Аутистичен спектър. Аутизъм - тема 33

Ходи само на плуване в момента, от началото на годината  е в група, но не мисля, че е завързал някакви запознанства там По-скоро избягва децата като цяло, има моменти, в които се "закача"/шегува с някого. Честно казано, не знам вече кога и как ще се отпусне. Единственият "съществен" напредък, който има в посока общуване със себеподобни, е че не се страхува и отдръпва веднага рязко от момчета (с момичетата винаги е бил по-отпуснат и не се е страхувал никога). Може ли да ми кажете все пак имената на тези специалисти, евентуално те да ме насочат? В една фейсбук група ми беше попаднало групова терапия "психодрама", има ли някой отзиви за това, във Варна ми излиза само един психолог, който прави такива групи.

Точно психодрама се водеше групата за подобряване на социални умения. На сина ми не му харесаха другите деца и прекъсна, но мисля, че е полезно.
Калина Тошева се казва психоложката.

Моето момче е на 5г. Вербален е- отговаря на въпроси ,но много често вкарва изрази ,които просто е чул . Не умее да играе с деца ,доста често ги блъска и удря , изключително своенравно дете -каже ли "не " нищо не е в състояние да го разубеди . Изключително привързан е към сестра си и често когато сме навън ревнува от други деца . Посещавали сме детски психиатър ,които написа просто едно становище "Разтройство на развитието неуточнено" Работи от почти година с психолог и логопед ,като логопеда днес ми сподели ,че изобщо не се концентрира,не иска да се занимава с пъзели ,не иска да оцветява ,да рисува ,той и не може -само драска,а аз се притеснявам ,защото идва време за училище. С какво и по какъв начин да го накарам да се концентрира ? Какъв още специалист можем да посетим ? Благодаря,че ме изчетохте

Да сложа и аз моите 2 стотинки по въпроса. Основен проблем на спектъра е неумението да бъдат осъществявани социални интеракции. Често присъства желание но все пак неумението налага основен отпечатък. Неумение заради трудния прочит на различни сигнали, тяхното тълкуване и адекватен отговор в разнообразни социални ситуации. Нещо, което децата с нормотичично развитие дори не трябва да усвояват. То им е естествено. Като се добави към това неумение и липсата на социална мотивация при деца с РАС, се получава и нежелание за социални интеракции. От там четенето на социални сигнали може да се подобри, адекватно поведение или реакция може да се заучи, но желание няма как да се появи защото както казах децата от спектъра могат да не притежават социалната мотивация,  чиято база в удоволствието и нуждата от общуване. Това е нещо, което не се възпитава. Заучава се имитация на адекватно социално поведение.  Интересът към него  не може да бъде заучен.

Вие питате как можете вие да  помогнете на детето, но аз не мисля че вие бихте могли, като родител без опит и разбиране на проблема. Пишете че играете ролята на адаптор! Но в случай на липса на желание от вашата адаптация няма смисъл. Съгласна съм, че е добре детето да заучава модели на скъсяване на дистанция, но като няма желание да ги прилага защото няма  нужда от това - моделите остават без приложение. Ако детето има желание, но не умее би могъл да му помогне специалист - психолог. Но както казах и се повтарям - липсата на социална мотивация е характерна за спектъра, от там и липса на желание. И 100 психолога да работят с детето липсата на мотивация няма как да се възпълни. Всяка работа с психолог за една година е прекалено кратък период за някакви осезаеми промени. Важно е и родителят да осъзнава какво може да бъде променено. Терапията с психолог  е дълъг и сложен процес, без обещание за скоростност и напълна успешност. Една година работа по проблема  няма как да донесе трайно подобрение (ако е възможно за конкретното дете) . Очаква се много работа, години работа. Особено много работа в периода на пубертета, защото в първи клас проблемите едва назряват. Детето ще трябва да се справя  след един момент и със собствени усещания за своята  различност. Всеки адекватен РАС рано или късно стига до  - аз различен ли съм и защо. А това е много труден въпрос и още по-труден отговор.

Честно казано не знам какво очаквате от допълнителната подкрепа. Ако е да го обучат да е с желание за контакти с деца няма да се получи. Да е социално адекватен  - повече е възможно да бъде обучен, но това е работа на психолог като специалист. Ако има обучителни затруднения - ресурсен би могъл да свърши някаква работа. Но не и цялата, ще трябват допълнителни занимания. Съжалявам, че така не оптимистично се изказвам. Надявам се да съм успяла  да се поясня по разбираем начин.

Надявам се да съм успяла  да се поясня по разбираем начин.

Аз ще кажа ,че си абсолютно права . Ще говоря за себе си . Имаше период, в който наистина не излизаше навън просто ,защото той не умее да играе с децата ,каквото и да говоря и да обяснявам -излезнем ли навън е като див ! Да не говорим ,че хората покрай мен изобщо не разбират за какво става въпрос и аз изпадам в паника ,защото не мога да го озъптя. В друг момент си мисля ,че трябва да бъде социален , слагам главата в торбата и излизаме ,но съм стигала и до пререкания с близки хора ,защото те просто не знаят за какво става въпрос, а той търси деца и иска да играе . Понеже имам поглед в детската градина и мога да го наблюдавам ,ами виждам как някои деца съзнателно го дразнят ,за да крещи . Друг момент ,който много ми тежи е ,че той никога не е канен на рождени дни от деца в групата . Пускат се снимки в социалните мрежи на цялата група ,а е харесвано дете в градината и е уникален синеок сладур

Това с рождените. дни (не го канят), от 10 години живея така и вече го приемам много позитивно, но ми отне време. Самият той не обича трапаната  около тържества и затова не знам какво е. Без циркове, крясъци и балони.