Трудно проговаряне - тема 27

Здравейте, може да прехвърлите тази тема, а също и предишните . Почти на всяка страница се коментира точно това и съм сигурна, че ще намерите много  полезни съвети.

1. Трябва да направите така, че детето да има нужда от нещо и да трябва да ви помоли, за да го получи. Този сценарий е ваше дело и вие трябва много мъдро да го осъществите във всяка една ситуация. Чрез тази молба се осъществява нужното взаимодействие. Т.е. детето трябва да не може само да реши проблема си. Само вие можете да му помогнете, а то трябва много да иска това, което ще получи.
2. Когато детето иска да получи това нещо, то трябва да ви помоли, вербално. Дори и да сочи или да ви "води" за ръка, все пак някаква част от молбата трябва да бъде задължително вербализирана. Нищо, че вие много добре разбирате какво иска. Дори да е само част от думата на молбата - детето трябва да я произнесе. В началото се задоволявайте само с част от думата. Но се правете на неразбрала. Докато детето не каже думата или част от правилната дума или докато не виждате, че се опитва наистина  да я каже , но просто не му се получава. Ако каже "Во" ( от Вода ) го питайте - имаш предвид Ко-са? детето ще помаха с глава за Не, НЕ  - Во...  тогава кажете: Аха, искаш Вода! повтори- Во-да!  и нека то повтори : Во - да! (може и да не е много правилно но с всеки път ще става по-добре). Едва тогава му я дайте.  
3. За съжаление ( моля не го приемайте като упрек към вас или като критика) но съм чела или чула доста майки които казват- моето дете разбира перфектно. Съжалявам но много често това мнение е субективно. Позволявам си да го казвам като майка която също е била с погрешно мнение за възможностите на детето си. Моето дете сортира без грешка, прави еди си какво без грешка... Е. Докато страничен  човек, с различни материали по дадена тематика и чрез задача променено условие не докаже че детето разбира какво сортира/подрежда  - то винаги това умение , което родителя смята за усвоено , трябва да бъде подложено на съмнение.  Виждала съм деца малки богове в четене на незабележими за родителите подсказки или наизустили подреждане/сортиране/решение след първи път и като им се даде съответната играчка го правят със затворени очи. Както и командите. Особено ако детето има перфектна слухова памет. Но примерно ако родител смени позната команда - подай ми шапката с -  махни си шапката , хвърли шапката - е лесно да се разбере дали детето разбира кое точно е шапка и какво се прави с нея.  Не казвам че при вас е така, но съмнението в случая има място, докато не бъде доказано обратното. Детето може да прави с родителя си много неща, но доколко са те наистина усвоени а не наизустени.

На вашата възраст е възможно децата да комуникират с по една две - три думи несъгласувани. Така че във вашия случай е рано да се каже имаме ли късно проговаряне. Но вербалното взаимодействие със възрастен трябва да бъде стимулирано. Иначе детето ще усеща че от това няма нужда  няма да развива вербалното. Но има приказливи деца. Има и не толкова...

Ще копирам съвети от логопед.
,,ролевите игри са подходящи за възрастта и много важни, те развиват въображението на децата и умението им да общуват, да влизат в различни роли,  развиват социалната им адаптация. Важно е когато правите нещата винаги да назовавате предметите, действията, лицата във всяка една ситуация. Обогатявайте речника на детето с четене на приказки, пеене на песнички, стихчета, римушки, чрез разходки в парка, посещение на концерти, детски театри и др. подходящи за възрастта. Аз препоръчвам силно музикално-подвижните игри.  Детето възприема текста чрез средствата на музкиката, а също така извършва съответните танцовални  движения свързани с думите, т. е всичко се онагледява. Може да използвате и музикални инструменти като маракаси, барабанчета и др. за повече интерес. Такива игри са много полезни за развитието на речта, развиват слуховото възприемане (което е свързано с перцепцията на фонемите) и чувството за ритъм.
Препоръчвам игри които развиват фината моторика, те са пряко свързани с развитието на говора: игри с вгнездяване, сортиране на елементи по цвят, големина, пресипване на семена и др. от съд в съд, моделиране с пластелин, игра с конструктор, пъзели и др. Игри, кото развиват и грубата моторика: скачане, тичане от точка до точка, подаване на топка, катерене, дърпане на въже и др. подобни. ... Неразбираемата реч при него има логично обяснение и това според мен се дължи на  късното развиване на дъвкателен рефлекс. Колкото по-рано започне дъвченето на храна, толкова по-активно се развива говорният апарат. В тази връзка препоръчвам артикулационна гимнастика под формата на игра.Може да изговаряте звукове на животни, предмети, превозни средства, като по този начин се  извършват определени артикулационни пози, които стимулират лицевите мускули и език.
1.Как прави линейката? ииииии-ууууууууу, ииииииииии-ууууууууу.............( при ииииии правим усмивка, при ууууууууу събираме устни напред).
2. Дебел човек( надуваме бузи), слаб човек ( всмукваме бузи навътре).
3.Как прави змията? СССССССССССС
4. Как прави кокошката? Ко-ко
5. Как прави кравата? Му-му
6. Как духа вятъра? ШШШШШШШШШШШШ
7.Как бръмчи пчелата? Бззззззззззззззззззззззз
8. Как скърца вратата? Скръц- скръц
9.Как чукаме на вратата? Чук-чук
10.Как прави патето? - Па-па
11. Как тиктака часовника? Тик-Так
12. Как тича кончето? (залепяме и отлепяме език от горно небце).
13. Как говори маймунката?  ууу-ааааа
14. Облизваме устни с езиче: наляво-надясно с кръгови движения ( упражнение вкусно сладко),
Дайте му време, работете върху самочувствието на детето, окуражавйте го винаги когато постигне добър резултат. Децата се нуждаят от увереност и любов, която съм сигурна, че има давате в изобилие. ,,

