или като даване под наем и ползване на средствата).
Темата е за имоти и коментирам с тази насоченост.
Образованието, поне до завършване на средното, все още е безплатно в България. Висшето не е задължително да е в най-скъпите специалности и университети.
Особено пък да седна да планирам отсега дали 1-годишният ми син няма да избере да учи в Харвард, примерно или в Бръшляновата лига.
Виж целия пост
# 193
Така е, но ако е медицинска специалност, няма много опции за университети в България. За ветеринарна съвсем. И трудността не е от високата семестриална такса( държавна поръчка е съвсем достъпна), а от липсата на възможност да се работи и издържа сам човек. С години след навършване на пълнолетие. А трябва да се живее някъде, ако нямаш късмета родителите да живеят в града, в който е университета, да се плаща наем или да се купи жилище.
Виж целия пост
# 194
Някакви изключения и привилегии се представят за масов случай и обратното... Много от познатите ми без гръб, на които им се налагаше сериозно да работят като студенти, просто прекъснаха 2-3 курс и останаха без висше.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия