Трудно проговаряне - тема 27

  • 53 558
  • 558
# 555
Здравейте, за първи път пиша в тази тема, но вече започнах много да се притеснявам за дъщеря си. На почти 2 години е и не говори, само повтаря, песни пее, знае числата азбуката, но ако я попитам нещо мълчи, не посочва с пръстче, а когато иска нещо започва да ми насочва ръката или да ми слага неща в нея, вече бяхме при психолог, скоро започваме работа с логопед, но не спирам да се притеснявам. Мнението на психолога беше, че всичко и се дава и няма нужда да говори, но има и неща които не смятам за нормални, буди се и започва да брои числа.Иначе има очен контакт, обръща се на името си, зависи дали се е заиграла много, понякога не, играе с много играчки, не се плаши от деца, но и не играе с тях много. Незнам какво да правя вече.Всеки съвет ще ми е от помощ.
Има и екранно време, предимно когато е с баща си и по-голямата си сестра на 16г., като се опитвам да го махнем, но тя не иска да стоипс тях без да гледа нещо, а и на тях не им се занимава за жалост.
Ако нещо продължава да Ви тревожи,търсете второ мнение. По обяснения във форумите няма да получите обективна оценка. Всяко притеснение на родителите има причина. Още повече,че Ви е второ дете и можете да направите някаква разлика. Логопедът в момента изобщо не Ви е нужен.
Виж целия пост
# 556
Какво препоръчвате да направя-посещение при психолог, невролог или?
Виж целия пост
# 557
Какво препоръчвате да направя-посещение при психолог, невролог или?
Второ мнение при друг психолог.
Виж целия пост
# 558
Много ми е объркано от последните мнения.
Защо отново се съветва психолог и то  за дете на 2 г. Мнението на първия е много адекватно, макар и да не би се харесало на родителите. Очевидно има някаква не съвсем адекватна среда , която стимулира такова поведение. Дали странностите в поведението на тази възраст  може да бъдат  предолени никой ме знае, но да , тази среда може да стимулира такова поведение. На дете което няма нужда да коминикира и използва всички като дясна и лява ръка.   Както вождаме и в самата семейна среда има противоречия. Едни смятат че има нещо, друго че всичко е ок.  Първото което се прави на възраст от 2 г. е да се промени начина на отглеждане, да се установи ръководещ контрол от страна на родители, на детето да се поставят  граници, да се започне активно са се обучава на всичко нужно за възрастта , а не да се чака детето да поеме инициатива. Четейки публикуваното от майката виждам че тя се притеснява, но притеснението означава всички в семейството да виждат че трябва да се прави нещо и да го правят. Защото родителите също имат много  какво да свършат на тази възраст обучително. Детето не комуникира защото не ви разбира. Почнете с запълване на пасивен речник, говорете ясно кратко, не се обяснявате,опитсвайте действията си "рокля. Обличам рокля". "Топка, бум ". Постоянно поддържате с детето взаимодействие. Влизайте в неговата игра, за да ви обърне внимание. Всички ежедневни дейности правете като игра, опитвайте говорете, правете действия по ред. Детето не проявява инициатива. Сега имате възможност да опитате да го измъкнете от онзи балон в който се изолира.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия