Защо източно европейците излизаме високо в класациите за нездравословни навици?

  • 14 488
  • 331
# 195
Това, което описва Ли лу няма нищо общо със здравословните критики към негационистите. Все едно аз да дам пример за мнения към вярващите в плоската земя. Нали, някак си.
Наистина е жалко как този комплекс за малоценност продължава и дори бива подхранван. Не говоря и за неговото компенсиране от рода на приказките за трите морета, Джон Атанасов и тн. Просто спокойната убеденост, че сме си на мястото и имаме нашата си ценност.
Виж целия пост
# 196
Не е само до киселото мляко. Преди 100 години масово месо се е видяло веднъж седмично и по празници. Бял хляб на практика е нямало, ядяли са се много бобови и зеленчуци. Физическа активност да искаш, няма механизация на практика никъде, няма масово коли. Разбира се и чистата околна среда, не само въздух. Всъщност ни е била много близка до средиземноморската диета, като изключим рибата. И там основата са пълнозърнести зърнени култури, бобови и много зеленчуци....
Виж целия пост
# 197
Вярно е това за месото. Като малка си спомням, че и десертите бяха рядкост. Не след всяко ядене и не всеки ден. Това също е от значение.
Виж целия пост
# 198
Не е само до киселото мляко. Преди 100 години масово месо се е видяло веднъж седмично и по празници. Бял хляб на практика е нямало, ядяли са се много бобови и зеленчуци. Физическа активност да искаш, няма механизация на практика никъде, няма масово коли. Разбира се и чистата околна среда, не само въздух. Всъщност ни е била много близка до средиземноморската диета, като изключим рибата. И там основата са пълнозърнести зърнени култури, бобови и много зеленчуци....
Преди 100 години средната продължителност на живота е била и към 50 години… Тоест може би този начин не е бил супер здравословен, както го изкарват. Със сигурност има и предимства, но не е изцяло по-добър. Пък и месо не се е яло толкова не заради липса на желание, а заради липсата му като цяло.
Виж целия пост
# 199
Била е няма и 50 години, заради високата детска смъртност, войните и липсата на добро здравеопазване (антибиотици примерно, умирало се е от болести, които сега минават за седмица без проблем). Затова точно броят столетници не е лош критерий за сравнение. Факт е, че сега сме на последно място по продължителност на живота, а и на столетници. При с пъти по-добро здравеопазване. Иначе всичко което съм изброила е правено поради липса на избор, което не го прави по-малко полезно. Факт е че и сега в сините зони се хранят по подобен начин.
Виж целия пост
# 200
Не съм сигурна колко е вярно това за месото. Сезонно българите  са консумирали винаги месо, най-вече свинско и агнешко (крави у нас традиционно се гледат за мляко и работна сила, не за месо). Периодите без месо са отразени в църковните пости, за които някъде съм чела, че са естествено следствие от сезонната диета, а не произволна църковна приумица. Например - зимата се коли прасе, което дотогава е добре угоено, яде се няколко месеца, то повече не може и да изкара по мазетата, макар осолено. Следва период на растителна храна и остатъци от зимните запаси - бобови, брашна, първи трволяци - лапад, киселец и т.н. Пролетните пости са най-тежки. Междувременно обаче се отбиват агнетата и тогава идва втори, следвеликденски месен период, в който хората зареждат с енергия за лятото, когато имат много кърска работа. В летните жеги и наесен отново се минава в растителен режим - има много реколта и изобилие от плод и зеленчук. Есента се пости, хапва се риба, защото тогава я има много, оползотворява се лятната реколта, за да не се развали, и така докато се угои прасето и пак отначало. По-недостъпно е станало месото заедно с урбанизацията, в градовете и особено в периоди на обща бедност и липса на стоки, защото месо за огромното множество граждани все някой трябва да произвежда, а при умряла икономика и селско стопанство никой няма да се занимава с животновъдство. Такива проблеми вече няма, друг е въпросът е в качеството на "индустриалното" месо (и в цената).
Виж целия пост
# 201
При големите семейства, които са били масови тогава (10на деца, баби, дядовци, всички заедно) за колко време стига едно прасе? Колко домакинства са имали 10 прасета, че да ги ядат не всеки ден, ама да кажем три-четири пъти седмично? То затова и масово рецептите не са за пържола, а за яхния. Не казвам че не се е ядяло, а че се е ядяло веднъж, максимално два пъти седмично.
Виж целия пост
# 202
Не е дори нужно да се връщаме 100 години назад. В началото на 90те месото си беше лукс.
Виж целия пост
# 203
Не са само прасета, не е имало къща на село без кокошки и пилета, които освен месо, дават и яйца. Някои са гледали зайци, пуйки и не забравяйте гадните съскащи гъски. 😂
Виж целия пост
# 204
Примерът с отричащите холокоста е просто актуален, но и показателен. Друг пример - миналата седмица по новините съобщиха за комисии, правещи оценка на Ковид мерките, и се изказа критика към прекомерността на някои от тях (в коментарите под репортажите, също ). Лекарите също попаднаха сред (градивно) критикуваните, наред с неонацитата. С цел оптимизация и подобрение. За сравнение, нашето прехласване по българската здравна система, предвид челното място на страната в статистиките по смъртност от Ковид (пред банановите африкански и крайно бедните южноамерикански държави), е чист когнитивен дисонанс и отричане на действителността - не помага с нищо.

Относно столетниците, авторът Дан Бютнер има много хубава книга за сините зони, която е филмирана като минисериал за Нетфликс миналата година, и е описано подробно какво консумират и как живеят дълголетниците. Две от зоните (Гърция и Италия) са по Средиземноморието, така че диетата им (непроцесирани, домашно готвени храни) има значение.
Виж целия пост
# 205
Не е дори нужно да се връщаме 100 години назад. В началото на 90те месото си беше лукс.

О да, и аз помня, а колбаси от типа на суджук и луканка бяха върхът на лукса. Но това е в града. ТКЗС спряха да работят, още нямаше солидна частна търговска мрежа, отделно общата инфлация, да не кажа спекулация, откъде да дойде това месо? Но наши родинини в провинцията, при това в малък град, не съвсем на село, още гледаха - мисля две прасета и някакви овце - и имаха месо и колбаси, не в изобилие разбира се, но си имаха, при това вече беше много по-лесно да се съхранява - фризери, консерви. Иначе и на село е като навсякъде - бедните "постят", богатите имат животни и си позволяват повече. А за ранните 90-те да вметна - не само месото, всичко беше лукс, помним опашките за олио и брашно. Това бяха най-нездравословните години, ядеше се маргарин, консерви, престарели спагети, кой каквото намери. Отделно и малко по-късно изпълзяха безумия като сокчетата на прах (чиста химия), разните холидейки, първите джънкове, Макдоналдс в София беше топресторант, лукс! До голяма степен общата ни лоша здравна статистика се дължи на този период и тези поколения, тогава мисъл и концепция за здраве нямаше изобщо.
Виж целия пост
# 206
Така е, вярно. И още веднъж показва, че всеки си гледа от камбанарията. Ето, бирариите в Бавария, в които съм била, сервираха яки халби. Като малката бе колкото голямата във френско.

Бизи, това, което даваш за пример е нормално гражданско общество, което свободно си изказва мнението. Форумката по-горе даде съвсем друг коментар, а именно, че българите традиционно се принизяваме и че това не е типично за другите нации. Нюанс.
Виж целия пост
# 207
Преди 100 години средната продължителност на живота е била и към 50 години… Тоест може би този начин не е бил супер здравословен, както го изкарват. Със сигурност има и предимства, но не е изцяло по-добър. Пък и месо не се е яло толкова не заради липса на желание, а заради липсата му като цяло.

Преди 100г е имало много повече болести, които са убивали, отколкото сега. Здравословни навици, не са били точно същото, колкото да не се разболееш от заразна болест, която не се е лекувала. Какво сравняваме - ябълки с портокали.

