Операция на щитовидната жлеза-20

Оххх, аз съм последният човек, който би критикувал някого за нещо...

Освен единствено двамата доктори, които така безвъзвратно нараниха тялото и душата ми... 😥

Този форум е "отворен" и достъпен за всички.
И много хора, дори и да имат някаква информация - просто ще си замълчат и не биха Ви отговорили.
Само влизат и четат...
Аз дори съм прекалено откровена и споделям неща, които много други изобщо нямаше да напишат.
Темата е деликатна и на много изстрадали душици изобщо не им се пише, нито им се отговаря на въпросите и тревогите на новите хора.
Искрено съжалявам, че сте ме изтълкували по този начин. 🙏
Аз не съм особен "привърженик" на форумите, защото те в повечето случаи дори биха навредили и наплашили даден човек, отколкото да му помогнат.
И съм на мнение, че трябва много внимателно да се подбира това, което четем - за да не се съсипем излишно от нещо тъжно, тежко и негативно.
А аз самата влизам и пиша тук, защото по някакъв странен (и неосъзнат дори и за мен) начин се опитвам да преодолея собствената си болка от случилото ми се... 🥺
Макар че, пишейки на другите - това по никакъв начин няма да "излекува" моите тяло и душа...

Още веднъж извинявайте, ако съм Ви прозвучала троснато и грубо! 🙏
И съм Ви засегнала...
Не съм го искала наистина...
😇🌺🍀🌈

Права си, Мануня!
Благодаря ти! 🍀❤️

Всеки се чувства по различен начин, няма как всичко да ни е еднакво, макар и с еднакви диагнози. Сигурна съм, че никой няма да вземе решение за себе си на база отзиви от интернет. Все пак има достатъчно лекари на които можем да се доверим. Но всеки написан отговор тук, внася някаква яснота в картинката, което е много полезно. На мен тук като, че ли ми е една идея по спокойно сред вас, отколкото във фейсбук групата. Там напоследък взех да чета всички постове и направо се шашнах. Лошото е, че като сме притеснени, виждаме само негативните неща в създалата се ситуация.
Кураж момичета, ще се справим!

Ле- ле, какви са тия цени! Че то колата ми струва толкова. Аз се оперирах в Пловдив преди 3 години мисля, но доплатих само 300лв. Останалото беше по здравна каса.

Нещо такова са цените, да. Аз преди 4г във Варна доплатих 900 лв за избор на екип (въпреки че друг лекар няма) и по каса мина операцията още 900 лв примерно

Здравейте. Моя е публикацията във ФБ групата ЖИВОТ БЕЗ ЩИТОВИДНА ЖЛЕЗА.  Минах операцията и искам да споделя докато ми е прясно в главата. Предполагам ще е полезно за всички.

Диагноза: папиларен карцином 6 степен, възел около 1 см в десен лоб.
Цена миниинвазивна: 1024 лева + 120 лева за анестезиолог.
Болница: Софиямед бул. Г. М. Димитров, блок Г, ет.3
Белег: Вътрешен шеф и лепене. Рязано е по гънка на врата и в момента, ако не е отока не е фрапиращо. Вярвам, че след време няма и да се вижда. От 14 ден препоръка да мажа с контрактубекс.
Изследвания след операцията: след 14 дни калций и паратхормон, след месец ТSH.
Стаи: делят се с пациенти страдаши от белодробни заболявания. Не е приятно, че много се кашля, но .... имат и самостоятелни, но е с предварителна заявка/обаждане - 180 лева/нощ. VIP апартамент на друг етаж - 600 лева/нощ
Направление: Кп 215 МКБ Е04.2

На 21.01.2025 г. отидохме след 13 часа за прием (беше лудница). Директно се качихме на 3 етаж и позвънихме. Взеха ми лична карта и документите (направление от ЛК). Носех още биопсия и последния преглед при ендокринолог. Поканиха ни с мъжа ми да седнем и след малко дойде д-р Видинов. Разгледа отново нещата и обсъдихме как ще се действа - цяла щитовидна и 2 съмнителни лимфни възела.
Попълних въпросник за минали заболявания/операции и слязохме да платим 120 лева за анестезиолог (може да се плати и след престоя). Чаках да ме извика за ЕКГ, кръвно и кръв - това се прави на самия етаж в превързочната. Получих документ за снимка на бял дроб и ми свалиха багажа на етаж 2 в отделението по гастроентерология. Там го водят приемна стая и се нощува до операцията. За снимка се ходи в образна диагностика кабинет 1 или 2 и чакаш да те викнат. Резултат не се чака отива при тях. Казаха ми да се разходя, ако искам.
След 17 часа донесоха вечеря и по-късно дежурен лекар даде насоки за ядене, вода и оставиха номер при нужда вечерта. След 22 часа без храна и вода. Вечеря около 18 часа. Ако някои е неспокоен дават хапче за сън. На сутринта ни събудиха, оправихме багажа и чакахме. Ако някои има нужда от друг преглед санитар го води. Взеха ме в 10 часа и седях около 3 часа в коридора на ГХО, защото имаше 4 или 6 операции в този ден. Накрая ми оправиха легло и малко легнах. Сложиха ми абокат, биха урбазон (имам алергии, бях тествана предварително) В 15 часа дойде санитарка даде ми халат и каза да остана само по бельо. Качиха ме в операционна дойде анестезиолог нахвърля въпроси. Доктор Видинов беше там посмяхме се и заспах. Събудих се в стаята. Операцията с излизането от упойка може би около 2 часа.  Когато отворих очи докторът беше в стаята с мъжа ми. Никаква вода, храна и движение до следващата сутрин... Имах и дренаж. Непрекъснато идваха сестри, лекари, санитар, ако ти се пишка дават подлога. На 23.01. минаха на визитация и викнаха санитарка да ми помогне да стана. Пих вода със сламка, но нямах давене. Болка в гърлото от тръбата - взех си хапчета за успокоение. Доктор Видинов дойде да свали дренажа и сложи лепенка. Гледах да се разхождам в коридора. Болката в гърлото мина бързо за 2 дни. Още на 2 ден след операцията чувствах подобрение. Имам премахнати 4 паращитовидни и ми вливаха няколко системи калций. Всяка сутрин преди 6 идват да вземат кръв (тсх и калций) също гледат, тъй като беше паднал ми докторът ми даде рецепта за витамини и крем за белега. Хормонът започнах да пия на 3 ден след операцията от 50 мг на 75 мг.
Престоят ми беше 5 дни по КП, май имах проверки и не ме пусна по-рано, но и по-спокойна бях там. На изписването ми донесе епикриза и насоки кога да пусна изследвания. След 10-14 дни ще се чуем и за хистологията. За хората извън София контролният преглед е изпращането на изследванията, а документите по куриер. Аз поне засега няма да ходя.
Свижданията са от 16 до 18 часа, но пускат и по-рано. Храната е хубава, стаите се почистват постоянно. Всички реагират при нужда от обезболяващо и следят показатели.
Как се чувствам добре момента? Имам оток в дясно до рамото, леки болки, но аз след прибирането се наложи да нося детето 10 кг +. Ден 6 получих втрисане, което отшумя за около 30 минути - нямах температура. Ден 7 отокът стана по-голям писах и ми каза, че е нормално. Очаква се спадане до ден 30.
Като изключим, че се разболях и се сблъсках с температура, кашлица, кихане... се чувствам добре.

Здраве за всички! ❤️ Потвърждавам, че д-р Видинов е много добър, грижи се за пациентите си и е достъпен при въпроси.

Здравейте, искам да попитам кой лекар бихте ми препоръчали за операция - д-р Видинов от София или проф. Ненков, който работи в Св. Марина от гр.Варна? Нямам възли и единственото, което ме кара да се оперирам, е че искам дете и имам Базед. Всичко е в норма сега, но така и не се получава. Даже и инсеминации направихме 2 и нищо. Ако бях имала дете, изобщо нямаше да се подложа на операция.

Дали това ще е решение? Аз съм се оперира при Ненков преди 4г, а тази година бях на преглед и при Видинов - и двамата са мили. По принцип това, че Ненков е във Варна и аз съм от Варна ми беше улеснение. Видинов е супер любезен, може би условията в София са по-добри.. не мога да кажа. Надали ще има някой, опрериран и от двамата, за да ги сравни наистина добре.. но ако пък има някой, който е бил в двете болници, поне тях да сравни.

Иви, не съм запозната със заболяването ти, но имай предвид, че след операцията ще останеш до края на живота си без един орган или само с част от него. Това в никакъв случай не е за подценяване. Не без причина всички след операцията си изкарваме дълги болнични и се инвалидизираме. Живее се с това - няма как, но ще си на хормонална терапия доживот. Помисли добре, вземи второ и трето мнение. Или колкото са ти нужни, за да вземеш информирано решение. Моето заболяване беше злокачествено онкологично - аз избор нямах, нямах време и да отлагам лечение. Ако ти имаш възможност да избираш, помисли дали и кога ще се оперираш - младият организъм се възстановява по-бързо от по-стария. Ако нещата опират до това, че все някой ден ще се стигне до операция, то тогава не те съветвам да оставяш за средна и по-късна възраст. Консултирай се с репродуктивен специалист и ендокринолог преди да пристъпиш към такова радикално лечение.

Подкрепям много! Също съм с онкологичния проблем и избор нямаше.. но ако има, защо би останала без орган? Вятър и Мъгла добре го каза, така че колкото повече мнения, толкова по-добре

Общоприетата позиция на специалистите е, че не бива дълъг период от време да се живее с Базедова болест и хиперфункция на щитовидната жлеза, ако проблемът не може да се овладее с медикаментозна терапия и да се постигне ремисия. Самото състояние, а също и медикаментите, които се пият, също имат неблагоприятни възможни последици. Не знам какви са специфичните обстоятелства при потребителката, но аз съм оперирана, заради този проблем и се чувствам много по-добре от преди. Но ако всички изследвания са в норма, едва ли това е причината за проблемите със забременяването.

Моята борба започна от април 2022г. Бяхме започнали да правим опити за дете и бяха изминали 3 месеца и така и нямаше положителен резултат. Реших да отида при познат гинеколог и ми назначи изследвания, които бяха наред, но накрая ми каза да си пусна за щитовидната жлеза. Те излязоха зле, макар че нямах никакво усещане, че е зле, нито подутина. TSH - 0,001, T3 и T4 бяха завишени. От там си записах час при ендокринолог и ми каза, че трябва да си изследвам и ТРАК, който излезе 17-18 и ми каза, че съм с Базед и трябва да спра с опитите и да пия тиреостатик. Започнах от м. Юли 2022г. да приемам Пропицил и спрях от раз цигарите, но за една година и половина ТСХ не мръдна и ТРАК, само Т3 и Т4 влязоха в норма и реших да сменя ендокринолога. Отидох при друг и ми назначи Тирозол и за  няма и три месеца ТСХ даже стигна 5 и нещо и ТРАК - 2  и малко. Накрая ми пих Тирозол и Л тироксин и след това спрях лекарствата и бях в ремисия само 6 месеца и за мен беше силно казано в ремисия.  През тези 6 месеца малко по-малко ТСХ падаше. 1-ви месец в ремисия беше стигнало 2 и малко, след това 1 и нещо....после 0.9 и накрая пак стигна 0.05. При 4 ендокринолога съм ходила и ми казват, че при моето заболяване ще трябва да се оперирам рано или късно и че при един рецидив, ще се повторят още и че не мога да съм на Тиреостатик за постоянно, тъй като вреди много. И сега само се поддържам с хапчета, но не се чувствам ок. Имам си тревожност, разконцетрирана съм, от време на време усещам сърцебиене и постоянно болки във врата и то не точно врата. И това, че реално явно ми пречи и да забременея също.

Аз съм оперирана преди 2 месеца. Премахната цялата жлеза поради съмнения за карцином, като се оказа че не е карцином след това. Не се чувствам инвализирана. Дори се чувствам по-добре сега, отколкото преди операцията. Тогава имах постоянно сърцебиене, тсх беше невъзможно да го вкарам в норма последната година и половина. Сега пия същата доза хормон както преди да ми махнат жлезата и тсх е 1. Явно е до човек и организъм кой как ще се чувства. Няма универсално. Бях при др. Видинов. Много съм доволна, че избрах него. Рано или късно щяха да ме оперират, защото имах възли които растяха. При всеки е различно явно.