?Въпроси всякакви за СО? 2024

Нито един човек по тази тема не е обвинил бебето, хайде да четем. То даже и разбиране не е нужно, само четене, за да видиш, че нито един не обвинява детето, а коментираме реакциите на майка му.

Изискванията са към майката, не към детето. Няма нужда да извъртаме написаното... Отново.
Фактологично грешно е, че само посягало, това е цитирано малко по- нагоре как връщала предметите. Фактологично грешно беше и писанието, че се извинявала. А сега се извърта и че търсим отговорност на бебе. Просто е смешно да казваме на черното бяло, за да си защитим тезичката.

   Най-добре майката да се върне на работа. Децата в яслите много добре се разбират.Ще са по-спокойни и майка и дете.

Чак пък да се върне по-рано на работа, заради едно 8-годишно. Просто събира бебето с връстници, с деца на нейни приятелки с деца и толкова, не се занимава да обръща внимание на чуждите деца. Между другото моята дъщеря, когато беше на осем, пък и малко по-малка съм я учила да дава играчки на по-малки деца, когато искат да ги разгледат. На осем е излизала на близо и без мен, живеем е малък град и пак е давала. Така, че и според мен осем годишното е невъзпитано. Било ми е грозно, когато малко дете иска да погледне играчка и голямото се дере, че не я дава и съм се старала моето дете да не го прави, пък кой как си възпитава децата си е негова работа.

Аз пък много добре си спомням какво е да не можеш да си погледнеш играчките, защото вечно някой по-малък ги иска и са ме възпитавали да давам. Емоцията е била само на гняв и несправедливост. Нито е честно, нито е редно. 8 годишното не се е репчило, просто е било брутално искрено, като всички 8 годишни. Както някой спомена, в ситуацията има две деца с типично за възрастта си поведение и неадекватен възрастен.

Ееее, чак неадекватен възрастен... жената е споделила и пита за насоки. Човек не се ражда научен, а учи докато е жив. Голям е натискът върху родителите да бъдат винаги на 100% адекватни. Ми, никой не е - нито на работа, нито вкъщи, нито с приятели. Не всеки деен може да даваш 100% от себе си, а и не е нужно.
Убедена съм, че питащата ще вземе за себе си ползи от коментарите и аз наистина я насърчавам да си вземе малко книжки по темата с отглеждането на тази възрастова група.

Ами за мен не е адекватно да се изпада в ступор от една най-естествена реакция на 8-годишно и съфорумката да го мисли, да се вайка, да се тревожи как ще опази нейното... Нито обидата е кой знае каква обида, нито малкото е разбрало, че изобщо има някакъв проблем. Допускам, разбира се, че още хормоните не са съвсем на място, че умората идва в повече, че всичко се случва за първи път и мъничето е център на света, така че донякъде и неадекватното интерпретиране на разни ситуации също е обяснимо.

Нормално е да ти стане леко криво и да те дръпне в гърлото, ако някой каже нещо за най-милото ти, но това са нещата от живота. Не е голяма драма. Тя по-скоро трябва да разбере, че това е само началото и че е нужно по-скоро тя самата да си изгради поведение за подобни ситуации и как да ги отиграва, а не да се тръшка от коментара на дете на 8 (независимо колко уместен е или не).
Отделно казусът с пипане на чужди вещи – за всичко има граници. Аз не съм привърженик на безкрайната свобода на децата. У дома, на собствен терен, да. Но живеем в общество и ако всеки се приучава от малък да спазва личното пространство и граници на другия, като в същото време е достатъчно толерантен и възпитан за общия комфорт на всички, ще се чувства и самият той после по-добре сред хора и в обществото.
//
Има го и по нашите ширини момента с манталитета на борсука – седи и гледа страшно, дистанцира се, минава и те смачква/блъска, сакън крачка да не направи да мине другия или се разминете, едно извинете не казва. Това говори също за малоценност/комплексарщина и приучаването на децата да дават или отстъпват играчките си на други, е именно приучаване към социалното умение да нямаш проблем с другите и кривото чувство за собственост, невъзможността да си емпатичен.
От друга страна много е тънка линията на баланс кога детето започва да се чувства некомфортно от това да отсъпва, за колко време, на кого. Точно там е родителят, който се намесва и задава ракурс. Моите наблюдения са, че повечето родители директно експонират собствените си усещания и рядко разбират тези на децата. Но кой е перфектен.

Не е грозно, просто са на различни етапи от развитието си.
Затова майката на бебето трябва да е с него и да му хваща ръчичките, ако посяга на играчките на по-големите. Подредили си хората куклена къща, или магазин и идва някое клатушкащо се бебе и почва да дърпа, а майка му се радва, че опознава света и счита, че какичките са лоши и не му дават. Не става така.

Авторката първо трябва да си преобърне гледната гточка - тя пита как да защити нейното от другите деца, но в случая трябва да опази чуждото имущество от него. Засега. После ще почне да се включва в игри, да комуникира, да  създава взаимоотношения.

Засега ходиш по него и това е.

Повечето родители всъщност са хора и много често имат бая дефицити преди да станат майка/баща. Просто като се случи това, с още по-голяма сила се появяват на повърхността разни особености на личността. За съжаление, много малко имат способност да се самонаблюдават и да улавят моменти, в които светват червени лампи.

Честно да ви кажа откакто имам дете, се случва да общувам с други родители по-често, въпреки че все още успявам да избягвам. Повечето жени са си направо невротични и с някаква постоянна тревожност. Струва ми се, че не само към децата, но и вкъщи към партньорите са така, с колеги и т.н.
Сигурно и аз  изглеждам странно отстрани, но като видя някакви свръхреакции, направо чукам на дърво и съм помолила мъжа ми да вземе да ме уведоми, ако види, че нещо изплисквам положението.

Моите наблюдения са, че за по-големите деца 1-годишните са лигави и бебета. Не говорят, щеш - не щеш трябва да ги пазиш и ти пречат на играта. Знам, че на съфорумките децата са изключение, но аз имам други наблюдения.
Доколко е възпитано да кажеш на нечия майка, че бебето и е лигаво, е друг въпрос, но на обществени места е така. Едни са учтив, други толератни, а трети невъзпитани, груби и агресивни.

Никой възрастен няма място за спорове и превъзпитание на чуждо 8-годишно дете. Също не знам как бих реагирала, ако съм майката на 8-годишното и видя, че някаква леличка му чете конско и му се обяснява, докато детето й държи наша играчка. Сигурно ще си помисля, че е с някакви сериозни проблеми и деликатно ще се изнесем от площадката по-далечко от нервни изблици, че ако едно "лигльо" от дете се приема толкова сериозно и води до теми във форум, кой знае какво би станало, ако детето реши да каже нещо друго.

А аз, ако съм майка на 8 годишно, което казва лигльо на бебе бих внесла корекции в поведението му.

Толкова насериозно да се вземат думите на едно 8 годишно за едногодишно, та майката да се тръшка във форума как да го защити... Ами досадило е малкото на по-голямото доволно, явно, за да се стигне до характеристики. Бих го нарекла невъзпитано, ако не беше се обосновало, но в случая сравнява своето бебе с това и съвсем откровено дава оценка. От дете за дете. Майката по-рано е трябвало да прекъсне контакта и изобщо да приеме, че по-големите имат право да не са във възторг от настоятелността на нейното.

Явно сме доста различни в разбиранията си.
От гледна точка на детето, идва бебе и му взима играчките, то не ги дава, досаждат му, то реагира (при това лигльо е доста премерена обида) и после му се скарват, че не е съгласно да му пипат нещата без позволение. И влиза в спор с поне 3 пъти по-възрастна жена, която се опитва да го превъзпитава и го нарича невъзпитано, защото не е реагирало с "О, колко прекрасно бебе, ето и останалите играчки, аз ще си поседя кротко на пейката докато си поиграе" както сигурно реагират другите 8-годишни.
И после казус във форум. "Как можех да оборя с думи дете на пясъчника"... страшни филми.