Относно столетниците, авторът Дан Бютнер има много хубава книга за сините зони, която е филмирана като минисериал за Нетфликс миналата година, и е описано подробно какво консумират и как живеят дълголетниците. Две от зоните (Гърция и Италия) са по Средиземноморието, така че диетата им (непроцесирани, домашно готвени храни) има значение.
Това го гледах преди месец. Другите зони са Окинава, Япония и Коста Рика - където показаха столетник, яздещ кон😀). Помислех си - нищо ново под слънцето - много движение (в Сардиня и на преклонна възраст се катерят по хълма на града си; в Япония - пенсионерите си обработват градинките), здравословна храна (в Гърция - мед и малко вино; в Япония почти безмесна храна) и близост до семейството - (в Сардиня не си пращат възрастните по старчески домове; в Сингапур правителството дава безвъзмездна помощ, ако си купиш жилище до застаряващите си родители или обратно).
Колкото по просто се е живеело, толкова по-здравословно. Горното е снимано в продължение на десетилетие и трендовете на столетници, вече бяха започнали да се изравняват със средностатистическата продължителност в тези държави към края на снимките.
По работна етика няма да ги стигнем американците или японците и в следващия живот, сигурно, и няма смисъл да се заблуждаваме, че имаме по-добра здравна система и здравна политика от Швеция и Скандинавието, примерно, или че нашите не се дънят напоследък. Това не означава, че липсват и добрите страни - по-социални сме, по-сърдечни, по-свързани със семействата си, приятели, трудолюбиви и т.н. Също има разлика дали се "плюе" с квалификации или "на мен този и този навик у сънародниците не ми харесва, мисля, че при други нации е по-добре" или "това поведение е еди какво си".
