Имоти за деца и внуци

Не мисля, че тук в темата някой е защитавал тезата, че задължително трябва да се подсигури жилище на децата си. Който има възможност и може да го направи - да го направи, аз бих го направила. Правили са го и за мен, въпреки че реших сама да се оправям. Имах тази възможност, те така или иначе ми оставят имоти на своя глава. Не съм станала разглезена, въпреки че съм могла да поема всичко наготово. Моите родители, родителите на мъжа ми, всички те са получили имот от своите родители. Някои хора го приемат за нормално. Няма нужда да се правят сравнения между образование и жилище. Още повече, че подсигуряването на жилище не означава, че "мъката" на самостоятелните "деца" приключва. Идват сметки, други разходи, след това деца и разходи по тях. Ако мога да ги улесня, защо не? Чак такива драми да правим, струва ми се ненужно, разбирам, че всеки произхожда от конкретна ситуация, но хората сме различни и имаме различни представи за нещата. Аз например дори бих настояла детето ми да набляга на ученето, а работата след него и то по специалността. Както направиха с мен моите родители и от дистанцията на времето го считам за добра "инвестиция".

Тва, не знам що толкова го забатачихте на тема висше...

В България точно висшето е по- скоро невъзможно без финансово да те подпират. В смисъл, че е възможно според това колко държиш на мизерия. Ако нямаш кой да те подпира, изборът ти се свежда между тва да отложиш ученето за след като си стъпиш на краката и станеш истински самостоятелен или да се пробваш да учиш и да работиш едновременно. Тва последното обикновено е за сметка на ученето и в добрия случай завършваш с някаква си там тройка. Повечето реално напускахме до 3ти курс, щото просто не си струваше мизерията. Стажовете са добре дошли, но за тия неща не мислиш много, докато ядеш веднъж на ден - два.

Иначе по темата - който има възможност да оставя. Аз не виждам смисъл да превъртаме едно и също колело всяко поколение. Тия имоти няма как да си приберете на оня свят във всеки случай Само както казаха по- горе е зверски важно да си кажете предварително за кого какво остава, че после яко караници се получават при хора къде не са свикнали да имат.

Прехвърлих отгоре отгоре, но ще кажа и при мен как стояха/стоят нещата. Родителите ми осигуриха жилище в София - първо за ползване от брат ми докато беше студент (не пожела да остане в София), после аз се нанесох. Имахме договорка с тях - покриват семестриални такси (държавна поръчка и беше символична сума) и режийни ток, вода, ТВ и интернет, докато завърша. Отделно даваха и джобни първите 2г, защото бях на лекции по 7-8 часа и не работих.
На 21г започнах работа на 6ч и сама поех част от сметките. Семестриални такси, ток, вода и данъци на апартамента си покриваха нашите, аз останалото - излизания, ТВ, телефон, храна, облекло, учебници, почивки и т.н. Успях и да заделя пари - купих си първата кола с малко помощ от нашите (можех и сама, но много държаха да дадат някаква част). Това, че жилището ми беше осигурено не ме направи по-мързелива и чакаща всички на родителите. Напротив, мотивирах се и да го променям, да работя повече, да стана напълно самостоятелна.
За магистъра дядо ми беше отделил сума специално за него, но тогава вече покривах сама останалите си разходи (вече включително поддръжка на кола и всичките “красоти”, свързани с нея), започнах и работа на пълен работен ден с доста по-висока заплата. Част от заплатата директно отиваше в спестовна сметка, с останалата част покривах разходите. И тук идва и мъжът ми.
След като завърших магистър се хванахме с него и заживяхме много бързо. Първо в моя апартамент, после вече и в неговото жилище, което още беше в строеж. Той няма закупен апартамент от родители и сам се е погрижил.

В момента сме в това жилище. Искаме да вземем и по-голям до някоя друга година. Оглеждаме и вариант за инвестиции в имоти. До пролетта ще сме с 2 деца, но апартаментите, които гледаме не са с цел да останат за тях, а точно инвестиция, още един поток на пари. Засега успяваме да делим спестени пари по различни пера и част от тях за имоти, част за пътувания, част за буфер, част за образование на децата и с други живеем. Инвестициите в имоти приемаме, че биха ни носили един месечен доход, който да си влиза в една спестовна сметка (надяваме се бързо да ги изплатим, но ще видим) или при нужда от пари да можем да продадем. В даден момент може и за децата да останат, но може и да се конвертират в нещо друго нужно. Искаме да знаят, че покрив имат, но да не разчитат на това. За нас е важно да ги образоваме и да знаят как да си управляват успешно всякакви активи и пасиви и да не лежат на кълката “тати носи, мама меси”.

Имам собствено малко жилище, баба ми реши приживе да си оправи наследството и то е моят дял. Даваме го под наем, а със съпругът ми и децата живеем под наем в голям апартамент. Не само, че нямаме намерение да купуваме за децата, но не планираме да взимаме и за нас. Тази година продадохме два средни по големина  апартамента, които бяхме купили на по-ниските цени. Стигнали сме до извода, че е по-изгодно да се живее под наем, още повече, че след някоя друга година не се знае децата ни къде ще са по света и на двамата с мъжа ми няма да ни е необходимо голямо жилище. Единият апартамент, панел от 69та година, го взеха с ипотека за детето, което е на 5 години!!! Мъжът ми тогава ме пита, ами ние какво ще оставим на нашите деца, викам му АКЪЛ!!! Готови сме на големи инвестиции в образованието им, но да затворим пари в нещо, което не се знае дали ще им трябва и докато пораснат вече ще е старо, не мисля. Момичета са, ако някоя остане самотна майка, нашата врата ще е винаги отворена, ако ще да спим на пода, ще се оправим. Ако имат добро образование и хубави професии, ще се справят и с наем, и с кофти мъж и с всичко. Ако нямат акъл, ако ще по един замък да им дадем, всичко ще е на вятъра.

Живеех с родителите си, които ме издържаха докато следвах. Не съм работила, с изключение на задължителни /безплатни/ стажове и задължителни /безплатни/ бригади - и такива неща имаше . С първата си заплата се изнесох в наследен от баба ми апартамент, който и досега е семейното ни жилище.

Ето защо някак си естествено се подразбираше, че ще се постараем да подсигурим с някакви жилища и дъщерите си. Дилема "образование-жилища" не е имало. Плащали сме за курсове, за да увеличим шансовете им за попадане в добро училище и университет. Едната завърши бакалавър в БГ и магистратура в чужбина. Другата - и двете в чужбина. Следването навън беше покрито със стипендии и работа. Двете разумно съобразяваха изборите си с нашата невъзможност да плащаме образование и издръжка на живот навън и желанието да завършат без заеми. Което не им попречи да получат отлично образование, съчетано с богат житейски опит. За времето, през което бяха в БГ,  живееха у дома, въпреки че вече имахме допълнителни апартаменти /които ни носеха доход от наем/. Спечелените пари харчеха  за себе си /доста разумно!/и пестяха за "навън".

В момента и двете живеят извън БГ, без планове да се връщат. Изплащат семейно ипотеките за закупените си жилища. И на двете помогнахме със значителна за БГ, но не и за там сума, която им е дадена като заем. Ако нещата вървят добре разчитаме да не се наложи да ни връщат този заем. Но, ако се наложи - държим да знаем, че ни обгрижват с наши пари. Същевременно "техните" апартаменти в БГ продължават да ни носят /на нас/ доход, благодарение на който не се налага да разчитаме на "огромните " си пенсии. Имаме спестявания, които инфлацията яде, но на този етап от живота си не можем да останем без "кеш" - безплатното ни здравеопазване е доста скъпо. Имаме/ще имаме и наследствени имоти, които при необходимост могат да бъдат продадени. Силно се надявам те да нямат нужда от тази"обезопасителна мрежа", но е твърде вероятно ние да имаме нужда в даден момент от живота си.
Засега поне тази схема работи добре за всички. Мисля, че  всички се простираме разумно според чергата си - не се лишаваме от почивки, пътуване, излизания, но и не се развихряме.

По темата, имаме апартамент, купен от нас. Семейният си живот започнахме на квартира. По-късно аз наследих  апартамент и земеделска земя, продадох и вложих във финансови инструменти, не обичам недвижими имоти, хазяйстване и разправии с наематели, правила съм го, не е моето. Мъжът ми наследи имот край морето, вложихме там поне един апартамент и стана прекрасно, ползваме всички само лятото.
Дъщерите ми нямат закупени апартаменти за тях, дори не сме говорили по темата. Учиха и живеят в чужбина, семейни са, зетьовете не са българи, няма да дойдат да живеят в нашия град. Получиха от нас суми за самоучастие , другото на кредит, колкото си решат с мъжете си, не се бъркам. Докато бяха студентки плащахме всички разходи по квартири, общежития, хубава храна, развлечения, концерти, екскурзии , искахме да живеят добре и да се възползват от всичко, което предлага огромния град. Работеха почасово, за допълнителни глезотии, лично за тях. Как пък няма да се заробя с апартаменти в провинциалния ни град да им обирам паяжините или да се разправям с наематели , и да правя ремонти, и да сменям мебели.

Е, вложения във финансови инструменти е супер....за когото го може. Ние не разбираме, не искаме да рискуваме и да разчитаме на "самообразование" по темата, нямаме доверен човек в сферата. Така че - не е опция. Съпругът ми от години има затворена неголяма сума за доброволна трета пенсия - ами - не се е увеличила, даже са намалели през някои години. Не ги тегли, защото не ни трябват в момента, следим с интерес какво става, но е ясно, че е по-скоро на загуба.

По принцип, някой ден, след около 30-40 г, децата ми ще наследят.... 3-4 имота.
Преди това нищо не мисля да правя.
Аз лично в момента съм под наем. Щом аз мога, всеки може.

Не знам дали е редно да се подсигури дете с жилище, или не е. В моят род всички имаме наследствени жилища, пръснати из села и градове в цяла България. Прави ми впечатление, че имотите по селата гният, защото никой не живее там, съответно никой не ги поддържа, а инвестицията за ваканционен имот е прекалено голяма. Също са трудни за продаване. Апартаментите по градовете са пуснати под наем, наследниците ги използват като инвестиционни имоти. Единя ми братовчед не е работил никога, а навърши пълнолетие преди около шест години, понеже изкарва две заплати от наеми в Пловдив. Да не ви казвам в какъв мързеливец се е превърнал.

Аз също имам наследствен имот, но предпочитам да си живея на квартира. Този имот не се отдава под наем, седи си празен да мухлясва, по усмотрение на нашите.

От друга страна имам страшно много познати в София, чиито приходи отиват за квартира на 30-40%. Много пъти съм ги питала, защо не си купят нещо тяхно (всички знаем как са наемите в София), ами отговарят, че нямат средства за първоначална вноска, няма и как да съберат за такава, когато дават по 700-1000 лв. за наем. А банките не искат да дадат и потребителски кредит, освен ипотечни, на тези, които са пробвали, понеже се осигуряват на малко пари и не са в СО. Та порочният кръг се затваря. Имам и такива познати, които живеят със съквартиранти и дават по-малко пари за наем, но сменят квартири през 3-4 месеца. В този случай смятам, че е по-добре да се дава някакъв първоначален старт на детето, особено ако говорим за градове като София, Пловдив, Бургас и Варна. Аз примерно този старт го имам, не го използвам от инатлък и простотия, но все пак ми дава някаква сигурност.

Но другите, които наблюдавам, особено тези, чиито родители са с малки финансови възможности, стават много угрижени от ранна възраст, често прекъсват следване, за да може да работят, чудят се как да си платят сметките и какво ще ядат, когато ги платят, на една възраст 22-27, в която трябва да е точно обратното. Абе, смачкващо си е, но всички знаем какъв двоен аршин има в България.

Да подсигуриш има доста нюанси. Да остане за детето имот, който е в семейството, тоест наследен и без да има вложена сума е едно. Но да се купи от 0...
Ето ние сме с 2 деца, в момента в отаделечен, кофти район, малко жилище, ново строителство, е около 80хил.евро. Значи задлъжняваме за следващите 30г с едни 160хил евра (+лихви и разходи по жилищата), което няма как да не се отрази на живота ни сега и това, което можем да им подсигурим в текущите им нужди. Да не говорим ако се случи нещо и не можем да плащаме такава огромна сума.
Разумно би било за инвестиция или сигурност, ако има вариант, да се остави за детето. Но опцията да даваш на банките парите, които могат да се вложат в образование, пътувания, "помощ" в студентските години, за мен не е привлекателна. Пък и не сме вечни, това което имаме с баща им остава за тях някой ден. Така че, може да се брои за някакъв вид обезпечение с имот или средствата от него.

Ама какво всъщност разбирате под _да се остави на детето "?
Да се прехвърли с продажба на 18 г диване, което утре може да го продаде и изшмърка?
Ами не.

Има разни варианти.
Вариант 1 - Иван и Мария имат семейно жилище във Варна, купено от тях двамата. Имат и две деца. Мария е единствено дете на родителите си и наследява от тях апартамент/къща. Иван има брат,  с когото някой ден ще дели това, което оставят родителите му - апартамент в Добрич за брат му и земя за Иван. Иван и Мария могат:
-  да продадат наследеното от тях или да го дават под наем, а с парите да помогнат на децата си да се изучат.
- Могат да продадат всичко и да тръгнат да пътешестват по света, а децата им да тръгнат от нулата.
- Могат да предоставят жилището на едното дете, а апартаментът във Варна да остане някой ден за другото дете, което е решило да живее в Канада, а те да ползват рентата от земята. ... Сигурно има и други варианти.
Моето разбиране е, ако семейството наследи или купи имот, освен този, в който живеят, да съхрани този имот и да го предаде някой ден на децата си, а не да ги пусне да се оправят сами в живота - да работят, да следват и да живеят под наем, защото как се събират пари за самоучастие?

Проблемът идва, когато родителите са емоционално свързани с имота. Примерно искат да оставят къща, строили са някога, мислят, че етаж от къща е подсигуряване. Не съм съгласна. Нито искам да живея с родители/свекъри, нито мога да го дам под наем (примерно възрастните ще са против чужди хора), нито мога да го продам.

Ако някой иска да даде нещо, да дава ама с НА на мое име. Иначе не е ок. Минавам сега през това и е отврат. Имам няколко четвъртинки и не знам какви там идеални части и минаваме през съд. Нито имам реално нещо, което мога да ползвам, но плащам яко данъци. Кофти е.

Да дадеш имот, да гледаш внуци, да дадеш живота си за децата си, да им помагаш, да ги подкрепяш и докато го правиш живота ти минава. Е това ли е правилното? Сентенцията, че един събира, друго пиле не е случайна.   Значи по-добре да се лишиш, мъчиш да им оставиш имот, вместо да живееш ти живота си. Няма нищо по-правилно и естествено, някой да поеме отговорност за живота си, порасналите деца да се сблъскат с действителността,  И това няма нищо общо със самочувствието и имотите. Няма нищо по-ценно от житейският опит, да живееш под наем също няма нищо лошо.  Не може целта на живота на един родител е да осигури имот на децата си. И не е нормално да е ролята постоянно да стои на разположение и да обгрижва  "деца" и на 40 г. забравяйки себе си.

При нормални обстоятелства, човек наследява жилище към 50 г възраст. До тогава.... трябва да помисли как да се оправя сам.