Това са много хубави книжки с римушки .



В Тему има всякакви играчки , на много достъпни цени, пъзели за вгнездяване по 5 лв,
 https://share.temu.com/UuCdnatSQmA
 https://share.temu.com/P0e6Gh5zQmA
има разни игри за нанизване,
Пример  https://share.temu.com/amAshhzJpVA
също са подходящи, може и макарони да нанизва. Образователни карти , също са на цени от 5лв -7лв , пример:  https://share.temu.com/Cl1kmcQHIuA
.  От там може да си набавите доста неща, с които да развиете речников запас.

Ей това също го имаме .
 https://share.temu.com/e8mwb0ChRgA
В топчетата може да заравяте малки животни и да ги търсите. Вадите  животни и казвате  ,, ето крава , муууу,, след това , като извадите всички животни , ги прибирате с думите ,, лека нощ крава,,
Такива топки има и в пепко и кик на цена от 10лв .
https://www.facebook.com/share/r/15rv4RgSqG/

Учете го на самостоятелност, да се храни само, да мие ръцете си, да събува обувките си , якето ,панталона, да си обува чорапите, да сгъва или сортира дрехите, кое е на тате , кое негово. давайте му задачи да носи някакви неща. Да бели варено яйце, мандарина и подобни.

Много благодаря за съветите! Той е много добър в присипването от един съд в друг, много се старае да успее да изсипе всичко в съда, много обича да играе с кинетичен пясък, ще разгледам предложенията от тему и ще поръчам още сензорни игри.
re_ge, чела съм и други твои коментари по групите и съм приложила едно умение да се тества дали е усвоено като карам да го прави/показва пред други хора. За сортерите съм съгласна,че по-скоро е свикнал със самата играчка,форми и цветове и ако му дам друга задача за сортиране ще те затрудни.

Аз не съм казвала че детето трябва да го демонстрира пред други като представление. Казаното от мен е съвсем друго.
1.)детето трябва да е без присъствието на майката. Тя е пълна кошница с "подсказки" обикновено.
2.) то трябва да изпълнява умението, когато заданието е изискано от друг човек или хора.
3.)командата да е казана по друг начин или с други думи. Иначе може да е изработена реакция към звучането на командата, но да няма разбиране. Механичното запаметяването е най-неполезното умение. то води до бързи резултати но само в кратксрочен план. Затова може да се прояви малко свобода и в самото задаване на командата. Примерно - сортирай играчките на момчета и момичета - първоначално , може да бъде сменено като задание на : сложи момичетата в кухнята да готвят, а момчетата на дивана пред телевизора.
Първоначално, тази разчупеност на командата очевидно трябва да идва от самата майка, която учи детето на нужното умение. Тя трябва да помни че не трябва  да повтаря нещата по един и същ начин с едни и същи думи, с една съща подредба и едни и същи изисквания, дори играчката да е една и съща. ДОри с една и съща играчка много добре може да се провери какво е механично запаметило детето и какво всъщност разбира. Но майката трябва да осъзнава какво прави.  
4.) при проверка на усвоено умение не е желателно да се използват познати играчки, от хора,които не разбират какво правят, използването на едни и същи играчки би могло да изкриви резултата, поради горните причини. Ако проверяващия трябва да разбира как да провери качествено , може и да е със същата играчка. Иначе ако проверяващия е бабта на детето и тя му даде същата играчка и зададе командата със същите думи и същото условие като майката, нищо чудно резултатът да е добър. Но това е проверката от която ние нямаме нужда. Сега ми е трудно да се конкретизирам с пример но ако ми покажете една играчка мога да дам 3-4 варианта за проверка на уменията с разбиране а не с механизиране.

