Работа, CV-та, HR-и, съвети - 92

  • 44 796
  • 924
# 240
Само дето е едно да си работещ мъж, който учи медицина, съвсем друго да си жена. Но, няма нужда да разискваме този проблем. Може да се учи медицина и да се работи и по принцип, да, когато не ходиш на стажове, което повечето не правят. Но това пак си е образователен проблем, както и да е.

Аз съм работила летата от 16-годишна, когато завърших - продължих да работа и да уча. Барман, промутър, на летище, такива неща. Въобще не смятам, че е някакво геройство или съм много по-напред от тези, които не са работили. Този страхотен 'стаж' никога не съм го споменавала на сериозни работодатели, а и на сегашния си. Добавяла съм доброволчески активности, но не и кои маси съм чистила, то е нелепо.

Айде стига, какви трудови навици. От всяко дърво свирка не става, ако ще и от 10-годишни да ги пратите на полето. Най-много да си останат цял живот сервитьори, бармани и подобни, защото, ако трябва да сме честни, взимат повече пари от много офисни длъжности. Та, гледайте от много работа да не останат без желание за учене.
Виж целия пост
# 241
Трудовите навици се изграждат от детска възраст от оправянето на леглото и изхвърлянето на боклука, а социалните умения от детската градина, училище спорт. От 14 г. всяко лято работех за да си изкарам парички за глезотийки, ама защото исках. Децата ми не са работили до пълнолетие, после ги издържахме като студенти. Отдавна си работят и не смятам, че са пропуснали нещо като не са работили едновременно с ученето..
Виж целия пост
# 242
Израстнала съм на село, там бях на равно с възрастните в труда.... Няма да обяснявам какъв труд е...
После сервитьор, продавач, фризьор.... Лятото разбира се. После още какво ли не. Аз виждам доста сериозна разлика между мен и приятелките ми дундурени от мама и тати. Не говоря само, че не се е давало зор за работа, но и апартамент на готово, помощ, когато останат без пари....
Та тези приятелки нямат амбиции, нямат моята организираност, не искат да се развиват, разглезени са. Като цяло светогледът е различен-всички са ти длъжни, ти си принцеса. Не желая това за детето си, искам да е борбен и стегнат човек, да знае цената на всичко и да поема отговорност.
Пример- когато бях сервитьорка, това за мен беше най-трудното нещо в живота ми. 11ти клас лятото ми се спря тока, изведнъж порастнах, заради всички задачи, с които бях нагърбена и не можех да се откажа. И да, моето дете ще мине през това. Защото това в теъмплина да се научиш на много неща и да разбереш какво искаш и какво не искаш да работиш в живота си.
Виж целия пост
# 243
Голяма част от българите все още са с имот на село, който иска ръка да го пипне, и от деца се грижат за него. Не е нещо изключително и характерно за шепа хора. Изобщо не съм забелязала да са по-работливи от гражданчетата. За сметка на това проявяват типичното умишлено набивано с десеилетия отношение колко е прекрасен селският трудолюбив човек, за разлика от мързеливия градски буржоа.
Ако борбеност означава борба да не се върнеш да бършеш масите заради наследствен недоимък, айде няма нужда.
Много интересно, че същите са съвсем ок децата им да бършат маси.
Виж целия пост
# 244
Едно от най- добрите неща които ми сервира живота е че се наложи да работя от 16 годишна. Само през лятото разбира се, но ставането в 6, правенето и сервирането на кафета ведно с шкембе чорба на изтрезняващите след дискотека ме научиха много бързо че аз това не искам да правя цял живот. Бях отлична ученичка, но повече заради амбициите на нашите, отколкото собствените ми. Е това което години наред ми набиваха мама и тате в главата и не успяха да ми го набият, две лета работа успяха. Не съм си сложила никога в CV- то тия барман сервитьорски активности, но смятам че ме научиха на дисциплина, отговорност, осъзнах цената на парите, на това колко е важно и ценно да мога да помогна на семейството си, което имаше трудности тогава. Осъзнах какъв не искам да бъде живота ми занапред и очертах някакъв път за себе си. Към днешна дата с гордост мога да кажа че за разлика от голяма част от познатите ми не чакам мама да прати 100 лв щото не мога да изкарам до заплата, а тати ми е купил апартамент в София. Получавайки всичко наготово не прави добра услуга на никой в дългосрочен план. Виждам какво се случва с такива деца и не благодаря, не искам това за дъщеря ми. Не е нужно да сме закъсали за хляб за да иде да поработи месец два лятото, да види как се изкарват парите вместо да ми щъка из мола и да щрака селфита пред огледалото за инстаграм и тик ток.
Виж целия пост
# 245
Ако един ученик иска да работи през лятната ваканция, това лошо ли е? Ми нека работи. Против съм да е през учебно време. Ако иска да си печели пари и особено ако е в горен клас в гимназията - чудесно.
За студент считам за задължително да започне максимално рано. Щом мои приятелки започнаха работа в края на първи курс, а следваха медицина в МУ София, значи всеки може.
Виж целия пост
# 246
Аз лично работех от втори курс в университета, точно сандвичи правех. Със сигурност бих си го спестила ,но ми се налагаше. Четвърти курс вече започнах в сферата, в която работя и досега.
В момента от около месец едната ми дъщеря на 17,5 г работи 20 часа седмично в заведение за хамбургери на 5 минути от нас. Да съжалявам, че не се нави и не пробва за хубав , професионално ориентиран стаж някъде, като имаше възможност и голяма част от съучениците и ходят, но и на това съм доволна. Като цяло не е натоварена на работа и вместо да цъка на телефона вкъщи, когато няма поръчки си отмята ако има някакви домашни или проекти. Разполагаме с пари, но гледам да не свикват абсолютно на всичко наготово. След ски лагер от училище и предстоящ концерт в Париж на Тейлър Суифт, както и с нас на друг концерт, и заявих че аз няма да спонсорирам второ море с компанията. Ако иска да ходи да си изкара пари. За точно месец си намери работа, направи си нужните изследвания и необходими документи и започна. Близначката и от 2 години мрънка, че иска да работи, но дотам стига. Реално предните години все още натоварването в училище беше голямо и аз не разрешавах, но сега с тези профили, при нея рисуване и английски бих казала, че почти не учи и нямам против. Тя все още твърди, че иска да почне работа, но нищо не прави, а за морето с компания, на което тя също иска да ходи май вече планира да вземе пари на заем от сестра си...
И за тези, които се притесняват за справянето в училище на работещата близначка споделям, че тя винаги е постигала отлични резултати с минимален труд и към момента все още си е с отличен успех и стипендия в СМГ.
Виж целия пост
# 247
Дори неквалифицираната работа изгражда някакви навици. Няма труд, който да е напълно безполезен.
Виж целия пост
# 248
Не се коментира дали е лошо да се работи, хайде да пропуснем манипулациите, моля. Коментира се, че ученическата и студентската работна заетост се изкарват някакво изключително възпитателно и ползотворно явление и постоянно се застъпва тезата как неработилите са някакви мръхльовци, които не знаят какво искат от живота, а, разбира се, героят е работил и това го е научило и му е дало на много, пък я ги гледай колегите и съучениците.
Моите наблюдения са точно обратните. Работливите деца от селата разполагаха с повече пари, бяха по-големи купонджии, по-зле си правеха сметката, бяха по-големите пияндета и момичетата повече се слагаха на тоя и оня батко да ги черпи. Работещите пък вечно бяха на смяна баш в часовете за лекции, вечно молеха за учебници и записки, вечно бяха твърде уморени, вечно настояваха да се прояви разбиране, че те все пак работят. А конкретно тази, дето най-рано започна да работи, след 4 години обучение във филология не можеше изобщо да се оправи със склонения и спрежения, ама пък трябва да призная - борбена и пробивна излезе, защото и с тази некомпетентност почна работа в преводаческа агенция.
Виж целия пост
# 249
Имам роднина, която започна да бачка на 15 г. Да, неквалифицирана работа. Не й пречеше да си учи междувременно. Хората, с които се запозна там в един момент много й помогнаха да си намери сериозна работа (това вече като завърши уни-то). А това за не особено голям град си е голям плюс.
Виж целия пост
# 250
.
Виж целия пост
# 251
Чудесно ми звучи да стоиш в училище по 6-8 часа, да ходиш на работа за още 4 часа и да влагаш време в подготовка на уроци за следващите дни. Младият организъм ще издържи на тези темпове, но не разбирам защо трябва да се наслагва подобно напрежение. Това, че някой не е работил в ученическите си години не го превръща автоматично в неудачник за останалата част от живота му. Личните ми впечатления от хората около мен сочат в обратната посока. За мен е важно да се възпита детето в отговорност, което далеч не минава задължително през работа в тийнейджърска възраст. Но най-важно е да се научат да ценят времето и здравето си, защото тиквени медали за изтощение никъде не дават.
Виж целия пост
# 252
Мисля, че негативните емоции в темата идват от емоционалното обясняване в тезите ЗА или ПРОТИВ труда от ученици/студенти, и тежкото ползване на обобщения.

И двете страни говорят с някакво чувство за превъзходство и това реално дразни.

Аз лично мисля,че не е зле човек да поработва  нещо ако ще и от малък, за да се научи например на финансова дисциплина и да цени парите. Но, ако се налага, ако семейството наистина има нужда от тези пари, а не просто за да смачкаме младежа. В крайна сметка и другата теза е вярна, работата няма да избяга, а училището и университетът са кажи-речи веднъж в живота.

Мен това, което ме иненадва е защо трябва да се защитават някакви позици на всяка цена, че и с обобщения, било за "свиване на бигмакове", "пияндета", от една страна, а от друга "разглезени", "не знаят цената на парите" от друга. Животът е шарен и работата и ученето зависят от много обстоятелства.
Виж целия пост
# 253
Kъде се посочва, че неработещите през ученическите и студенстките години са мухльовци? Може да има и такива, но това, че не си работил в този период определено не те категоризира автоматично като такъв.
Имам познати, които не са работили до 23 годишна възраст и са много коректни след това на работното място, имам и обратния пример.
И аз съм работила през ученическите години, лично за мен беше ползотворно, понеже упражнявах английския си постоянно и изкарвах пари. В училище поддържах отличен успех, по никакъв начин не ми е повлияло. Нямах голямо желание да си живея "нормално за годините", защото в случая това значеше да вися по кафенетата и да се шляя по купони с връстниците ми, а аз просто съм интровертна личност и не изпитвах нужда и желание да го правя. Естествено, това беше лично мое решение, никой не го е очаквал от мен.
Също така не мисля, че е редно да делим хората на такива от селата и такива от града. Аз съм от село и имам точно обратните наблюдения - за мен и за съучениците ми, но далеч нямам предубеждения за хората от града. Всеки човек и случай е индивидуален.
Виж целия пост
# 254
Проблемът идва от това, че всеки се опитва да наложи своите виждания по въпроса. Както казах, всеки да си решава са себе си и детето си. Дреме ми, че на Иванка детето работи от 10 клас, а на Петранка си стои вкъщи до 25-годишно. Важното е моето дете, неговото мнение и нашето с баща му като родители.

Като си на 30+ години, никой не те пита дали си работил на 16 г.

Големият проблем в сервитьорството като младежи виждам в това, че се изкарват доста пари, повече от работа с образование и много от децата решават, че няма смисъл или не искат да продължат да учат. В което отново няма нищо лошо, разбира се, стига да са наясно, че сервитьорството е до време.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия