Имоти за деца и внуци

Не, нямам предвид конкретно теб, по-скоро тендецията във форума да се облича в невероятни, но неточни, изрази прозата на живота - в случая родителите да осигуряват на децата си спокойствието да учат и да си търсят мястото, да карат студенстския живот без тревоги извън изпитите и гаджетата. Което според мен е нормално за хора с възможности да го осигурят. Да, тези, които имат възможност работят, но далеч не за оцеляването си.

Обратното, което често чета - как на 18 години едва ли не родителите ще сменят бравата и ще изхвърлят пиленцето от гнездото-палат с 0 лв. да се оправя само, за да не го разглезят, - винаги се оказва... нещо съвсем друго.

И за мен това е истината в общия случай - без гръб/издръжка/материална помощ детето или няма да следва, или ще прекъсне, или ще проточи следването Х години, или ще запише посредствен университет, където ще може да се справи и да работи, макар да не се изучи на високо ниво.  И изобщо не ми се вижда възпитателно да му се спре кранчето, че да види как се изкарва хлябът.

Между това да го пуснеш да лети и това да го изриташ има океан разлика. Има и всякакви родители. И деца.

НАРРУ, не съм запозната с медицинските университети у нас. Всъщност, учебната система в различните страни е различна и наскоро четох, че има шанс и нашето висше образование да се модернизира (най-малкото, да намалят годините учене, надявам се да не е за сметка на качеството) и с опции за повече практика, както е на много други места. Да видим.

ЧС, не мога да повярвам как родител, който има възможност, би спрял кранчето на детето си. Стига с има потенциал въпросното. Обикновено или не може да си позволи, или става дума за патология. Това не е в противоречие родителят да очаква детето да си осигурява поне основните нужди след достигане на пълнолетие.

В Канада е прието децата да работят след 15-16 годишни. В супермаркетите, магазините, ресторантите, 90% от касиерите и от сервитьорите са ученици или студенти…
Приятелката на дъщеря ми работи от 15 годишна. Родителите са с възможности. Момичето последно бе сервитьорка в топ хотел, с много добро заплащане. Лятото абсолютно целия университетски град, където учи дъщеря ми се обслужва от студенти. Така си изкарват джобните децата. С дъщеря ми така се случи, че започна работа към един научен институт, онлайн, защото беше точно в разгара на епидемията и продължи да работи там. Даже магистратурата и е в същата сфера.
Сега се е притеснила, че няма опит в сферата на обслужването, но то и аз нямам, пък нямам проблем с общуването.

По принцип е и въпрос на културни особености. В България не е толкова масово, но тук е. Не бива да се правят сравнения, защото става ябълки с портокали.

За мен "основни нужди" са квартира, храна, облекло, такса за университета, учебници и евентуално самолетни билети насам и натам. И пак за мен едно сериозно учещо дете няма как да изкара парите за това. Виж парите за неосновни нужди/глезотии нека си изкара ако може, за самочувствие и добиване на опит. Но, пак за мен тези пари са си негови и моята издръжка не се намалява с тях.

За мен основни са квартира, храна и джобни. Основното облекло (бельо, например) също. И физически да могат да се грижат за себе си.
При условие, че за таксата си е осигурило стипендия и/или финансиране.
За учебници бих помагала, не ми се е налагало.
Самолетните билети вече са въпрос на договорка. Докато учеха, ние ги покривахме.
Издръжката от нас беше точно определена месечна сума и не сме им държали сметка как я ползват. Тя беше помощ към техните усилия. Надявам се, че са ги ползвали разумно. Със сигурност са си купували дрехи и обувки с тях.
И това до започване на постоянна работа по специалността. Работещ възрастен човек не следва да чака на родители, дори и да реши да учи още 10 години.

Моя шеф си казваше чистосърдечно, че той издържа жената си и децата, докато тя учеше и специализираше медицина. Това няколко години, не месец или два. По тая логика може да приемем, че тя е била  самостоятелна, и се е справяла без помощ от родителите си, пълнолетна е все пак.

Противоречието е в думата "самостоятелност", когато в същото време има някаква финансова покрепа от родителите.
За мен самостоятелност е 100% сам човек да покрива абсолютно всички свои разходи и нужди.

Ето линк към една част от малкото легални възможности за работа за ученици https://jobs.lidl.bg/uchenitsi-i-studenti/praktikantska-programa Предлагат и гъвкави възможности за студенти, но на половин работен ден при заплата 1800 брутно, тоест около 900 брутно, няма как да подсигуриш и квартира, и храна, че и самолетни билети. Зависи си от специалността, разбира се, някои могат да съвместяват с ученето, но тук се дадоха конкретни специалности, а пък съм баш в момента във филма и...
В туристическия бизнес В БЪЛГАРИЯ традиционно се работи на черно, без осигуряване, може и малолетни, разбира се, но условията в България и чужбина...е...има теми и за това, нека не задълбаваме в излишен спам. Но да кажем, с цената на мизерия, може да се изкарат някакви пари, но в никакъв случай чак за издръжка през остатъка на годината. Абе, трудно е.
С което не казвам децата да не работят, а че е невъзможно да учат сериозна тежка специалност, да създадат семейство, да се издържат сами, и да закупят имот- всичко това едновременно, след гимназия. Ако има такива случаи, евала, свръхчовеци, късметлии и определено частни случаи, породени от някакви причини. Няма нищо лошо в средства от някоя нива тук там, но наистина, често не се споменават такива "детайли". Или колко изкарва един лекар тук и чужбина и как ги изкарва. Шото и тук може да изкарва тия пари, ама с работа на няколко места, далаверки и прочие. Изобщо, дявола е в детайлите...а като става дума за имоти, и виждам как във форума имот под 300 хиляди евро се обявява за коптор...ами не знам. Как със зпалата 900 хем имот, хем учене, хем бельо, хем самолетни билети...има някакви скоби, винаги има. Какво има в тях, всеки си знае.

За да стане човек напълно самостоятелен, е добре да мине някои стъпки. Ако е принуден, е друго. Без да е принуден, винаги е по-добре да мине един буферен период. Особено по времето между непълнолетието при родителите и пълната самостоятелност, разчитайки на свои сили.

НАРРУ, за студенти коментираме.
Това с учениците е паралелна тема и тя не е свързана с това да се осигуряват сами.
Явно смеси няколко насоки в една.
Откъде дойде това студентът сам да си купи имот? Говорим за различни етапи от живота на хората и за различни възрасти.

Фивър, на 20 не знам как бих могла да платя на адвокат, за да заведа дело срещу родителите си. Ок, законът го позволява. Обаче да търся някакъв служебен защитник като човек без доход ли? Как един млад човек, учащ и зарязан от родителите си може да се оправи в тази ситуация? Аз реално не знаех как. За това работех и мизерствах, после само работех.

Абсурдно е да се мисли, че учащ, било то и в България може сам да си покрива всичко и да учи сериозно. В момента уча редовна магистратура, ходя на лекции вечер и уикендите. Направена е програмата така, че да може да се работи. Магистратурата в две години редовно обучение. Отели ми се вола. Още съм млада, енергична и нямам деца, за които да се грижа. Свършвам работа в 18 ч и тичам на лекции. Уикендите лекции по цял ден, само последният семестър сега имам неделя почивен ден. Аз съм го избрала сама това, не се оплаквам. Но е ужасно трудно. Някои дни стоим до 21:30-22 ч на лекции.
Когато учех редовен бакалавър бях през деня на лекции и работех вечер. Заспивала съм в метрото, когато се прибирах към 22-23 от работа. Нямах кола, сменях три транспорта до Бизнес парк.

Въобще.. да се обяснява как някой, било то в БГ се издържа от стажове, самостоятелно с работа на 4 часа и е с отличен успех..

Иначе Фивър, някъде беше написала, че не можеш да повярваш как има хора, които ще врътнат кранчето на детето си след средно и ще го оставят да се оправя.. е, има такива. Винаги съм искала да се развивам и да уча, правя го до ден днешен и не съм спирала. А това, че мен ме оставиха на произвола на съдбата е факт- избирала съм между ботуши и учебник, ходила съм на лекции без джобни и без обяд. Това е, нищо, че сега уж съм наследник на някакви части от апартаменти и къщи…

Виждала съм всякакви случаи, за съжаление. И пак продължавам да се чудя, но знам, че се случва. И по-лоши неща се случват.
Имала си право на безплатна правна помощ, но наистина малко хора се сещат за тази опция.

Безплатна правна помощ...у нас деца спят в курници и нищо. Каква правна помощ за издръжка на пълнолетен. Това са фантасмагории.

Така си мислиш ти, обаче.
Има много работи, които позволяват студент да се издържа съвсем сам и да учи.
Много от т.нар кол центрове, в тях работят основно студенти, крупиета, и куп други дистанционни работи. Както казах един клин и компютър разстояние.

Фантасмагории са един закон, наредба, безплатен национален телефон...много неправителственни организации , а и куп адвокати осигуряващи безплатна помощ.

Може ли без да се позаинтересувате, да изпляскате ей така твърдения. Нямало, не има, ама не ви се търси. Това е колко сте самостоятелни.

Законът за правната помощ действа от 2006 г. Пък нека е фантастика.
Въпросната издръжка е уредена в чл. 144 от СК.
Когато оказваме такава, вече ще карам съпругът ми да носи костюм на розов еднорог.