Операция на щитовидната жлеза-20

Не, но се задавям по-често от нормалното. Ако знам кое е нормалното де.

На мен Видинов и Начев отказаха да ми направят операция без да имам биопсия. Казаха ми, ако резултата от биопсията е чист, да си отглеждам възела, въпреки, че е голям. За момента всички изследвания са ми в норма. Чакам да мине биопсията и ще го мисля.

Аз бих се радвала на такова развитие, но никой до момента не ми го е предлагал. А ако Начев е онзи Начев, който ме е гледа веднъж преди около 10г., той най-много ми крещя.
А при кого биопсия ако нещата се стекат по този начин? Гледам за Влахов и за Шинков изобщо не могат да се запазват часове. Сигурно сте го обсъждали, ще се върна да чета.

Говоря за Начев от ендокринологията в майчин дом. Там имам и дата за биопсия в края на месеца.
Момичета, имате ли болки? Има моменти когато ми се схваща цялата шия, боли много около възела, може би най много сега от студеното време. Нямам трудности при преглъщане, но определено ми е трудно да спя на страната от която е възела (6см. е). Минах през четири доктора, двама са категорични за операция, другите двама не биха ме оперирали при добра биопсия.

Мила Ати, 🌺

Най-хубавото в случая е, че си решила да направиш биопсия.
А и докторите сигурно настояват за нея.
Много по-професионално е.
Поне горе-долу да се знае какво е. 🍀

Дори и възелът да е големичък - моля те, не допускай грешката да не провериш чрез биопсия какво е. 🙏
Аз направих това и вече 4 години съжалявам и се критикувам и обвинявам.

Не зная защо така те наболява мястото, където е възелчето.
Възможно е да притиска нещо или пък да има някакво възпаление в областта около него.

Мен си ме болеше жлезата, но моето си беше "Подостър тиреоидит", който обикновено протича с болки и възпаление.

При теб е възможно самото възелче да е станало болезнено, или да ти причинява известен дискомфорт, защото е пораснало и влияе на съседните тъкани около него.
Различни са причините...

Браво все пак на докторите, които проявяват човещина и им се иска да ти спестят неудобството от операцията - ако се окаже, че всичко е наред след биопсията.
Макар че възелчето вече е доста пораснало и съм изненадана, че са склонни да оставят нещата при теб така.

Не се плаши, ако все пак се стигне до решение за операция - зависи много от това, което ще види докторът и ще прецени на място дали да ти запази някаква част от жлезата.

Изчакай да разбереш какъв е резултатът от биопсията и после го мислете какво да правите с докторите.

Душичка...
🤗🙏🍀❤️

Пандев следи възли, дори моите лимфни ме убеждаваше да ги следя, но после ги погледна на ехограф и нещо рязко се промени. Повечето други лекари не рискуват със следене, но все пак зависи от вид, размер и т.н. Аз винаги бих направила биопсия, без секунда чудене - това е най-сигурното изследване, след хистология. Нито ехографи, нито изследвания, нищо

Здравейте, аз съм точно месец след операция. И съм доста объркана. Искам да питам дали има някой в моята ситуация, която е: преди 3 месеца след биопсия на два възела в Майчин дом от доц. Шинков, резулата е съмнение за карцином и то 5-та степен по Бетезда. Реших да се оперирам при др. Видинов и избрах да махне цялата жлеза. Като преди това бях и на консултация в Турция при доста известен ендокринен хирург и той каза най-добре цялата. Сега след операцията излезна хистологията и резулата от нея е доброкачествено. Та съм в объркване как така от 5-та степен съмение за рак, хистологията излиза чиста. Има ли някой с подобно развитие на ситуацията? И дали да не дам за второ мнение пробите и къде е най-добре да ги дам?

Привет! Има, разбирасе, и други такива случаи, всички сме се надявали да сме от тях. Имаше в темата момичета с биопсия 6-та степен по Бетесда, при които от операцията излезна доброкачествено. Доктор Видинов, например, казва, че дори при 6-та степен има около 30% шанс да е доброкачествен възелът. За твое успокоение, ако искаш, си занеси блокчето и другаде, мисля че назад в темите се е обсъждало къде може да се занесат пробите за повторна оценка. Аз се сещам за Майчин дом.

Привет! И честито Това е най-доброот възможно развитие! За Ваше успокоение, дайте на още едно място. Повечето тук сме давали по 2 пъти - резултат 5 е съмнение, резултат 6 (примерно моя случай) е доста по-сигурно. Така че при 5 има шанс да е ок всичко, както е станало. При мен беше 6 и от хистологията се потвърди, но също дадох 2 пъти, за да си потвърдя и пак не вярвах честно казано. Така че всичко е супер - да, остава чувството, че е махната напразно,но животът в страх и съмнение нямаше да е по-добър дългосрочно. Добрата новина е, че сега не е нужно да се притеснявате за ракови клетки в бъдеще, да поддържате ниско TSH, да се следите постоянно, да ходите по онкокомисии и т.н. Да, остава хапчето, да остава липсата на орган, но поне няма рак и това е ГОЛЯМ плюс в крайна сметка!

Дайте си време за възтановяване, потърсете добър ендокринолог, помислете за вида хапче, проучете Т3 и т.н. и т.н. Всичко ще се нареди! Но обърнете внимание на тялото си, щитовидната жлеза е безкрайно важна и основен орган. Съветвам Ви да не се обвинявате и да мислите "ами ако", "защо" и т.н. - вече я няма, погледнете от гледната точка, че е било превенция и то с много добър изход.

