?Въпроси всякакви за СО? 2024

  • 235 814
  • 6 734
# 6 420
Родителите, според мен, би трябвало само да обяснят своята гледна точка, да предупредят за рисковете и да дадат съвет как да реагира при някаква опасна ситуация, да напомнят да му е винаги зареден телефона, с пусната локация и да се обажда/пише периодично. Едно "добре съм, всичко е наред" е достатъчно.
Вече решенията би трябвало младия човек да си ги взема и да си носи отговорността.
Виж целия пост
# 6 421
Не бива да ги спираме, можем само да се надяваме до 18г. да сме ги научили да се пазят.
Виж целия пост
# 6 422
Винаги треперим за нещо. Забелязах, че аз поне не треперя по темата с какви жени се вижда големия ми син. Имам приятелка, която всяко гадже на сина си си представя автоматично като своя снаха и майка на внучетата си и влиза в страшни филми. Нямам идея какво я движи и защо е така.
Относно колелата - нищо не разбирам - ако е подготвен, значи трябва да има вече идея как да се пази. Дано всичко е наред!
Виж целия пост
# 6 423
Разбирам и виждам покрай себе си протективни и притеснителни майки, но не мисля, че е добре за децата. Така предавате своите притеснения и неувереност и на децата си. На 18 вече би трябвало да се справя достатъчно добре със себе си и ситуации сам/сама. И да е сравнително социално адекватен.
Виж целия пост
# 6 424
Синът ми беше на 13, когато го видях с уиндсърфа да е на почти 10 км от брега, дори на добър бинокъл не се виждаше в каква посока се движи и наближаваше буря. Успя да приземи на друго сърф училище при първите капки дъжд, но няма да ви казвам колко ми беше настръхнала косата, а и не само на мен. Като има по-екстремно време опитвам да не гледам какво става и толкова. Това са му щастието, радостта и свободата. Не бих го спряла, нито бих могла и да искам. Аз го записах на уиндсърф като беше на 6 и първите седмици не ходех с него, за да не му насаждам моите страхове.
Но сигурно всичко има лимит. Вероятно ако нещо ми се струва ужасно ще опитвам да го спра и на 38, не само на 18, но и не искам да си представям какво би било това нещо.
Разбира се, за тъпотии тип нощни заведения, наркотици, лоши компании бих била безцеремонна, но тук говорим за друго.
Виж целия пост
# 6 425
Нов въпрос-пълнолетно дете, но наскоро навършило пълнолетие. Иска да отиде някъде за ден, два, нещо свързано с интересите му, но според вас-опасно. Ще го пуснете ли? Или би било неуместно да се говори за "пускане". Детето като цяло е разумно, стои далече от вредни субстанции, има добри приятели, но всички са малко екстремни.
Дъщеря ми е на 19, все още не може да се отърве от навика да ме пита може ли еди какво си. Постоянно й натъртвам, че тя вече поема пълна отговорност за действията си и сама взима решенията си. Може да поиска съвет, да сподели, но решението е нейно. Екстремно или не, свърши времето, в което е зависима от моите решения. Мога единствено да се надявам, че съм си свършила работата и съм я научила да внимава, да се пази и да е разумна.
Виж целия пост
# 6 426
Периодът малко след пълнолетие на детето е ужасно стресиращ за родителите. Довчера си бдял над него и си носил цялата отговорност, за един ден няма как да се завъртиш на 180 градуса и да сложиш ръцете на младия човек върху кормилото на собствения му живот. На мен ми отне няколко месеца да се пренастроя и много болеше. Бих дала благословия на детето, със задължителното дуднене2да се пази, да пише, че е добре и така нататък вятър край ушите на довчерашните ни деца.
Виж целия пост
# 6 427
   Да забраниш не може, но може да въздействаш... финансово Simple Smile.
Шегата настрана, Ева най-добре го е описала. И ние, родителите, трябва да се пренастроим и да преглътнем, че сами ще си чукат главите вече. Колкото сме ги възпитали - толкова. Като си спомня аз каква съм била и какви неща съм правила... изправя ми се косата. Моите ако правят същите неща, ще им откъсна ушите. Пу, пу...
Виж целия пост
# 6 428
Сетих се за един "инфлуенсър", който обикаля екзотични и опасни места и се снима с табелка ""mom, I'm fine"... Ами, миличко е! Относно спускането с колела, не смятам, че е супер екстремно, особено ако го е правил вече. Дали един или два дни според мен няма особена разлика.
Виж целия пост
# 6 429
Сама казвате, че момчето вече има опит, има екипировка и е отговорен. Във всеки спорт има риск - да караш скейт в парка също често води до контузии и счупвания.
За мен много по-добре да отиде на планински вело преход вместо на Слънчев бряг.

В даден момент притесненията на родителите трябва да си останат техни, а не да бъдат прехвърляни изцяло на децата и да им се насажда чувството на вина, че тревожат семейството. Смятам, че тази тактика е много ограничаваща и влияе зле в дългосрочен план. В крайна сметка човек порасва като поема отговорност, а другата страна като се учи да има доверие.
Виж целия пост
# 6 430
Аз имам един около 50годишен познат, който се занимава с планинско колоездене, у нас и в околните страни, Ком-Емине и разни други. Не съм останала с впечатление, че е нещо наистина опасно, стига да имат добра екипировка и да не вършат глупости.
Виж целия пост
# 6 431
Какво означава  "нещо наистина опасно" ?
Тук нали сте по статистиката?
Най-много инциденти, голям брой от които с трагичен изход, стават в кухните и баните по домовете на хората.
Факт.
Виж целия пост
# 6 432
Сигурно защото много повече са хората, които имат бани и кухни, отколкото  тези, практикуващи екстремни спортове.
Виж целия пост
# 6 433
Нов въпрос-пълнолетно дете, но наскоро навършило пълнолетие. Иска да отиде някъде за ден, два, нещо свързано с интересите му, но според вас-опасно. Ще го пуснете ли? Или би било неуместно да се говори за "пускане". Детето като цяло е разумно, стои далече от вредни субстанции, има добри приятели, но всички са малко екстремни.
Дъщеря ми е на 19, все още не може да се отърве от навика да ме пита може ли еди какво си. Постоянно й натъртвам, че тя вече поема пълна отговорност за действията си и сама взима решенията си. Може да поиска съвет, да сподели, но решението е нейно. Екстремно или не, свърши времето, в което е зависима от моите решения. Мога единствено да се надявам, че съм си свършила работата и съм я научила да внимава, да се пази и да е разумна.
Моята скоро ще стане на 23 и доскоро ме питаше по същия начин. Сега вече пита, “искам да направя еди какво си, ти какво мислиш?” И аз и казвам какво мисля, но не очаквам да се съобрази. Даже често и напомням, че е добре да попита и приятеля си или приятелка, защото са от едно поколение. Моето мнение може да е малко неадекватно…
Оня ден ми изпрати две снимки, да си дам мнението коя е по-подходяща за публикуване. Там имах мнение и си го казах. Предполагам, че ще последва съвета ми..
Виж целия пост
# 6 434
Баси драмата, нещото наистина опасно било планинско колоездене. Представям си кво щеше да е ако искаше да става пилот или войник от специалните части Simple Smile
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия