Имоти за деца и внуци

След развода майка и има право на делба с бившия. Вероятно , ако Хечи е свидетелствала, и ако е имало побоища, ползването на семейното жилище е присъдено на майката. Вероятно и бащата, заради спор за това жилище, е отчуждил другото в полза на сина си, за да няма собственост 😊.
Спекулирам, но няма как тази жена да няма възможност да се върне в жилището си, освен да са се споразумели биячът да живее там след развода.
То стана дълга и широка, но много хипотези и играчи има в темата.
Аз лично изобщо не препоръчвам на възрастни хора да прехвърлят на здрави, прави деца , имоти приживе.

При публична продан печеливш ще е реално отново братът. Той ще си остане с апартамент, а ще получи и веднага известна сума пари за харчене, че и ще си иде у тях си, без повече да му пука за майка му.
Хечи ще получи малка сума,която може и да не избие направените разходи. Поне не забравяй да си искаш всички платежни бележки за направените разходи по делото и настоявай да ти пишат пълната сума в исковата молба, защото не всички колеги го правят по една или друга причина.
Майката ще вземе известна сума, с която надали ще може да си купи дори гарсониера и ще живее под наем, колкото й позволяват силите. Ако пък купи нещо малко, след няколко години ще се води същата битка между брат и сестра за него, стига обидената майка направо да не го е оставила вече на сина. И пак той ще е на плюс.
За мен в случая огорчението не е добър съветник.
И напълно се абстрахирам от Хечи, която иначе ми е безкрайно симпатичен потребител.  Или може би точно затова, защото съм виждала какво оставят след себе си подобни делби.
Хипотезите ми са единствено на база наблюдения над "постигнатото" от клиенти през годините.

Хечи спомена, че се водят дела за още наследство. От починалия си баща тя така или иначе има дялове тук и там, не са само въпросните два апартамента и вила и е нормално да иска да си осребри дяловете или да се направи някаква замяна, така, че тя също да получи нещо, което може да ползва като нещо самостоятелно. Кое е осъдителното? Че е защитила майка си като я е пребивал баща й или, че иска да влезе във владение в наследството, което й остава след смъртта на баща й под формата на дялове, но тя не може да ползва дялове? И след като приписваното на брат й жилище може да бъде атакувано, защото бащата скоропостижно е починал и не е изпълнена опцията "гледане", съдът не събира ли в случая всичкото наследство и не разделя ли той кое на кого, така че дяловете да се съберат под формата на едно годно за ползване жилище?
Права е. Брат й и майка й не стопанисват жилището, Хечи плаща данъци за нещо, което не ползва, негативите се трупат и на нейна сметка.

Хечи иска майка й да я компенсира за това, че бащата е приписал имот само на брат й, заради това, че я е защитила. Напълно нормално. Трябвало е тази несправедливост да се поправи. Ако може да се оспори, ще е най-добре. Дори тогава обаче, общи имоти ще се рушат, заради това, че майката и братът не искат да ги поддържат. На края Хечи или ще изгуби или ще дава пари за обща собственост, ако не се направи нещо.

Фивър, по тези дела нали не се присъждат разноски, защото всеки съделител е и ищец, и ответник. Плаща се дт само върху стойността на дяловете, 4 процента, ако няма спогодба. Поне така беше, аз имам в момента само една висяща делба, нещо също толкова кошмарно, между две сестри, едната от години окупирала апартамента, заедно с деца и внуци и изяждали на бабата пенсията, ама тя си ги обичала. Моята, като оправна, живее с мъжа си от години в чужд дом, на приятелка в чужбина. Мразя ги тези дела и ги избягвам, много ме товарят😶

Как майката може да отговаря за действията на бащата, с когото дори е била разведена? Как да "поправи тази несправедливост"? Все едно утре бившият ми да припише някой имот на едно от децата и другите да ме обвинят, че не съм го спряла? Лично негов си имот? Коя бивша е всесилна да го спре

Защо? Едното не изключва другото. Аз на наследство не чакам, но искам да си оправя въпроса.

Майка ми и баща ми имат развод, но нямат делба. Баща ми искаше в едно дело и делба да се гледа, но съдът отказа. След влязлото решение в сила за развод, почина. Съответно жилището не е присъдено на никого. Мама се върна там да живее след като почина баща ми. Ако не беше починал, не знам дали щеше да води дела за делби и подобни. Но факт, че живя на квартира и синът й не помнеше коя е и не вдигаше дори телефон. Колко случки и ситуации е имало, само аз си знам. Като съм тичала с нея по пирогов, той къде беше? Като беше с ковид? Беше без работа в пандемията, дори не искаха и квартира да й дадат, защото не вярваха, че ще плаща наема и сметките. Накрая хазяйката заради мен се съгласи. И после дори й го каза, че ако не е видяла мен , нямало да даде апартамента. Била е сигурна, че имам професия и работя, та няма да я измамим. Жената беше свестна, гледаше болен човек от семейството и си помагаше на пенсията с този наем. Беше й важно да го взима. После се сприятели с майка ми и вече си говореха приятелски. Тогава й призна, че въобще не я е искала за наемател.
Тогава синът къде беше??

Фивър, знам това. Аз не виждам какво друго мога да направя. Знам, че има загуба на стойност. Обаче не може шест месеца да влачим тая делба и накрая нищо. Дори 1 имот да не се подели. Уж вилата щяхме да пускаме за продан доброволно. Всички сме съгласни уж, говоря даже с брокер, коментираме цена, на която да обявим (с майка ми и брат ми). На следващия ден идва да изнудва и казва, че вилата ще се продаде само ако майка ми му припише всичко останало. Е, добре.. какво да направя.


Наясно съм с всичко, но каквото получа, това е. Реално ако оставя да се руши имущество, не е по-добре. Не виждам друг изход от ситуацията.

Като прехвърли/продаде своите дялове от апартамента на Хечи. Както е направил баща и, за синът им.
Още повече, като е наясно кой я е защитил и кой се е грижил за нея, като е имала нужда. Утре като грохне пак дъщерята ще я гледа, нали?

Аз това съм я питала, тв каза, че не иска никой да я гледа. Викам добре, ама наистина, ако се наложи да не ме търсиш. Аз няма да я гледам, защото три години го правих и благодарност не видях. В момента е здрава, права жена, взима заплата и пенсия. Грижи се само за себе си. С 500 лв пенсия като спре да работи моят врата е затворена.

Чакай малко. Я се постави за миг на мястото на майката? Имаш две деца. Мъжът ти те пребива. Ти бягаш от вкъщи. Едното дете ти помага и свидетелства з твоя подкрепа, другото си трае и получава в замяна от бащата жилище уж срещу гледане, ама въпросният баща внезапно умира няколко месеца по-късно. Облагодетелстваното дете, това, което не те е подкрепило така и не влиза във владение на приписаното му жилище, обаче те прибира да живееш при него в семейното жилище, в което ти така или иначе имаш 50%. И те заплашва, за да не би да решиш да компенсираш другото дете и да оставиш по същата схема тези твои 50% срещу гледане на другото дете. Защото това, облагодетелстваното, което и пръста си не е мръднало да ти помогне, когато си била в нужда иска и това жилище изцяло за себе си. Не иска да изплати дела на другото, не иска размяна, не иска нищо за другото дете. Няма ли да направиш точно това - да лишиш от наследството това, което е било срещу теб, изнудва те и те заплашва, което май би го направило недостоен наследник по закон, и да дадеш твоя дял на другото си дете? Така се прави. Бащата дава срещу гледане на сина, майката - на дъщерята и тя срещу гледане.

Тук вече на майтап прилича Значи ако бащата нещо припише, майката веднага да припише на другото дете за компенсация
Защото.... дори и разведена, тя е явно е отговорна за неговите постъпки
Хечи, пък с твоите заплахи "ако се наложи, да не ме търсиш", това си е чиста заплаха. Разбрала е жената, че няма да разчита на теб, едва ли е малоумна.

Ами тя разчиташе на мен 3 г за всичко. Легнала ми беше на ръцете, не се оплакваше. Тогава защо не отказваше помощ? Защо ме търсеше за всичко? Сега като стана така й казах, че моята врата вече е затворена за нея. Има си син, да си я гледа. Да му приписва каквото желае, ще дойде видовден. Да съм жива да видя. На оня свят никой нищо не носи.

Е тогава защо не си спокойна? Казала си, отрязала си я, водиш си дело.
Защо не отказвала помощ? Нали е била в нужда жената? Кофти е, че си и помогнала, а тя не е веднага писала нещо на твое име? Такъв е живота. Помагаш и понякога не ти дават нищо

Таис, зависи как е оформена исковата молба. Аз останах с впечатление, че Хечи иска да заведе дело за делба, поради лишаване от ползване.
Разбира се, може да е за превръщане на реалните части в идеални и тогава наистина си права.
Не забравяй, че на първото заседание се допускат осъдителни искове между съделителите, отнасящи се до облигационни притезания, възникнали по повод имуществената общност. Което ми напомня, че майката и братът може да предявят претенции, че имат допълнителни разходи по поддържане на имота, с които повишават стойността му и да искат да им бъдат признати от съда.
Общо взето има много подводни камъчета.
Наистина тези дела са едни от най-тежките и съм благодарна на Бог,че не съм на мястото на адвокатите. Съпругът ми също много ги изживява и гледа да не приема такива,когато види, че няма да стане с доброволна делба.

Ами откак заведох делото съм много спокойна. Преди това не бях. За мен постъпките й не са честни. Защото може да взима, ама не може да дава. Не се интересуваше дали аз съм добре, ама все й беше хубаво да гледам за нея.

Баба ми е на 81. Финансово е независима, но вече не може сама да ходи да си върши неща при лекар, сметки да плаща. Разбираемо. Леля ми и майка ми го правят. Утре ако майка ми е на 81 защо аз да го правя? Понеже е загрижена за сина й, дето не я погледна? Еми, добре.
Моля без обиди!