Благодаря за отговорите. Всеки ден си повтарям, че е за добро махната. Просто остава леко объркването на двата различни резултата от биопсията и хистологията. Ще ги дам пробите за всеки случай и в Майчин дом. Въпреки, че в Софиямед някакси им имам пълно доверие. Повече от на другите места където съм ходила.

Биопсията е предположение, другото вече е изследване на цялата тъкан. Биопсията е едно убождане от едно място и е какво предполагат, че са открили в тези (примерно 2 бр) клетки, а при хистологията имат цялата жлеза и си изследват подробно... та по-сигурно от хистологията няма реално, защото не е предположения. Но със сигурност още едно мнение е по-добре

Защо  4 години съжалявате?

Вижте назад разказа й, романтичка е много активна и е споделяла най-общо  не се чувства добре след премахната цялата жлеза

Ами защото... 🥺

При мен си е било просто силно възпаление заради "Подострия тиреоидит".
Което е можело да се лекува с лекарства - най-вече "Кортизон".
В единия лоб е имало едно съвсем мъничко възелче, а в другия - пак едно съвсем мъничко възелче и кистичка.

Ендокринологът ми в Пловдив, когато разбра какви съм ги "надробила", без дори да се замисля за последствията, като се набутах (без биопсия) в ръцете на един професор в София - направо се хвана за главата с мен.
Така се ядоса и ми се накара. 🥹
Каза ми, че не е трябвало да бързам и че не съм била за операция.
"Абе, мойто момиче!
Как можа да си дадеш да ти отрежат жлезата!
И то без биопсия!
Не се прави така!
Ех, не беше за рязане тази жлеза!
Защо избърза?
Щях да те изпратя при читав ендокринолог, който да ти направи биопсия.
Какво да те правя сега!
Вече и да искам - не мога да ти върна жлезата обратно..."

А аз просто отидох в София, уж за второ мнение, при един специалист по образна диагностика.
Но той е мамолог!
Д-р Спирдонов...
Та той ме наплаши, като ми каза, че не му харесва това, което вижда, усъмни се, намръщи се, засуети се...
Не можа да прецени добре, че става въпрос за силно възпаление.
Направо написа на едно листче, че се съмнява, че не е добро.
И ми каза да мисля за операция и че нямало нужда от биопсии.
"Не се оставяйте така!
Вие сте млада жена..."
И добави на листчето телефона на проф.Тодоров.
Който в последствие разбрах, че е много добър коремен хирург, но най-вече в областта на надбъбречните жлези. 🤦

Не знам какво ме е правил този доктор по време на операцията.
Имам съмнение, че ме е оставил повече в ръцете на младия си асистент.
Защото буквално целият екип се е чудил и маел над мен - премахнали са ми и двата лоба, рязали са лимфни възли, отстранили са (без да се налага) и две от паращитовидните жлези.
А те НЕ се пипат, освен ако не се забележи някакъв сериозен проблем в тях - аденом или нещо друго.

Аз бях току-що навършила 42 години.
Чувствах се добре, всичко си ми беше сравнително наред.
В лека предменопауза, но с редовен цикъл и овулация.
Жизнена, ведра, целеустремена...

Просто проблемът при мен е, че тази операция се случи точно в най-нестабилната и "чуплива" възраст за една жена. 😔
Хормоните се разбутаха, почти всички системи в организма ми реагираха.
Влязох в преждевременна менопауза...
Някак се състарих и се чувствам така, сякаш съм си качила поне 10 години отгоре.
Зрението ми се замъгли, появи се необичаен шум в ушите.
Просто вече не съм същата... 🥺

И сега потиснатостта и депресивните състояния се дължат и на хипофункцията, и на така наречената "критическа възраст".
Направих някакъв сериозен "коктейл" от хормонален дисбаланс.
Имах гъста, чуплива и падаща на едри вълни коса, която в момента е тъничка и фина като свила от кочан на царевица.
От две години имам някакъв постоянен вътрешен тремор по цялото тяло.
И не мога да разбера каква е причината.
Заради премахнатите паращитовидни жлези ли е?
Кортизол, адреналин, инсулин - кое не е наред?Липса на витамини и минерали ли е?
Уж се опитвам (доколкото мога) да попълвам дефицитите - но нещо пак не е както трябва при мен.
И мисля, че до голяма степен се дължи и на разбутаните полови хормони.
А те са много силни и мощни "химически пратеници" и когато не работят добре - настава сериозна "каша" в целия организъм.

Момичета, не се плашете! 🌺
Това е просто моят случай.
Частна история - с несполучлив резултат.

Не искам по никакъв начин да влияя на никого.
Има много други случаи, в които наистина се е налагала хирургическа намеса.
И повечето момичета, момчета, жени и мъже са продължили напред.
Борят го този живот, изпълнени с надежда и нови мечти.🍀

Всеки си е отделен случай, отделен организъм - така че: взимайте от форумите само това, което би било полезно за вас.
Като информация и опит.
Не се плашете и не се сравнявайте с другите.

Слушайте си тялото, интуицията и сърцето! ❤️
И разбира се - докторите, на които усещате, че можете да се доверите.
🤗🙏🍀🌈😘

Жлезата расте отново… за съжаление пак болна. Имам познати дето два пъти са се оперирали заради наново прорастнала жлеза.