Пиша всичко това не за да обвиня някого, а защото наистина съм виждала много ситуации, в които майката казва- а защо детето го прави с мен перфектно а без мен не може. Ето, описах горе защо се случва това. МАйката остава заблудена в случая. Детето няма усвоено умение   с разбиране, то прави нещата механично и вероятно чете някаква нейна подсказка, която тя му отправя без да си дава сметка за това или е наизустило демонстрацията на нещо си .

При синът ми ситуацията е далеч по-сложна и говорът не е основният му проблем, но ще Ви дам един примерен ориентир:

На възраст между 18-24 месеца, детето трябва да умее да комбинира думи, като “давай топка”.
От 2-3 г.в., детето с нормален темп на езиково развитие ще каже “искам да играя с топка”. Към 3-4г.в., детето уверено развива умения към съставяне на по-сложни изречения, като “аз искам да играя с топката навън ”.
В началото на 4г.в. се очакват правилно използване на времена и усвоени, в най-лошия случай, !основни! граматични правила.

И никакви детски филми, няма такива пригодени за деца от 0 до 3г.в. 
Онлайн приказки може в умерени количества - има много български народни приказки из YouTube, приказките в Spotify са страхотни. И всичко трябва да е на чист Български език!

Ако ми позволите малко да допълня.
 Някъде до втората година (24м)детето основно комуникира или с отделни думи или чрез съчетание от глагол и съществително, може несъгласувани, детето слага и себе си , но в трето лице. "Ани няма ботуши!" . "Мими иска бонбон" . Ако няма име в третолице е - "иска вода". Но не защото има аз. А защото глагол със съществително са достатъчни да изрази каквото желае. Това са характерни за възрастта вербализации . Азът не е установен.

От там е много важно установяването на същия този АЗ - между 2 и 3 г. Децата започват да се фокусират върху АЗ и МОЕ. Използват го постоянно, гордеейки се това че са индивиди и нещо зависи от тях ( това е периода в който децата искат те сами да направят всичко. Без да им се помага. Харесват че има неща които зависят от тях, често повтарят - Аз, Аз Аз...)  Това се проявява и в начина им на говорене. "Аз искам топка", "Аз обичам сладолед" и т.н. Липсата на АЗ (особено при труднопрогварящите деца) на тази възраст е една голяма червена лампа. Често родителите казват -  какво чак толкова нали и ние казвам- "Искам ябълка". Да, обаче това е наше логично съкращение, след като при нас вече Азът е установен и развит. За децата между 2 и 3 това установяване на Аза и използването му в ежедневна комуникация е от голямо значение.

По принцип липсата на Аз, което почти винаги е свързано с липса на водеща ръка и на възраст от 36 месеца си е показател за развитийно забавяне. Често родителя даже не осъзнава, че детето му не използва Аз защото няма установен такъв, че реално няма водеща ръка (без значение че пише само с една ръка, ръката с която пише може въобще да е водеща) , че не кръстосва средната линия и т.н.

Здравейте и от мен.
При нас върви бавно, но славно процесът по усвояване на буквите. С цифрите му е по-лесно и съответно, има по-голямо желание. Работим и по подготовката на ръката за писане, там е идеален вече, една книжка много ни помогна. Сега работим по свързване на букви в срички и чуване на звуците в думата. Моля за препоръки на материали, които подпомагат за по-лесно усвояване на тези умения.
И също така, имате ли методи или техники за подобряване на концентрацията.
Синът ми смятам е доста концентриран, но след 1/2 час започва да се пазари колко още да учи (например още 3 карти от някои от картите на Клевърбук).

Момичета, позволявам си да кача една брошура, която разработих в следствие на моя опит и практика, дано ви е полезна!

Благодаря за споделеното! Обаче има едно но..

Не сме в темата за аутизъм и по принцип нямаше да коментирам, но като майка на дете което беше във ранна детска възраст точно в "окото" на спектъра , а в момента не е  -   не мога да сдържа. Защото това което е написано,  ако го прочете един родител на дете с симптоми (подчертавам симптоми) на Разстройство от аутистичния спектър ще му зазвучи буквално като присъда а това не е така. Да , съвсем правилно ме четете, диагнозата аутизъм не е присъда. Написаното за аутизма именно по този начин,  показва едни остарели виждания от миналия век. Последните 20 години, вижданията  към разстройството от аутистичния спектър  търпят наистина грандиозни промени и  това е в корелацията с развитието на терапевтичните подходи за деца с РАС, част от които (дебело подчертавам) в момента са със статус на наука ( тук не говоря за биомедицинския подход) . Появяват се научни методики (АВА , ABA/VB, денвърския модел за ранна намеса на тази база), терапевтични направления (Floortime, Teacch) - всичко с фокус към това,  по какъв начин детето да бъде педагогически терапевтирано така, че  инвазията да бъде максимално ефективна и да бъдат преодолени частично или напълно дефицитите , които   поставят детето в групата на РАс заради проявата на характерните симптоми . Всичко което ще напиша трябва да се прочете и от майките в другата група  ( за аутистичния спектър) , но така или иначе повечето от нас са с единия крак тук, а с другия там).

последните 20-40 години е изписана доста литература, има много автори които си струва да бъдат прочетени. Част от тях ги има на български други не, но тяхното виждане е не само грандиозно, но и подкрепено от практиката им , доказано чрез техни дългогодишни експерименталните програми ,   в които са включени деца с РАС. Пример за подобна е  тази на Грийнспан/Флоортайм. Поведенческия подход също има множество такива. В тях обикновено участват примерно деца на възраст между 2 и 5 години  диагностирани с РАС. Те биват терапевтирани по определени методики или в съчетание от методики - комплексно , в рамките на няколко  години..  после има и проследяващи програми до зряла възраст. С децата е работено НЕ  чрез медицински подход (подчертавам, не медикаментозно с добавки), не с всякакви алтернативни методи като барокамера, томатис, неврофийдбек и прочие, а чрез индивидуално подбрана интензивна терапевтична намеса включваща методики като АВА, Флоорттай, Тиич, инструменти на специалната педагогика и т.н. и специалисти като логопед, психолог, сензорен терапевт, ерготерапевт, специални педагози и не на последно място родителския подход. И ако можете да си представите то има деца, които "излизат" от аутизма и те са един сериозен процент (за сведение книги по Денвърски подход, Флоортаим на Грийнспан, книгите на Шрам) и не просто "излизат" , а в развитието си благодарения на тази терапия,  на зряла възраст се оказва че е възможно да изпреварват връстниците си в нива на логическо и абстрактно мислене и социемоционалната сфера.
Винаги съм се чудила как така излизат. Защо моето дете е излязло? Какво значи излизат.... Докато не прочетох книгата "Мотивация и подкрепление" на Шрам, "На ти с аутизъма" на Грийспан, "Work ahead" на Макейчин и колектив. Примерно Шрам много ясно подчертава, че диагнозата аутизъм се поставя симптоматично. Т.е има ли комплекс от симптоми, значи е аутизъм. Описанитев материалите на Чериблосъм симптоми се припокриват и със симптомите на сензорната дезинтеграция. Всеки аутист е с такава, но НЕ всеки сензорно дезинтегриран Е аутист. Според Справочника на Американската психиатрична асоциация (DSM) , следван от нашето МКБ ,за момента, симптомите по които се диагностира РАс  са проблеми в социализация и комуникация плюс стереотипност и консервативност в интереси и поведение. Детето може да говори, може да има очен контакт,  може и много други неща но пак да е с РАС ако има описаните  в DSM базови симптоми. Фокусът ми  е момента е върху това, че  има когато имаш базови симптоми - се поставя  диагноза РАС.

От там,  какво става ако имаме дете с т.н. "аутистични симптоми"  с него почва да се работи. Прави се един функционален анализ , вижда се къде са му дефiцитите, създава се интензивен план и с детето се работи по дефицитните направления. След година примерно  се прави равносметка, вижда какво е постигнати, какво не е, каква е динамиката на подобрението,  какви са текущите дефицити и планът се актуализира. И така се продължава на итерации. Според Грийнспан ако след 2 години няма интензивна положителна динамика се предприемат още изследвания (генетични , физиологични)  и се добавя биомедицински подход и лекарствена инвазия. Ако обаче имаме дете (при което аутизмът не е свързан  с генетика или метаболизъм ,то не е ДЦП, не е с интелектуално затруднени) , а с него се  работи по 4-5 часа на ден  и съовтетно  част от дефицитите се редуцират или изчезват, симптомите се променят , както и цялостна картина. След време, при последваща диагностика от психиатър, той отчита че симптомите са се редуцирали, част са изчезнали. И така до момента, до който психиатъра по симптоматиката не вижда защо да поставя диагноза аутизъм. Възможно ли е детето все още да има някои дефицити и  затруднения? без съмнение е възможно, но ако те не са достатъчни  за да се постави диагноза РАС - то тази диагноза не се поставя.  Ето това е начина по който децата "излизат".

Кой ще излезе? Ами има много Но-та и ако-та. Ако говорим за генетично обвързан  аутизъм- очевидни излизане не може да има. Ако говорим за деца , които са с Интелектуално затруднения  И аутизъм (първично вторично)- пак това няма да стане. Същото и примерно и за ДЦП с компрометиран интелект и РАС. Защо е така? защото тези деца запазват симптомите си, които са обусловени със специфичното им здравословно състояние (гени, физиологично функциониране). При аутизъм, свързан с генетика очевидно тези генетични проблеми и мутации обуславят  аутистичните симптоми, подобрение на състоянието може да има, но "излизане" едва ли. Ако детето е с интелектуални затруднения, също може да демонстрира аутистични симптоми, заради задържания интелект , речвото забавяне, поведението може би ще остане аутистично. Децата обаче, които не са в горните описани от мен групи ( а се оказва че те не са никак малко) , но като по-малкина въраст  и преди да бъде предприета терапията са имали дефицити и забавяне, СИД и други проблеми - се оказва че те могат (!) да преодолеят симптоматиката и след това  (заради редуцирането/липсата на симптоми) да престанат да бъдат диагностирани с РАС.

Какво е необходимо и достатъчно? родителите да не са щрауси, да не се чака, да се практикува ранна интервенция, да се работи наистина много с много специалисти, програмата да бъде индивидуално съобразена с дефицитите и със сензорния профил на детето, да не се разчита на вълшебни хапченца , да не се отричат световно утвърдени методики защото някой си казал че АБА е дресировка, а друг че при практикуване на ПЕКс детето няма да проговори, както и че   два часа логопед на седмица не сработва като интензивна интервенция. Дори всеки ден да има детето занятие със специалист  - за да станат тези часове 4-5 интензивна терапия на ден -  останалото се прави с родител. Прави се за да може да упражни, затвърди и излезе  това умение  от рамките на кабинета. Иначе "остава в кабинета и става безполезно.

Извинявам се че стана дълго но аутизма не е даденост, с подбрана интензивна работа симптоми могат да се редуцира, могат да изчезват. Съгласна съм че  детето може все пак и да не "излезе от аутизма" , но в случай на добре свършена работа, качеството му на живот ще се покачи изключително много. съвсем обратните съждения - детето си е такова и нищо не може да се направи ,   са неполезни. Дали конкретно дете ще излезе или не, никой не може да каже, но ако няма генетична и метаболитна база , Инт.Затр., ДЦП с компрометиран интелект , то да то има този шанс. Просто родителите и специалистите трябва добре да си свършат работата.

Благодаря ти, _re_ge! Може би в момента имах нужда да прочета точно това, наистина! Имам момче на 6г., което проговори късно и сега като се връщам назад осъзнавам колко много път сме извървели. На 4г. не правеше изречения, на 5г. се борихме с ехолалия. В момента говори много, разбира всичко, спори с мен и си отстоява мнението. На интелектуално ниво е доста напред от връстниците, смята големи числа, знае буквите и прави срички, с логически задачи се справя по-добре от мен.  В 3-та група е и имаме още време до училище. Единственото, което остана да изчистим е подскачането и пърхането с ръчички, което прави само когато се вълнува и радва. Освен всички специалисти и терапии, от скоро посещаваме психолог. Но не ми допада това, че тя гледа на него като на високо функциониращ аутист и ми казва, че почти е невъзможно да преодолее стереотипите и не е никак положително настроена. При всеки въпрос от моя страна ми отговаря: "Тези деца са така". Аз няма да се спра, та ние направихме и невъзможното това дете да напредне толкова, не мога да се примиря, че няма решение на този проблем. Объркана съм, ще направим още няколко сесии и ще преценя дали да не търся друг психолог. В този ред на мисли бих се радвала да споделиш мнение - има ли деца, преодолели стериотипното поведение? Наистина ли е толкова трудно? Как бих могла аз да му помогна? Ако не психолог, то какъв специалист би ми помогнал и би работил в тази насока? Благодаря предварително!

Написано е единствено с цел превенция от всякакви спекулации, шаманства, тайнства, мистики. Колкото повече се говори с точните думи, толкова повече родители, които имат съмнения ще потърсят адекватна помощ, а родители и семейства с невродивергентни деца, няма да вярват на НЛО-та, които им предлагат тайни отвари за "изцеление"  и им губят ценното време, в което може да се окаже съдействие и терапевтична подкрепа. Диагноз може да постави само лекар и клиницист! Но колкото повече знаем и хванем симптоматиката, толкова детето има шанс за адекватна помощ и развитие, както най-вероятно е било при вас, което е чудесно. Написах ги тук нещата, защото един от първите маркери с които децата идвам при мен е именно- не говори, но в последствие се съобщават и наблюдават вторични. Но за родителите, това е най-очевидното. Да знаем може само да помогне. Напълно съм ссъгласна с всичко казано с теб!

Допълвам и още нещо, което считам за важно да отблежа относно заявките на родителите и защо е важно да знаем различните маркери и за какво да наблюдаваме децата и връзката с речта и това , което публикувах. При невродивергентните деца може би забавяне на речта е най-очевидна за родителите и за това идват с тази заявка, да проговорят или да се подобри речевите и комуникационните им умения или дори само артикулационни нарушения и фина моторика. НО, речта е най-висшата когнитивна функция и за това, тя страда първо и най-много.Тя е свързана и лежи на много други процеси като внимание, памет, инхибиторни процеси, инициативност, ,сензорна интеграция, тонус и др. При тези деца има много други дефицити, които понякога остават скрити за родителите, защото са по-трудни за разбиране и са от когнитивен и неврологичен произход. Т.Е детето има много други неща да изработи и усъвършенства, за да може да се подобри речта. За това е много важна оценката цялостната на когнитивните умения, сензорните дефицити и как протича висшите корови процеси, защото да работиш само върху реч и комуникация е все едно да искаш да сложиш черешката на тортата, но ако основата и "блатовете" не стабилни, тя бързо ще потъне. Т. е не са ли осигурени определени психични процеси, които често са засегнати при невродивергентни деца, няма да е успешна говорно-речевата терапия /а и не само, всякакъв вид терапия/ или ще "забуксува" в един момент. Детето ще си стигне капацитета, през това време ще расте, ще се изпуснат важни етапи в развитието, в които родителя или терапевта да "натиска" за работа в определена сфера или умение освен речева продукция и до там....

Образно казано, моето дете е с единия крак в спектъра, а с другия - все по-здраво стъпва извън него. Дали ще излезе напълно обаче, предстои да разберем, защото е на 8г. Но това, което виждам от няколко месеца, ми дава големи надежди, поне максимално да се доближи до нормата.  През живота си не съм виждала човек (камо ли дете) да се бори със "зъби и нокти" да влезе в света на "нормалните", като моето. Не е лесно, но изживяването е уникално.

Здравейте, и аз да пиша, че детето ми покриваше много от критериите за аутизъм на около 3 годинки, въпреки, че не е имал изоставане на речта. Например, имаше сериозни ехолалии, нямаше поделено внимание. Беше обсебен от разписанието на влаковете. Не отразяваше други деца.

 Дори в днешен ден, въпреки, че има приятели, играе и комуникира нормално, моето дете си има "странности", вманиачаване на тема влакове, изнасяне на лекции, проблеми със слухова обработка и тн. Но никой никога не му е поставял официална диагноза, въпреки,че е ходил при какви ли не специалисти. На около 4-5 годишна възраст вече бяха категорични, че не става дума за аутизъм. За мен, моето дете си има някакви спектрални черти, но такива имам и аз и моята майка, а и бащата на детето ми.
Малкото му братче няма симптоматиката на брат си, но е с изключителна сензорна чувствителност.
Тези неща са много сложни за диагностика и отнема месеци наблюдение от специалисти, за да могат да поставят подобна диагноза.
За мен, нещата са и динамични, заради това най-важното е да се работи върху реч и поделено внимание. За мен, моето дете е избутало, защото НИКОГА не съм го оставяла намира, постоянно съм го "държала за ръка" и съм го теглила навън от спектъра -- и със специалисти и сама. Като не се е обръщал при посочване от мен на нещо, съм му въртяла главата да се обърне, винаги съм следяла и подкрепяла на 100% той като комуникира с мен, ако ще най-голямата глупост и тн.


Да се похваля. Синът ми почна доста да работи в час в първи клас. Имахме родителска среща. Учителката го похвали за четене, писане, смятане -- за чисто академичните познания получи най-високата "оценка" (те нямат истински оценки, ест, но имат 4 степени на справяне и той беше оценен с 4та степен и за трите). Проблемно считат все още слуховата му обработка и донякъде концентрацията, фината му също не е супер, но не наблягат на нея. С концентрацията имаме обаче сериозен напредък, защото сам прави без подръчкване в час по страничка-две в работната тетрадка. Вкъщи много работим върху концентрацията и тя, според мен, ще продължи да се засилва.
Но проблемът със слуховата обработка си стои. Понякога е и въпрос на концентрация, да се отплесне и да не чуе. Но като цяло просто му е по-трудно. Сега пробваме с четене и въпроси към прочетеното, но ситуацията е тежка.
В училище е голям проблем това, защото голяма част от инструкциите са устни.

За училище искам да предупредя всички майки на по-малки деца с проблеми с речта/слуховото възприятие -- ограмотете децата си ПРЕДИ първи клас, да могат да четат, пишат и смятат. Само това крепи моя син все още да следи материала. В първи клас темпото дори в Германия е бързо за дете с минимални проблеми, а в България, където има сериозна предучилищна, е още по-бързо и по-сухо преподаването. Аз минавам с детето си материала ПРЕДИ часовете, както и уикенда работим, а той си го и знае и от преди и само така успява да работи с темпото на класа и да си свършва работата. Заради това повторение (първо вкъщи, после в час, да не говорим допълнителни задачи от мен) много е задобрял дори с основното владеене на материала и за някои неща се справя по-бързо от всички, което за неговата концентрация е наистина супер.

Но ако има задача, за която се налага инструкции от учителката, е все недоразбрал. Проблем е и участието му в час, което също се оценява. Ние ходим и на най-различни  тренировки и на карате там е и с показване и се справя добре. На плуване често гледа в посока, съвсем различна от треньора и не слуша обясненията. Треньорът често иска да го гони, но таман го заплаши, моят се стяга и се справя, после пак се отпуска и блее. В България треньорите овикват, което помага на сина ми, но в Германия поне нашият треньор говори с едно медно гласче и не повтаря и синът ни блее в пространството.

Та гответе се за дълги битки, поне майките на деца като моето, при които не е просто леко изоставане на речта.

Много ми е трудно в тази тема да говоря за аутизъм, защото всеки тук подскача - "моето дете не е аутист, не може ли да говорим чисто и просто само за трудно проговаряне". Би било идеално наистина, но реалистично не е възможно. Конкретно Общите нарушения на речта (само) са рядко срещани, писала съм за това, да не се повтарям. Спектър или не забавянето в езиково говорното развитие и показател за наличие на палитра дефицити. Истина е че спектъра често върви ръка за ръка с езиково забавяне. Затова ще отговоря тук, няма да препращам запитването към темата за РАС.

Деление на високо и ниско функционални е удобно единствено и само защото дава ясен "образ не детето" и чертае някаква картина  от дефицити, която веднага се визуализира от човек който разбира какво чете в това "определение".
 ***Ниския спектър за единия край на лоста. С големи проблеми в езиково-говорното развитие, често комуникация с алтернативни методи,  нисък интелект, лоша автономия, ниски прогнози
***Високия спектър проговарят по-късно от нормата , интелектуално наваксват, но си имат спецификите в поведение, интереси, социално-емоционална сфера, нямат онзи невероятен интелектуален капацитет на аспергерите. Прогнозите за тях са положителни.
***Аспергери -  които са НАД високофункциониращите , деца в това  състояние биват диагностирани едва в училище, защото тяхната симптоматика е основно в социо- емоционалната сфера. До тогава са просто странни. Много често не биват диагностирано въобще, това са странните гениални хора наоколо, могат да нямат мотивация да се обучават в някои области, което се проявява с  прекрасни резултати по един предмет и трагични по друг. Имат качества да могат да усвоят всичко, стига да им хареса. Те са гениите на спектъра.

Ако за детето бива използвано високофункциониращ, това е защото картината на дефицитите попада в този модел. Не смятам че не могат да бъдат преодолени стереотипиите, зависи кои (ще се поясня по-долу) , както и тези к от тях за които ще говорим че могат да бъдат "преодолени" всъщност НЯМА ДА БЪДАТ  преодолявани , а ще бъдат ПРЕНАСОЧВАНИ.

Обикновено, стереотипиите и консервативността на високия спектър се задават по две направления:
1. такива, които са свързани с целенасоченост и фокусиране на интереси . Т.е. за тях погледът за детайла, в нещо от тяхната сфера на интереси,  е от голямо значение, нищо друго не ги интересува. Интересът им би могъл да смени, но новия обект/предмет/дейност отново  ще ги обсеби по същия начин. Именно това не може да се промени. Не би и трябвало, именно това прави хората от високия спектър уникални. Те са в състояние отново и отново без скука и отегчение да се занимават с едно и също. Никой невротипичен не е в състояние да остане толкова дълго фокусиран дори върху много любимо нещо . Именно това са качествата на високия спектър които се търсят в световен аспект. Затова ,  при подрастващи децата се сондира които са техните интереси ( и възможности в съчетание) и се започва да се клони именно в тази посока -наука ли е,  изкуство ли е  и т.н. те могат да са в тази сфера малки богове - уникално работоспособни. При аспергерите просто полета  "на мисълта"  е много по-висок , те са уникални същества в много разнообразни области, стига интересите им да са разностранни.

2. Второто нещо, което диктува стереотипното и консервативно поведение във високия спектър е емоционално-поведенческата страна на нещата.  Това са т.н. самостимулации ( и пърхането и ходенето на пръсти, вокализация, поглаждането, подреждането и много наистина много други) . Докато при ниския спектър ( важно!) самостимулацията е нещо с което детето заема времето си и си доставя сензорно удоволствие, спасява се тревожност  (скучае, когато не е ангажирано с нищо - страшно неполезен начин за прекарване на времето, затова те трябва постоянно да са ангажирани с възрастен) , ТО при високия спектър това е израз преди всичко в емоционално- поведенчески аспект. Свързано е с емоции - било тревожност, стрес, напрежение,  било умора, било преповдигнатост, радост, възбуда и т.н. Това е начин на изразяване или на справяне с емоцията - зависи каква е тя. В случая това, което се прави за да се махне тази стереотипия е справянето с тази емоция да бъде пренасочено в един социално приемлив израз. Ако пърхането с ръце е от радост , възбуда и т.н.  то тя трябва да се ПРЕНАСОЧИ  да се изразява по начин,  по който го правят връстниците на детето. Да кажем подскачане и пляскане, викане Ура, Уха, Еха и т.н. . Ако ходенето на пръсти примерно е израз на тревожност, то да кажем може да се пренасочи в стискане на стрес топка, "чупене на пръсти", гризане на химикал ( по приемливо от ходене на пръсти- определено, по-късно може отново да се пренасочи да кажем към решаване на судоку примерно) и т.н. Разбира се вербалния израз под формата на разговор с родител  също е вариант. С това искам да кажа че ако детето е тревожно или радостно, вие не трябва да "преодолявате" тези изрази,  а да ги заместите с нещо адекватно, което ще му помогне да се справи със същите тези емоции. Защото ако започнете да му забранява да пърха когато е възбудено - то може да започне да гризе нокти, ако му забраните да ходи на пръсти когато е тревожно -  то може да почне да се удря по главата .

Затова, тези самостимулации (стереотипии)  не се преодоляват, те се пренасочват/заместват се. За съжаление, какво изразяват , може да осъзнае само родителя на детето чрез внимателно наблюдение и анализ- и съответно само родител може да ги пренасочи, като анализира как тази емоция се изразява от невротипичните деца. Съответно на детето "се подсказва" как да реагира, дори родителя може да изобразява тази реакция , както и му се показва как неговата досегашна реакция изглежда смешна и инфантилна на фона на околните връстници. Ако детето е социално адекватно, каквито са високия спектър, то това ще сработи, то няма да иска да изглежда смешно, ще се засрами от това как изглежда отстрани. Едни визуални социални истории ( драматизации- често използвани в работа на психолог) също са добър инструмент. Едно филмче направено на самото дете как дете изглежда пърхайки с ръце и как всичко го гледат с повдигнати вежди , ще го накара да се "види отстрани" и ако е адекватно,  детето осъзнава че е различно в лошия смисъл на думата. Няма ли такава адекватност в преценката значи не говорим за висок спектър. Колкото о да казваме че те не ориентират по социалното това не е така. Ориентират се, просто не им е естествено.

Работата на психолог е  подходяща -  разговори, социални истории, драматизации с други деца от високия спектър, възможност на детето да види отстрани подходяща и неподходяща реакция ... но на вашия психолог тотално му липса адекватност. "Те са такива" не е оправдание. Той и моят беше "такъв" , но  сега не ходи на пръсти и не си разказва филми на висок глас за да се самостимулира. Психолог и психолог в група И родител ( защото само той може да прелее всичко това в ежедневието - са добри инструменти, стига специалистите да знаят какво правят.