Енгин Акюрек. Нови и стари проекти – Тема 433

Привечер,нощта настъпва,но деня още е тук.Оживената улица пред ресторанта на Фара,Хайдар и Адил са се облегнали и наблюдават  забързаните минувачи.Минава Хъзър.
--Хайде ,отивам в бара ,елате ще ви черпя нещо стига сте опявали,че все аз идвам.
--Не може,ние с чичката влизаме ,сега ще започнат да идват клиентите,но по късно може да наминем,нали Адил.
    По друга улица Мехмед шофира ,с едната ръка си трие лицето,и на глас си казва ,,мина още един ден.
    В Една просторна стая Тахир седи на дивана прегърнал малко къдрокосо момиченце и гледат анимациоонно филмче,а то сладурчето го държи за ръката и се смее на глас.През вратата влиза Фара .
--Ох ,вие двамата за кой път гледате тези козлета,ако ви види Керимшах пак ще ви се смее.
--Нека се смее ,мила,смехът е хубаво нещо.Как мина денят ти.
--Учудващо добре,изглежда ,че дори хипохондриците се стягат за Нова години и липсват пред кабинета,а при теб.
--Всичко уредих,изпратих картичките да ги пуснат от РОДИНАТА,и кашонът за Мехмет  отправих,хайде ела да те прегърна и да викаме мама и Керим да вечеряме.
  В друга стая   на малка холна масичка Баде преглежда документи,Мехмет я прегръща отзад,целува по бузата,
--Ти пак работиш.
--Имаме син трябва да му дадем нужното образувание,а ти,защо закъсня.
--Уреждах документацията за утре,отивам във Франция,да доведа от тамошния затвор един шмекер и други ден съм тук.Не мога дълго да не съм без вас ,ти и Мустафа сякъш ми давате допълнителна глътка кислород.
--Мехмет,какво има,та ти си главен комисар,ти ли ще придружаваш затворник.Случило ли се е нещо.
--Не ,не знам по каква причина,но когато ми докладваха за тази работа,сърцето ми трепна и неистово ми се прииска да отида аз.Тоест по желание ,а не като наказание ,ще я свърша.
--Добре мий се и да вечеряме,Мустафа отново е ял при баба си ,явно много  се е уморил и заспа.
  На другата ден около обяд,Мехмет бързешком пресича детска площадка в един парк,Момченце и момиче се гонят и малката падна.Той рефлекторно се втурна ,вдигна детето и му изтупа коляното ,на което се бяха показали няколко капки кръв.А малкото си бе прехапало устенцата да не заплаче,но на мигличките имаше сълзички,
--Как се казваш--попита с недобрия си френски Мехмет.
--Севим,а ти.
--Аз съм Мехмет.Скоро ще спре да те боли,и обръщайки се към момченцето му каза--Ти си мъж,трябва да я пазиш .
--Благодаря,чичко,но аз никога не съм чувала такова име.
--Хайде миличка,пази се.Аз тръгвам,че имам работа.
   Същата вечер ,докато Фара слагаще лепенка на крачето на Севим,а Тахир се суетеше ,наоколо ,нали никога не е виждал рана,Севим им казва
--А,знаете ли .мен ме вдигна чичко Мехмет и се скара на Оскар ,че не ме е пазил и аз съм се ударила.
  Тахир и Фара се спогледаха,отдалечиха се в другия край на стаята,
--Тахир ,какво става.
--Не знам Фара,но явно нещо ще се случи,тази нова година ще е различна усещам го.
--И аз,но някак съм спокойна,няма да е за лошо.
  Следващата вечер,пиейки чай,пред включен телевизор ,който и двамата не гледаха,Мехмет обяснява на Баде командировката.
--Знаеш,ли какво ми се случи.Пред мен падна едно малко момиченце,и когато го вдигнах ,то ме погледна с очи като на Тахир,и то като него бе прехапало устни ,но не издаде и стон на болка.А интересно мен ме заболя коляното все едно ,аз съм ранения,кръвта ми запулсира ,исках да го прегърна ,едва се удържах.
--Наближава Нова година,по чувствителен си затова.
--Не ти казах най важното,детето се казва Севим.и то във Франция.
--Наистина е интересно,Севим като майка ти.Добре,че ме подсети утре да изпратя подаръците на Керимшах и Сибел.
   Вижда се стената с един голям стенен календар в хола на Мехмет.Той премества маркера и отбелязва дата 30 декември.Влизат Баде и Мустафа облечени,а Мехмет хваща 2 куфара за дръжките и леко ги бута към вратата.
--Учудвам се на себе си ,ти Мехмет как успя да ме убедиш .точно сега по празниците да пътуваме,за да видиш това малко дете което си видял за 2-3 минути.
--И аз не знам ,не разума ,а сърцето ми казва ,че трябва да го видя.
--Добре,но знаеш ли къде живее .
--Откакто съм ти мъж ,нямаш никакъв респект към мен,не че не съм го заслужил.Нали знаеш,все пак съм полицай,разбрах ,ще е дъщеря на собственика на един от двата ресторанта в селцето.Взех стаи в съседния хотел и вечеря в този ресторант.Много е посещаван ,нямаше места,но когато казах ,че сме от Турция,у.правителя веднага ми резервира маса.
 --Същата вечер,в ресторанта на хотела един куриер носи една кутия,пратка за Мехмет.Хайдар,Адил и Бекир я оглеждат.
--Тежко е ,пише чупливо изпратена е от източна Турция.
--Може би е вино,батко ти на колко млади полицай е помогнал,сигурно някой му изпраща това като картичка.
--Е ,братлета нямате ли работа,какво си беседвате 3 тука-пита ги влезлия Хъсър.
--Бекир ,ни обяснява ,че неговите са заминали за Франция а има пратка за Мехмет.
--Франция,защо не сте ми казали,хайде и ние да отидем,все работа и работа,заслужили сме една Нова година да се откъснем от тук.Тези дни Истанбул ми действа подтискащо, дава предложение Хъсър.
--Разбираме те,на всички ни е така,дори и аз се усещам по този начин.Но ние с Гюнюл сега не можем да пътуваме,вървете вие,и тримата сте свободни .А твоите мързеланковци в  бара  ще ги наблюдавам ,работата ще върви.
--То хубаво ,но как ще уредим всичко сега,пита Хайдар.
--Е ,младежта е  тук,до един час да сте готови с няколко ризи в една чанта,аз ще уредя билети,а Бекир ще разбере къде са нашите.
--Ето адреса,кака ми го даде за всеки случай.
 31 декември.
Баде,Мехмет и Мустафа закусват в едно бистро.
--Днес ли ще ходим да видим детето.
--Не ,утре днес всички се приготвят ,да не ги безпокоим.Откакто сме заедно ,ти нали все ме учиш да съм тактичен,възпитан,виж все нещичко понаучих от теб,Ще се разходим и разгледаме наоколо и довечера семейно ще посрещнем новата година.А утре ще те запозная със Севим.
По това време от един самолет наредени в редица слизат Хайдар,Адил и Хъсър .
--Хайде момчета да хванем такси и се предвижим.Ти Хъсър как ни завря в това малко селце.
--Ама Бекир ми даде този адрес ,нали си го знаете Мехмет,те ще посрещат тук и ние с тях ,а от утре здравей Франция.
--Някой обади ли им се ,че и ние идваме.
--Какво говориш Адил.ако им се обадим може да не ни искат,а така като се видим вечерта в ресторанта,със всички французи около нас,ще им станем мили и даже ще ни се зарадват.
  Един  малък ресторант,украсен с гирлянди и светлини .Вътре Тахир и управителя разговарят.Тахир се обръща към управителя,щом си ни подготвил за изненада турско семейство за новогодишната нощ да ги посрешнем подобаващо.За тях приготви малката зала,да се почувстват уютно.
--Но нали тази зала не давахте да се резервира.
--И тя не е резервирана,това са наши сънародници ,тоест гости.По някое време и ние с Фара ще наминем за една наздравица с тях.
   Вечерта на 31.Баде и Мехмед хванали Мустафа за ръка влизат в ресторанта.Управителя ги повежда към малката зала .
--Бъдете наши гости.Аз съм управител,но собственика е ваш сънародник,той ми е наредил да задоволим вашите изисквания,и дано тази година я посрещнете като у дома със семейството си.
   --Хъсър,по бързо гладни сме вече,обличаш се и готово.
  --Не ги разбирате тези неща вие.Трябва да се издокарам,французойките са елегантни дами,да им покажа че и ние знаем как да се държим и изглеждаме добре.
   --Вие как се озовахте тук,
--Дълга история,не ни ли искате,къде сега да си търсим друго заведение.
--Не му обръщайте внимание на Мехмет,настанявайте се.
--Наистина,не ме слушайте,няма да ми повярвате но точно сега,от сърце ви се радвам.Не сме сами ,ще посрещнем годината заедно.Ресторанта е собственост на един сънародник.
--Всички познавахме един ,който знаеше и да посреща и да готви.
--Стига Хайдар,избърши си очите,нали всички сме избягали от дома точно заради този спомен.
Празнично украсения хол на Тахир и Фара.Гюлсима носи последните блюда на масата,Малката Севим пита.
--Тате аз хубава ли съм ,като мама.-
--Душа моя ,ти си прекрасна ,майка ти е изключително хубава,вместо спокоен живот вие двете ще ме върнете към старата професия за да ви опазя.
--Престани Тахир,много ти отива тази рокличка дъще,викай батко и да сядаме.
--Сега мами,той пак пишеше по телефона.
 --Фара,искаш ли да прескочим сега до ресторанта и да пожелаем весело посрещане на нашите сънародници и сега е 10 ,ще успеем да се върнем до 12,а след това деца всички ще спим и сутринта ще разберем кой най-много е слушал тази година.
  Тахир и Фара влизат в шумната зала.Тахир взима бутилка вино от бара и се запътва към малката зала прегърнал в другата ръка Фара. Отваря вратата извръша се да затвори след влизането и обръщайки се към масата шишето пада  от ръката му.Колко е тихо само,от всички очи се стичат сълзи,никой не ги бърше и никой не говори.Всеки мести погледа си от един на друг в пълно мълчание.Пръв се осъзнава Мехмед ,скача и прегръща Тахир и само повтаря,,Няма страшно,няма страшно.

  Довиждане,,Казвам се Фара,,пак ще има дни в които ще си припомням ,но сега е време за очакване на новите проекти