?Въпроси всякакви за СО? 2024

На мен, като стана дума за даването и вземането, ми направи впечатление,при 3-4 различни деца (тук не са чак толкова много децата и това си е висок процент от всичките, че са доста нахални. Едното дете идва на гости, вадя нещо сладко от хладилника да им дам и на моята, и на него, общо-взето ги почерпвам в по-голямо количество, отколкото моята изяжда и тя даже не си го дояжда, гостенчето отваря хладилника, вижда 3 шоколада (взети от далечен магазин, в който ходя веднъж на 2-3 седмици, т.е. са за такъв период цялото количество) и решава, че иска и шоколад.

В парка моята никога не си иска, ако я почерпят, си взима буквално едно парченце чипс, една солета, едно колелце снакс. Като ѝ взема нещо, на няколко пъти сядат до нея и без да я питат, започват да бъркат в пакета и да набиват яко. Тя спира да яде даже, и като ѝ го изядат, после ми реве за нов пакет. Последния път, дете, което е отказвало да ѝ даде да опита, когато е имало нещо (аз съм го питала ще ѝ  даде ли) седна до нея, изяде половината пакет, щеше да продължи, ама аз го прибрах в чантата, и не пита може ли още чипс. Казвам му, че не може, защото нямам пари да ѝ купя втори пакет. И ме пита защо съм нямала?? И аз го питам майка му защо няма за един пакет за него,  че очаква аз да имам за два пакета. Трети случай, дъщеря ми решава, че иска вафла, обикновена, не иска да чака да се приберем у нас, и купувам един пакет, 12 вафли ли бяха, и ѝ давам, предлагам и на едно дете, което също беше в парка. Изяжда дъщеря ми една вафла, повече не иска, онова обаче си иска втора, давам му. И после ми вика "Може ли още една?", отговорих му, че не може, защото е вредно толкова сладко.

Аз съм свикнала, и връстниците му така бяха, като те почерпят, взимаш мъничко, не си искаш сам, не поставяш в неудобно положение хората отсреща, то даже имаше вицове от сорта как един на маса го подканвали да си вземе, той отказал няколко пъти, и си мислел "Ако ме поканят още няколко пъти, ще си взема", и това поведение ми идва извънредно нахално и неуместно.

Децата, а вече и възрастните, са с най-разнообразни реакции и възпитание.
Научаваш детето да отказва и това е.
Другото е, когато вадите храна, по-добре да сте по-встрани от площадката.

(Един ден слушам братовчедката на моята, да обяснява на съседчето си, което искало да близне от нейния сладолед след като е изяло своя - "ти не си ми брат, така че няма да ти дам от сладоледа ми".)

Не мога да си представя дете да ми рови в хладилника, освен ако не сме изключително близки, или роднини с  родителите му.

Другите случки ми изглеждат малко зле - като ще е от значение  точно колко е изяло детето, няма да го черпиш, камо ли пък да влизаш с него в диалози за парите на майка му. Може пък наистина да няма пари да му купи, или да не иска, а на него да му се яде.

Моята също си вземаше колкото едно врабче, но не си въобразявам, че е от възпитание, а просто си беше злояда.

Децата си вземат, колкото им се яде.

Гугъл, има много начини 8-годишното да не си даде играчката, без да използва обидни квалификации. Точно по-нагоре писах, че не съм настоявала децата ми да си споделят вещите, та за това не бих направила забележка. За обидната квалификация обаче бих. Това на мое дете, разбира се.

Не, майка му стоеше на 20 метра от детето на масичките в кафето и магазина срещу парка и знам, че е от имащите пари и непротивящите се срещу джънк. Те повечето от майките си ги наглеждат децата на тази възраст, седнали в кафето. Като го пратих при майка му, веднага му купи. Същото е отказвало на дъщеря ми да ѝ даде даже да опита. Бяха 3-4 деца, всяко хванало пакет, с различни неща, и взаимно си разменяха, само дъщеря ми нямаше, помолих го да ѝ даде да опита, каза съвсем спокойно не, то аз затова и започнах да ѝ купувам на моята, да не гледа като гаврошче.

За мен има значение количеството, разбира се. Като те почерпят, не се очаква да изядеш 80-100% от нещо чуждо, ащото са те почерпили. Аз не го правя поне. Мога да изям една кутия шоколадови бисквити сама, като си ги купя, ама като ме почерпят, си взимам една, мисля, че е съвсем ясно защо количеството има значение.

недоумявам как може на човек да му се свиди храна за дете, па макар и чуждо..

защото въпросът не е в хрната, а отново опира до поведението на детето, одобрено директно или със съответната доза безразличие, от родителя му

Не става дума за гладуващо дете, а за такова, което не дава от своя чипс, но иска от чуждия. Нищо няма да му стане, когато и на него му кажат, че не може от чуждия чипс.

Не мога да повярвам какво чета. Когато бях дете имаше САМО бонбони Амфора и Лакта. Точно така ни инструктираха “Вземаш си само една бонбонка. Дори да ти предложат повече ти не вземай. Не е възпитано”. Това бяха най-омразните неща. Да ти се яде шоколадов бонбон и да не си вземеш повече ако те поканят. Мислех, че им показваме на децата други добродетели, но явно не. Седим на пирамидата на стъпало фафли “Тасладжа” и крещим за добродетели.

То децата не са ли на детската площадка, за да си играят, а не да се вадят софрите. Като се почне това тъпчене с мръсни ръце и чак се сърдят като кажеш, че не искаш.

Защото българинът обича деца - своите. Чуждите ги търпи доколкото може.

Е сега, ако трябва да умре вашето или 100 непознати деца, кое бихте избрали? Нека не се правим на светици, хората сме си егоисти по природа.

Гугъл цял разказ написа по случая 😂
А най-вероятно бебето е докопало играчката, каката си я е грабнала, то е писнало (като всяко дете на година-година и половина, на което му отнемат нещо желано, до което е успяло да се добере), каката е реагирала. Дали майката се е опитвала да я убеди да му даде играчката с аргумента, защото то е малко, не знаем, а в това че тяхното бебе не е такова, не вярваме, ама хич 😃

Както още в първия си коментар по случая написах, и тримата участници ще се научат - бебето да не пипа чужди неща, майката да не драматизира прекалено, каката да не лепи обидни квалификации.

Моето веднъж си остана гладно заради тях. Искаше в заведението при децата, беше време за вечеря, но иска да играе с тях. Седнали всичките родители на маса, пият бира, безалкохолно, ядат скара, салати, пилешки хапки, пържени картофи. Аз съм с 3 лева ѝ купих един снакс да залъже глдаа, за пържени картофи не ми стигаха даже, за да може да седи на масата и да играе с тях. Дойдоха на нашата маса, че по-празна, няма ядене, да рисуват, отиват през 5 минути на техните си маси да си бодват, връщат се на нашата маса да рисуват, изядоха ѝ снакса.

По казуса с храната - явно на детето не му е било обяснено, че не се рови в чужди хладилници и че като те почерпят си взимаш, ако желаеш, но не изяждаш всичко. Пак зависи колко големи са децата, де. На 2г едва ли може да прецени. На 5 е друго.

Иначе има деца с апетит, които си ядат сериозно - каквото им се сипе, се изяжда, че примляскват за още. Аз съм била винаги обратно - все се надявах нищо да не ми предлагат, че не обичах да ям. За сега дъщеря ми също не  е от тези с количествата, но знам ли като порасне - може да стане лакома.