Трудно проговаряне - тема 27

_re_ge, много добре обясняваш нещата. Смятам, че всичко което знаеш и пишеш, трябва да добие по-голяма популярност, защото е полезно и дава много отговори, както и е повод за размисъл.

При дъщеря ми единственото типично аутистично, което остана е точка 2 -  емоционално-поведенческата страна на нещата. При силна положителна емоция прави движения с ръцете (не е точно пърхане, а все едно танцува). Само като я докосна по ръката и спира. Тогава усмивката на лицето ѝ става по-широка и дори си пуска гласа да се смее. Тоест това пренасочване работи веднага. Започвам да обяснявам какво се случва, кое я е зарадвало и т. н.
При отрицателна емоция, тревожност, откакто е проговорила го прави - пее песнички, като тонът ѝ е сърдит, тъжен. Но пеейки се успокоява. Понякога иска ние да ѝ пеем и тя с нас.

По точка 1 никога не е имало такива моменти. Няма тесни интереси. Лесно сменяме дейността, стига да не е нещо крайно неприятно за нея.

_re_ge, както винаги обясняваш всичко подробно и разбираемо! Благодаря, за което! Аз не съм от родителите, които си заравят главата в пясъка и чакат детето да проговори само. С аутизъм или без си трябва работа и знам, че вървим по правилния път. Относно стериотипите моето дете си има по т.1 и по т.2. Измисля си сам задачи, решава ги и след това започва от радост да подскача и да свива ръце. Ако се занимава с друго, ако няма някакви по- силни емоции може и цял ден да не го прави. Само при превъзбуда и положителни емоции са стериотипите.

Здравейте имам въпрос относно говора детето ми е със аутизъм на 9 години със частичен говор при което има моменти дето усилено си говори и после моменти който той дърпа от това проговаряне  .И вече съм си мисля че ще проговаря изцяло при което процеса не се получава все още .Изпили сме много добавки ходим на терапий
психолог логопед специален педагог.  Защо така се получава дали това е някаква монотопност в говора .Детето се движи в рамките на 3 до 4 годишно говорене.На ЕЕГ на изкараха че сме с леко състояние. Но няма голям напредък. Детето ми учи в специализирано училище дали там никой не говори може да дърпа даже има моменти дето си запушва ушите беше се спряло тава нещо .

Трябва да се потърси какъв точно е проблема и да се отработи? Фразова ли е още речта(т.нар гещалт реч), , има ли наличие на ехолалия, как протичат висшите корови функции- внимание, инициация, превключване. Както винаги казвам на родителите, речта е "черешката на тортата" във висшите процеси, тя е първият процес, който се нарушава и най-трудно и късно се възстановява, ако изобщо може да настъпи рехабилитация(ако е невъззможно или прогнозните оценки са лоши, по добре е да се подходи към алтернативна комуникация, за да има детето шанс изобщо да общува). Зависи и използва всички останали процеси(памет, внимание, инициация, превключване, възприятие, представи и т.н, за да протича гладко. един наушен ли, веднага се наблюдава нарушение на речта. Иска се оценка и целенасочени интервенции, а това няма как ние да го направим, само хората които работят директно с детето.

Детето говори по едно дума и да тази енхолия не се спира и идва момент дето пак ъка трудно се концентрира работим върху писане и смятане до 10 .Но когато не може да се изкаже изпада кризи плаче и блъска.Казва и изречения Пия вода и отива си сипва .Може ли баница .Можели площатка.Много е затруднена още комуникацията не може да обяснява да изказва други неща.

Искайте оценка и функционален план за работа, спрямо тази оценка, като поставите тези същите въпроси и проблеми на специалистите.Ехолалията, продължила прекалено дълго възпрепядства значително функционалната комуникация. НО!  пак казвам, много зависи от капацитета на детето и протичането на другите корови процеси, възможно е на този етап, това да е капацитета на детето и всъщност то да може да се изразява, според възможностите си.

Подредете си приоритетите, ако детето страда от невъзможността си да се изразява и има "кризи", може би е добре да се ориентирате и към алтернативна комуникация. Много ви е важна оценките и плана, настоявайте за това!

Искам да благодаря за това споделено мнение! За пръв път някой подкрепя и потвърждава това, за което аз алармирам от години и то от поста е видимо че това важи както за Бг така и за деца по света поставени в различни образователни системи.
Написаното отново поставя един огромен удивителен знак върху проблема с "трудното проговаряне" и разбирането че трудното проговаряне не може да бъде извадено и от контекста на общото развитие и от контекста на ограмотяването. И затова, колкото по-рано почне да се работи и лъснат всички проблеми, съответно колкото по-рано почне да се движи по тяхното преодоляване, толкова повече шансове има за справяне, наваксване и адекватност в обучителен аспект на детето. Съгласна съм, че не всяко дете с трудно проговаряне е със специфични нарушения в ученето (което означава запазен интелект все пак) , но рядко се случва дете с късно проговаряне да се движи наравно с връстниците си, тръгвайки от нула в първи клас. Аз поне до сега не познавам такова, винаги има "още птички на клона".

Каквото и да повтарям за авансовото ограмотяване някак оставя в сянка или се подценява. Чувала съм хиляди вариации на коментари от родители с труднопроговарящи деца като (колко са само труднопроговарящи е друг въпрос, защото подценяването на сериозността на проблема има  място в цялата ситуация) - "не може да е толкова сериозно", "за нас авансовото ограмотяване не е възможно", "детето ми не е толкова зле", "все ще се измъкнем някак", "всички сме тръгнали без да можем да четем на училище" и т.н. Една майка ми беше написала когато детето й тръгна първи клас че "адът се е стоварил върху тях" и мисля че сравнението никак не беше пресилено. Аз разбрах какво имаше предвид, защото ако бях подценила това, което изискваха от моето дете като ниво на ограмотяване преди първи клас - и аз щях да съм е нейните обувки. И при нас беше сложно първи клас , макар че детето вече беше ограмотено, представям си ако не беше. Ограмотяване е едно необходимо условие , но трябва да подчертая необходимо но не достатъчно.


Това не е функционална реч. И тя няма за цел комуникация а по-скоро е някакъв  псевдосъобщителен режим. И дори той не е  нужното ниво. Това дори не е "полезна ехолалия" в която детето ползва шаблони за свои нужди, както се случва, когато детето има разбиране но няма инструмента и ползва заместител.

Напълно подкрепям мнението на Чери*блосъм. Щях да пиша още първия път но написаното от нея е напълно адекватно.  Функционалната реч и интелекта диктуват поведението а в този случай и двете са в дефицит. Съсредоточете  се в поведение, взаимодействие, адекватна комуникация ( тук дебело подчертавам в унисон с мнението на Чери*блосъм, че комуникация може и трябва в случая да се осъществи и детето не е ниво да става вербално с реч, съответно се тръгва от там където е нивото на детето, при вас очевидно не е реч), установяване на ръководещ контрол. Това е базата за провеждане на нормален обучителен процес. При вас няма умения за обучение и именно това трябва да ви е приоритет.
Въобще като говорим за дете от спектъра по-добре в другата тема. За децата РАС няма просто трудно проговаряне. Всичко е омесено  с липса на мотивация, патологична борба за контрол, сензорна дезинтеграция към класическите дефицити. Много мога да напиша но ще се спра. Трябва правилно да поставите приоритетите в терапията на детето, защото за сега виждам неадекватен подход.

Аз пък ще предложа на майката да работи И сама с детето си само върху реч, за да види дали ще постигне успех. Моят син и той си има спектрални характеристики, без да има диагнози, моделирала съм му задаване на въпроси, сложни изречения, и съм го карала да повтаря, докато не зацепи. Най-различни езикови стурктури. Вече не го правя, но като по-малък видя ли, че нещо не може, по цял ден върху това работихме и при нас имаше огромен успех. И задаване на въпроси, и изречения със "защото", всичко сме бичили.
Специалистите са важни, но работата вкъщи никой не отменя, при нас разни коствени неща много малко работят, по-скоро в дългосрочен план. Например, ако искам детето ми да се научи да чете, не сме правили особено много логопедични чудесии за следене на ред и колона, а просто сме бичили четене. За писането сме писали, за математиката сме бичили и бичим задачи, за говора ---бичим и повтаряме словоформи. Да, дори да ги научи детето, не веднага стават функционални, но поне моят син след време ги схващаше и усвояваше и смислово, но в началото ги е папагалствал, Даже и сега го прави вече сам, папагалства някакви термини, които не разбира, докато някак не вникне в тях. Та според мен, най-доброто за развитието на речта поне при някои деца от спектъра, е изкуственото заучаване на езикови структури.

За ревовете и тръшканията, не мога да помогна, при нас това е ежедневие, дори за неща, които са му лесни, нищо не иска да прави, освен да си играе. Убедена съм, че синът ми ще ме заколи, докато спя някой ден...

Здравейте!Тази година моето дете ще е първи клас и работим усилено върху ограмотяване.На този етап чете на срички,но после в повечето случаи изговоря цялата дума,пише букви ръкописни и печатни,смята доста добре с плюс и минус.По негова инициатива започнахме да учим и английски думи, защото много му е интересно и всеки ден го препитвам какво е запомнил.С говора е доста напреднал,но все още има леки затруднения в някои думи как да ги изговори.Той ще е от най-малките в класа,защото е роден през декември и това,че все още емоционално не е узрял достатъчно ме тревожи.Надявам се да се адаптира бързо и да попаднем при добра госпожа.Дайте идеи какво друго да правим вкъщи за подготовка преди започване на първи клас.

Bqloto, ами според мен, поне при нас, голям проблем беше в началото слабата концентрация и умението самостоятелно да работи детето в час. Не знам дали при вас това е проблем. Друг специфичен само за сина ми проблем е слуховата обработка на информация, не знам дали при вас е има такъв проблем.
При нас за концентрация го оставям сам да работи върху задачи, карам го да чете на глас на брат си, такива неща. За слуховата обработка да изпълнява няколко команди, както и да му чета и задавам въпроси върху прочетеното.
Ако детето ти няма такива проблеми, ми се струва, че знанията, които има са повече от достатъчни за първи клас.

Благодаря ти за идеята и при него го има това,че концентрацията не му е сила.Когато работим вкъщи върху писане примерно също го оставям да го прави сам и съответно се залисва с други неща и трябва да го подканям,за да си свърши задачите.Много е емоционален и много му се играе та това ме притеснява ,дано слуша в час и дано госпожата им да е търпелива, защото в градината са малко истерични и се занимават само с по-големите деца,които са в групата.

Паралел между детето на МАрияХрис и Галина199 не може да се направи по никакъв начин. Съответно,  нито целите, нито подхода нито инструментите за постигане са еднакви. Бих казала че точно защото към детето на Галина е подхождано като към дете с по-големи-възможности (като на МАрияХрис) се случва и това което майката описва като проблеми. Повтарянето потретването в техния случай е довело до механично наизустяване, но детето е  в невъзможност да приложи наученото функционално,  смислово и според ситуацията.

Така че тук отново се връщаме до това,  да се определи на какво ниво функционира детето. Казано с прости думи, по отделни направления да се види нивото му развитие ( езиково, поведенчески, памет, мислене, концентрация, възприятия и т.н. да не се повтарям). То е на 9 г но се определя по тези направления на каква възраст съответства (примерно реч- като на 3 годишно, поведение - като на 2 годишно и т.н. ) и спрямо това се поставят целите. Няма как ако езиковото развитие е на 3-4 години, интелектуалното също толкова да се иска от него да пише и да разбора количествено числата до 10 и да реагира адекватно когато му се поставят непосилни цели.

Относно взаимодействията - какво ще цели комуникацията, какви инструменти ще се използват, как ще се решават поведенческите изблици, как детето ще съобщава как и защо се чувства и т.н. - също се определя според нивото му на функциониране. Ако ще детето да произнася цели изречения, няма особен смисъл ако не ги прилага според предназначение, или не разбира ситуационно как да ги прилага. Когато се заложат реални(!) цели , тогава майката може да работи по тях. Но сега, да работи над фрази и числа при условие че детето няма тези възможности , няма възможност дори да изрази как се чувства и какво желае - това е като да го готви за маратон когато то не може да пробяга 100 метра. Разбира се че в възможно да има фрустрация. Разбира се че възможно то да се бори за контрол над ситуацията. Но това отново ни връща  към началната точка , че то няма готовност да комуникира (не говорим речево - говорим адекватно да съобщава поподходящ за себе си начин) , да взаимодейства (тръшкането е отказ от взаимодействие) и да изпълнява.

Ако ли това поведение е част от характерната за състоянието борба за контрол, то трябва да премине преди всичко към Седемте стъпки за установяване на Ръководещ контрол от страна на родители и педагози , като се ограничи достъпа му до желани предмети и с това да се ограничи властта която то прилага възрху околните. Ако този контрол от страна на родител и педагог го няма, неуспеха в обучението е предрешен. Няма начин детето да бъде заставено да работи ако не желае и контролира нещата наоколо. Стана дълго и сложно, но отново се отнася предимно за спектъра и неговите специфики.

Относно готовност първи клас както казах


И пак се самоцитирам от нещо, което съм писала тук преди година

https://m.bg-mamma.com/?topic=1454097.msg47110743#msg47110743

Искам да публикувам един тест за поведенческа готовност първи клас, с който отново да подчертая, че за да може едно дете да е готово за първи клас, това , уви, не включва само някакви знания ( четене писане смятане). Много често родителите смятат, че като придърпат изоставането в заради късното проговаряне , забавянето на разбирането и познавателната дейност - нещата вече са регулирани и всичко е нормално. Това обаче не е така.

Ако си представим готовността за тръгването на училище, като зависимост от два фактора, разположени на двата края на една пръчка - академичното и поведенческото , в първи клас обикновено се отдава предпочитание на доброто подходящо поведение  повече, отколкото на някакви натрупани екстра знания, поне в началото. По-нататък, особено след 4 клас ,  вече се държи и на двете . Учителките в първи клас  могат да "простят" на детето някакво изоставане по материала ако  то поведенчески и социално е недразнещо. Ако обаче има поведенчески отклонения, дори да чете и пише наравно с връстниците това напряга учителите , това за тях  е НЕготовност за първи клас ,  а в последствие може да доведе и до "разговор с родителите" и някакви постъпки към допълнителна подкрепа ( СОП). По-специфично поведение на дете до 4 клас би било прието без забележки,  ако то е гений в някаква област и примерно представя госпожата в добра светлина на състезания и олимпиади. Много често 1-4 клас ако родителя постигне някакви отношения с класната тя може да толерира и малко по-голяма свобода, но пак казвам зависи от класна договорка, училище, но след 4 клас всичко това вече е почти невъзможно.

СПИСЪК НА УМЕНИЯТА „ГОТОВНОСТ ЗА ПЪРВИ КЛАС“
Източник : книга на Р Шр@м и колектив
ТОЧКИ КОИТО ПОДЛЕЖАТ НА ОЦЕНЯВАНЕ. Ежедневен отчет. Ном /Умения/Точкуване
1 Следва правилата ( в класа или групата)

2 Държи ръцете си по приемлив начин ( не ги размахва и не припърхва)

3 Гледа към учителя, когато това се изисква

4 Следва персоналните инструкции

5 Следва груповите инструкции

6 Следа инструкциите, които имат поставени  условия

7 Изпълнява рутинни действия без да се налага да му се указва или да се моделира поведението му. (примерно изважда и прибира нужните учебници в ученическата чанта)

8 Не се старае да се уединява, стои около другите деца

9 При опити да бъде въвлечено в разговор от връстници реагира адекватно

10 Може да започне игра

11 Може да започне някакво невербално взаимодействие

12 Не бърза прекалено с изпълнението на някакво действие. Изпълнява го съвестно, с разумна скорост.

13 Умее търпеливо да изчаква

14 Умее да спазва ред

15 По време на някакво учебно занятие разбира, че трябва да остава на местото където е трябва да се намира.

16 Има вербална комуникация под формата на ясна реч ( може и да не е богата)

17 Наблюдава какво правят децата около него и им подражава ако не разбора инструкцията.

18 Отговаря в хор когато го правят другите деца

19 Умее да споделя вещи и играчки

20 Може да отстоява ( по правилния начин)  нещо, което притежава,  когато някой връстник иска да му го отнеме

21 Контролира самостимулиращото поведение

22 Контролира стереотипното поведение

23 Играе по предназначение с играчките

24 Запазва концентрация по време на работа над задание

25 Запазва съсредоточеност при игра без значение дали я е избрал сам или му  е указано да играе на нея.

Bqloto, все едно за моето дете говорим, с тази разлика, че не учи английски, той също ще е първи клас септември. Големи са ми притесненията, но се надявам да са безпочвени .И двете госпожи в градината ме уверяват, че няма от какво да се притеснявам при него, малко по-бавно работи, но казаха-това са различни типове хора. Речта му не е особено богата също и среща затруднения да си формулира по-сложните изречения.Има моменти, обаче, когато ме изненадва с изказвания и 😀разсъждения.
 Направо мога да го определя като едно бебе в сравнение с дъщеря ми на тази възраст.Как ще подреди папки в раница,как ще събере нещата, някой постоянно трябва да му повтаря и потретва в училище.
А иначе при него всичко с проговаряне, вървене и прочие си е вървяло в норма. Забелязах не толкова добра реч на около 3г възраст макар, според госпожите в яслата положението да беше “всички са така”.
Умее да спазва дисциплина когато се налага, но все си го влече да се заговори и закачи.

_re_ge е посочила доста критерии за училищна готовност,но доста от тях сякаш се отнасят за деца с по-дълбоки проблеми.Примерно при моето дете никога не е имало стереотипи или пък пърхане с ръце,също така не се е отделял от групата,даже напротив той е много социален.Може да следва правила,да изпълнява задачи,да се организира да си прибере нещата,с материала няма никакви затруднения и всъщност това,което ни тревожи е че все още е по-малък от другите,момче при това и не на последно място е това,че му се играе много,а там ще трябва доста часове да седи.Има още половин година до започване на първи клас и се надяваме малко от малко да е по-узрял.
Да допълня,че получих съвет от човек,който работи с деца,че е много рано да му говоря как трябва да слуша и да седи мирен в час,защото се бил наплашил.Аз лично не виждам да се е наплашил,той понякога драматизира повече от необходимото и когато види,че му се връзват се жалва.Според вас не е ли време да му се говори за порядките в училище,за да е подготвен психически?

Аз нали влизам в някои часове, та имам поглед от първо лице, какво се случва в класната стая при децата "в норма". Говоря за второкласници. Моето дете с дефицити е по-подредено и по-кротко и тихо. Каквото вземе си го прибира, когато вече не ѝ трябва. Пие вода - прибира я в раницата. Закусва, прибира си кутията. Другите деца прекрасно знаят правилата, но трудно ги спазват. Шумни са, разсеяни, разхвърляни. В класната стая цари безпорядък, въпреки че учителката по няколко пъти на ден минава да създаде някакъв ред. Бутилки с вода се търкалят по земята, кутии със закуски - в краката им, шапки, якета - се тъпчат с обувките. Боклучета, храна, излишни неща... Класната стая е една кочинка. Децата са разпасани, с развързани връзки на обувките. Търкалят се по пода, борят се, понякога изпадат в опасни ситуации, направо настръхвам! Съжалявам  ги и все ми идва да им помогна. Но не ми е работа нито да ги възпитавам, нито да се меся. Дано Господ да ги пази. И пак казвам, това са деца, които учат "от въздуха", за разлика от моето. Иначе са прекрасни като отношение, поне към моето дете и към мен.

Колкото и да им говорите сега, докато не попаднат в тази среда, всичко ще им е абстрактно.
Относно вадене и прибиране на учебници и тетрадки, във втори клас още учителката помага на поне 10 деца. Вечно някой си е изгубил нещо и се жалва, идва учителката и го намира. Много са разсеяни и доста трудно усвояват материала с изключение на 2-3 по-будни деца.

Иначе ние напредваме. Вчера учителката накара дъщеря ми да чете и отбеляза значителен прогрес. Днес писа диктовка и имаше много малко грешки. Проблемът е че не всеки път иска. Предпочита да си рисува и да се занимава с неща, които са ѝ интересни. Обаче слуша учителката, гледа я и се усмихва "разбиращо". Та надявам се все пак нещо да ѝ влиза в главата И в училище. Не мога да я оставя сама там. Присъствието ми е ключово, за да се случват нещата в положителна посока. Вече играе с децата, по физическо се включва в груповите игри. Харесва ѝ да ходи на училище. Емоционално не е узряла за да се регулира сама при трудна ситуация (както миналата година в такива моменти се е разплаквала). Другите деца също плачат буквално за дребни неща. Имат нужда някой възрастен да ги закриля и защити. Но няма такъв човек. Класната ги учи да се оправят сами. И те млъкват. Но какво остава в душичките им...