?Въпроси всякакви за СО? 2024

Уейв, потърси и във фейсбук групите, моя близка преди време трябваше да се изнесе бързо и чрез фейсбук група успя да си намери много приятна квартира и то за около седмица. Говорехме си тогава, че е имала супер късмет, но не пречи да пробваш и там.

Иначе, поздравления, че си направила тази крачка. В началото ще е трудно, но ще се справиш и ще бъдеш много по-щастлива.

По-точно 95% 😁

И защо някой друг трябва да решава коя любов е здравословна за някого и коя не е?

Никой нищо не решава.
Нивото на осъзнаване не променя факти.

Много интересна и полезна история.
Ти наистина ли можеш да формулираш какви са ти принципите и какво искаш от човека до теб? Би ли споделила, ако не е твърде лично?

А тези принципи и изисквания дали важат дългосрочно?

Защо да не мога? Вие не знаете ли какво искате да получавате от партньора като грижа, отношение и тн. Не знаете ли какви са нещата, които не са Ви приятни и не бихте искали да го правят към Вас?
 Да речем прави нещо, което не ми е приятно.  Ако това се случва 1-2-3 пъти просто казвам на партньора Не ми е приятно това и това. Бих се радвала ако не го правиш, защото за мен е признак за неуважение или ме наранява.
Или би ми било приятно ако правиш еди си какво, много би ме зарадвало и е важно за мен.
Много зависи и как поставяш нещата. Аз от самото начало съм му казала кое не ми харесва, но той решава кое му е по-важно - да съм щастлива или да ме наранява. Ако нещо не ми е приятно не си мълча и не го тая в себе си.
Напротив, той даже ме поощрява да си споделя какво не ми е окей, за да може да го изговорим и да стигнем до решение. Защото е наясно как сме повечето жени - мълчим, мълчим и накрая избухваме и слагаме край, защото сме търпяли много.
Понякога повече време се налага да говорим, понякога по-малко, но нито един от двама ни не е казал ‘ аз съм си такъв, оправяй се’.
Не искам да давам примери, защото хората са различни и се започва едно солене и съдене.
Ние сме намерили нашия начин.
За мен едно може да е проблем, за друг човек отстрани - не. Така че няма смисъл да си давам примерите.
Дългосрочно е, да, защото през всичките си отношения досега съм искала едно и също, само че отсреща досега никой не е искал да седне и да помисли може ли да се промени нещо или редовната реплика ‘ аз съм си такъв и толкоз’. Тогава се примирявах, защото си казвах той човека е добър, никога не ме е обидил, просто това, че не прави или прави определено нещо.. ама сигурно си е такъв и си измислям.
И се опитвах да приема много неща, които по принцип не приемам и съм против. Само за да е еди си кой човек до мен.
Защото си мислех, че е правилния за мен и се задоволявах точно с трошици.

Ма да, бе. Ма зависи какви са изискванията, нали? Щото и моя бивш искаше да се въртя на пета и с усмивка, ама "аз не съм такава" и много го наранявах и тормозех с моето лошо отношение. С часове ми го обясняваше колко съм лоша егоистка, че искам да участва активно. И накрая стана "бааайй, върви си търси такавааааа, щот аз не съъъм"

Има я и другата страна, разбира се - хора, които използват реплики от рода на "нараняваш ме", "тормозиш ме", "ядосваш ме", за да мачкат и натискат. Но разбирам Азара за какво говори и не е това. Човек трябва да комуникира нуждите си, и другият може да прецени, дали това е нещо, което може да съобрази, или е нещо, което би накърнило личността му и не би се чувствал добре да промени. В такива ситуации разбирането е взаимно и няма нюанс на или - или. Пък вече някой, ако не може да понесе нещо, винаги има раздяла.

В цялото ни общуване го има и това - кой как вижда бъдещето, какъв модел семейство би искал, какво включват задълженията на мъжа и жената. Радвам се поне, че е достатъчно самостоятелен да не се налага да му ходя след гъза, може да чисти, готви, пуска пералня, простира, подрежда, глади и сгъва дрехи, по принцип има съдомиялна.
Така че дори единия да не може да свърши нещо, другия ще го свърши.
Да си споделя и за друга бивша връзка : бяхме 4 години заедно, от които 2+ живеехме под един покрив. Разбиранията му бяха : не е мъжка работа да се чисти, готви, мие съдове, гладят дрехи, пуска пералня (едно копче ама беше проблем). Секс - задължително, когато иска той. Не разбираше това, че жените имаме нужда да има малко подготовка и че ако те е разочаровал малко по-рано, трудно да си легнеш с него. Имало е и случаи на сексуален акт без мое желание и с изричното ми отказване. После вика изглеждаш всеедно те изнасилвам. Еми, изнасилваш ме реално. И той : няма такова нещо, ние сме заедно и това не е изнасилване.
Аз учех и ходех на работа всеки ден, той имаше няколко смени за месеца, другото време беше на компа. Пък преди да излезем на квартира ми каза :  Ще си търся допълнителна работа, защото имам много свободно време от основната и ти да може да учиш на спокойствие и да не мислиш за пари. Въпреки казаното на втория ден, в който се преместихме започнах работа. Той друга не си намери. Имаше оправдания за всяка работа. По-лесно беше да цъка игри.
Искаше да живеем при майка му на село, защото има къща и било много добре. ( за къщата разбирам, ама нито имаше възможност за работа на добри пари там, пък да пътувам всеки божи ден, не ми е ок).
И му казвах, с майка ти се разбираме, дай да не си разваляме отношенията с нея, уважавам я и я обичам, но не бих искала да живеем там. Не разбираше.
Когато сме говорили за деца, много искаше, ама като му казвах, че да не си мисли, че памперс ще сменям само аз и аз ще ставам само по 235 пъти на вечер, няма да стане. Неговите думи бяха - жената се оправя с детето, аз ще се включа като може да се оправя само и да ходи и говори и памперс няма да сменя.
Имаше и много много други неща. С триста зора се разделих с него, като преди това имах натиск и от близки и от семейството ми, че той ме обичал и не било ок да се разделяме ( но не знаеха за какво нещо става въпрос у дома). След време им казах защо съм се разделила с човека и вече прозряха - правилно съм била постъпила.
Та за това в сегашната си връзка реших още от самото начало да си кажа какво искам, какво не искам и да разбера какви са неговите цели, разбирания, неща, които за него са нормални и които не са. И да не задълбаваме ако тези неща не можем да ги преодолеем. Защото сега ще се местя да живея при него след две седмици и искам да е наясно, че това е голяма промяна повече за мен, отколкото за него. За него е да свиква да живее с друг човек. За мен е да сменям работа, дом, по-далече от близките, приятелки имам малко тук, ще трябва да започна нова работа, нов колектив, ще трябва да градя приятелства от 0.

П.с. Някой да ми обясни как се скрива текста на цитат, моля 😂

Не се обиждай, но рисково ми се струва и това пренасяне, ако не сте били под един покрив периодично поне седмица, две в битовизми от време на време (не знам подробности, така ми звучи) Както казваш започваш от 0, а това мен лично би ме тревожило.
Има мъже, които могат всичко, вършат всичко, но вече с жена не искат да го правят.
Успех ти желая!

Имали сме няколко пъти по 7-10 + дни, но нямаше как за повече заради моята работа на смени. Еми, изпитание. Ако не стане - квартира си търся и това е. Няма да умирам пък 😂
Няма друг начин - той тук няма как да дойде, работата и успеха, контактите, които има там няма как да ги има тук. А за мен е ново начало и предизвикателство, не се притеснявам. Шанс за по-добро развитие е. В моя град няма кой знае колко повече да се развивам.
Нямам и нерви да стоя повече време от разстояние. Съвсем нормално ми се струва в даден момент да се съберем под един покрив. А щеше и да е по-рано, но имах неща да дооправям тук.

Нали се сещаш, че на думи всичко може,ама реално.... Той и моя бивш ако го питаш всичко може да прави и всичко е правил, ама ... Хахах реалността е друга. Чак се чудя дали си вярват на фантазиите.. та не леж на тая кълка кво си била заявила и той кво бил обещал... Ами го гледай какво прави. По делата ще ги познаете.

Кой е казал, че вярвам сляпо? Разбира се, че гледам действията. За това и съм все още с него. Не си преписвайте вашите несгоди на другите. Нищо не ми е обещавал, не сме малки да си обещаваме и да си казваме, че ще сме завинаги заедно.
Ето, онзи бивш го гледах какво му е мисленето и действията, не е моето и не съм с него.

Нищо не си приписвам. А и несгоди нямам. Само съвет дадох. Явно не поискан. Извинявам се. Успех ✌️