Красиви и след брака и детето

Точно заради това, човек трябва да угажда на себе си и на своята представа за "поддръжка".

Ирисче, благодаря ти, че те има! Най-накрая да прочета някой, който мисли сходно с мен. Не разбирам защо момичетата, които НЯМАТ ВЪТРЕШНАТА ПОТРЕБНОСТ да полагат кой знае какви грижи за външния си вид, бяха заклеймени като смачкани, депресирани мърли, които вътрешно мразят себе си и нямат никакво себеуважение. Ми аз не мисля така. За някои хора е удоволствие да се мажат с кремове, да си сплитат плитчици и какво ли още не, а за други е задължение. И всеки е прав за себе си, всеки се чувства добре по различен начин. Всички приемаме за нормално, че някой обича ябълки, а другия обича портокали, а изпадаме в шок, че някой не може и да не полага "минималните" усилия, които полагаме ние за визията си. А всъщност минималното за един е ужасно много за друг.
Парадоксалното е, че аз самата работя в бизнеса с красотата. Грим слагам само по повод, а крем за лице като имам слагам, като ми свърши може и след 2-3 седмици да се сетя да си купя. Но това не ме прави по-малко професионалист. Постоянно прииждащите нови клиенти и растящите ми доходи го доказват. Никой не е влязъл в студиото ми и да е казал "Я, каква ненагримирана и ненафризирана жена(работата ми изисква да съм с вързана коса)¡ Я да се махам от тук!", напротив всеки идва заради професионализма ми. И ако утре започна да се правя на кукла от списание, но стана немарлива в работата си, то определено хората ще бъдат отблъснати. Но това няма да е от външния ми вид. Това важи с пълна сила и за личните отношения, дали в семейството, дали с приятелите. С една дума, лустрото на всяка цена не те определя като качествен, дисциплиниран и сериозен човек.
По-назад в коментарите някой бе споменал, че като родим и се занемарим и ще има теми "Мъжа ми си има друга". То щото на куклите никой не им изневерява...
Бъдете щастливи, момичета! Като ви се спортува, спортувайте. Като ви се спи, спете. Като искате да се мажете с кремове, мажете се. Правете това, което ВИЕ намирате за добре за себе си, но не се потрисайте от това, че някой не изпитва потребност да се маже с кремче, което отнема 2 минути.

Ами честно казано, за мен не всички процедури по "поддръжка" са удоволствие - примързява ме да си направя упражненията, не винаги ми се ходи няколко хиляди крачки на ден всеки ден, вместо да отделя някакво време за почистване на лице, кремчета, лосиончета, мога да го запълня с други, по-интересни ми занимания. Но пък резултатите, те вече ми харесват. Харесва ми като се видя в огледалото да съм свежа и да младея, харесва ми частите ми да са си на мястото и стегнати, харесва ми да хвърча напред назад без да се задъхвам, да се чувствам здрава и силна. Човек да не иска за нищо да положи елементарни усилия, не е извинение. Особено пък ако иска някакъв резултат. Ако не го интересува такъв - това вече си е негов избор.

Оооо, и за мен. Но резултатът е удоволствие, а липсата му би била сериозно неудоволствие, та...

Да, но ако те срещне някой, който под поддрържано тяло разбира изразени мускули, преса и грим т.н., пак ще каже, че си неподдържана

За мен проблем, е ако някой ми се бърка и ми казва да си сложа червило например. Навлизането в личното ми пространство ме побърква. И да, има такива хора, на мен съседка си позволяваше да ми дава наклон в живота. Или настояването, че нищо не ми коства да си сложа ББ крем, например. Ей тия неща ме дразнят. Все по-малко ми пука, обаче от очакванията и желанията на околните.
Мързяло го било някой, да прави нещо си, ми нека го мързи. Първо няма как да знаеш мързел ли е, болест ли е, второ, на никой не му влиза в работата. Стига разбира се да не са колеги, и да рефлектира върху работота.

О, това е много дразнещо, до. Независимо в каква посока е. Аз може да имам мнение, но да имам мнение и да се опитвам да го налагам са две различни неща. На първото имам пълно право, второто е прекрачване на граница.

О, със сигурност. Аз като цяло съм доста умерена и съм сигурна, че много хора няма да са впечатлени от това, което правя. Затова и казвам, човек е хубаво да намери своя баланс и да е удовлетворен. Да угодиш на всички останали е невъзможно.

Ма защо да си нямаме мнение? Ето, аз си казах мнението (с личен опит и прочетени материали от специалисти) за прекаленото натрупване на бяла и декоративна козметика, и за дължината на неподдържаните коси, и бих си казала мнението, че вече (почти) всяка продавачка ходи с изрисувани нокти с гел-лак, което пък в средите, в които се движа, не се приема много добре. Но и пълната липса на грижа пак няма да се приеме добре. Няма да тръгна да го натяквам на някого, освен на близка приятелка. Но си имам мнение, че жената с малко дете, която виждам дни наред с мърлява коса и дълги нокти, видели някога "маникюр" на детската площадка, си е неподдържана, пък колкото иска да се оправдава с детето. Но едва ли някое от описаните е причина за изневяра.

"Намерих си любовница, защото жена ми не си слага грим както преди."

"Вече не искам мъжа си, понеже е минал 30 и му личи."

Аз също харесах поста на Руми и съм съгласна с менталната й нагласа, както и на другите потребители, харесали поста й. Да цитирам Вазов всичко "се крие в твоята Воля и е в умствената ти настройка."

Защо толкова се впечатляват хората от чуждото мнение и опити за даване на уклон (в случая за поддръжка, червило и т.н.) никога не съм разбирала, няма и да разбера сигурно. Същите тези хора вие бихте ли ги попитали за съвет? Ако отговорът е не и те ви дават непоискани такива, тогава просто не се обръща внимание на критиката. Съдещи и критикуващи хора винаги ще има – умният човек не се дразни, а просто игнорира – поне това е моята философия.

E, дядо Вазов не е пример за блестящ личен живот, така че му е простено.
За мен е важно да напомня, че тези песни за менталната настройка могат да бъдат токсични. И да се надъхвате няма как да излъжете вътрешния си глас. Най много да го заглушите, което ще е много жалко.

Менталната настройка има голямо значение. Две приятелки с деца имам - едната даже с много, много трудна и проблемна бременност. Пращала ми е снимки след раждането - на леличка приличаше, а е под 30. Стегна се момичето. Правеше си 10к крачки на ден, даже и като се въртеше в кръг с дневната, излизаше всеки ден на разходка в парка, да, с гланц и руж (за насторение), правеше си редовно pilates, йогата (като противовес на следродилна депресия, доста помага). Упражнения за диастаза. Отслабна бавно за около година - едно на ръка да е устойчиво и да няма йо-йо ефект, друго - за да избегне стрии. По време на бременността се мажеше превантивно с  масло също с тази цел. Възстанови се от раждането, гледа си детето, то е кротичко като характер, като нея. Та, който иска и има желание, намира начин да се възстанови и след най-тежка бременност, не си търси оправдание, до характер и ментална настройка е.

Това не е ментална настройка, а мотивация и дисциплина. Да не бъркаме понятията, българският език е достатъчно богат за да правим разлика.

Така де, с кротичко дете и баба знае. Аз съм имала и от двата чешита, и много добре правя разликата. Второто не го усетих и имах време и желание за всичко. С първото не беше така. Чак след като стана на 3 се появи светлина в тунела. Хем тогава, тъкмо се беше родила девойката. И пак беше по-лесно, от колкото първата година само с него.

Ами това е генът, който си е кротичък и благ като характер, обикновено и децата му са такива. Това съм го забелязала и при другата ми приятелка с дете, и тя няма проблеми с детето си (извън, нали, нормалните с бебе).