Много ми е интересно като тръгне да се коментира и липсата на типични национални черти. Обществото започва от най-ниското ниво с характерните му вариации - индивид, после семейството, град и накрая държавата, в която си живее човекът, семейството и обществото. Средата, определя културата и порядките, а който твърди, че няма средностатистически показатели на национално ниво, твърди че заобикалящата среда е една и съща в източна и западна Европа, по същия начин и в Китай и Индия, или в университет и фабрика, например. И всеки, между впрочем, си живее със своя bias. На мен в Германия една пенсионерка ми изнесе лекция, че някакви си трохи от кроасана, който ядеше дъщеря ми привличали птиците. Немски съм учила, но слава Богу никога не ми е трябвал, тази женица се пенеше и ми обясняваше, че съм от Украйна (руса съм) чувах и намесване на polizei и прочее. Напуши ме на смях, сетих се за вица за рая, където полицаят е англичанин и Ада, където е немец. Уф, ма забравих, то народопсихология нямало.😉

Въпрос, защо сме толкова чувствителни на тема народопсихология, сякаш е някаква лична нападка? Аз мисля, че сме “грубички”, че сме “домашни чистофайници” и “мърморковци”, “образовани”, “добре облечени”и пр. Забранено ли е да имам някакви мои си представи и защо нещо такова, небазирано на личностна характеристика е обидно за някой си? Да, в днешно време всичко е полит-коректно и става като филмите, в които черни актьори играят 19в аристократи. От тази гледна точка, разбирам нац-чувствителността на някои хора.
Виж целия пост
# 208
Преди 100 години средната продължителност на живота е била и към 50 години… Тоест може би този начин не е бил супер здравословен, както го изкарват. Със сигурност има и предимства, но не е изцяло по-добър. Пък и месо не се е яло толкова не заради липса на желание, а заради липсата му като цяло.

Преди 100г е имало много повече болести, които са убивали, отколкото сега. Здравословни навици, не са били точно същото, колкото да не се разболееш от заразна болест, която не се е лекувала. Какво сравняваме - ябълки с портокали.

Много ми е интересно като тръгне да се коментира и липсата на типични национални черти. Обществото започва от най-ниското ниво с характерните му вариации - индивид, после семейството, град и накрая държавата, в която си живее човекът, семейството и обществото. Средата, определя културата и порядките, а който твърди, че няма средностатистически показатели на национално ниво, твърди че заобикалящата среда е една и съща в източна и западна Европа, по същия начин и в Китай и Индия, или в университет и фабрика, например. И всеки, между впрочем, си живее със своя bias. На мен в Германия една пенсионерка ми изнесе лекция, че някакви си трохи от кроасана, който ядеше дъщеря ми привличали птиците. Немски съм учила, но слава Богу никога не ми е трябвал, тази женица се пенеше и ми обясняваше, че съм от Украйна (руса съм) чувах и намесване на polizei и прочее. Напуши ме на смях, сетих се за вица за рая, където полицаят е англичанин и Ада, където е немец. Уф, ма забравих, то народопсихология нямало.😉

Въпрос, защо сме толкова чувствителни на тема народопсихология, сякаш е някаква лична нападка? Аз мисля, че сме “грубички”, че сме “домашни чистофайници” и “мърморковци”, “образовани”, “добре облечени”и пр. Забранено ли е да имам някакви мои си представи и защо нещо такова, небазирано на личностна характеристика е обидно за някой си? Да, в днешно време всичко е полит-коректно и става като филмите, в които черни актьори играят 19в аристократи. От тази гледна точка, разбирам нац-чувствителността на някои хора.

Разбира се, че има разлики, това не означава да си плюеш на воля народа за всичко. Като казват българите, имат предвид и мен. При положение, че ненавистта им е очевидна как се очаква да не се обиждаме? Да не говорим, че много често го правят "политкоректни", които не дават дума да се каже за малцинството, а след това казват, че всички българи дискриминират, което е дискриминация и лицемерие.
Виж целия пост
# 209
Като плюе някой по група хора, в която влизам и аз, но 100% знам, че не съм такава или това не се отнася до мен, няма как да се засегна, абсурд, особено ако идва от непознат човек. Просто не стига до мен и не ме интересува. Но явно има хора, на които им пука и го приемат по-вътрешно.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия