Пубертетът при момчетата - тема 16

На детски психиатър го заведете. У нас психолозите нямат външна регулация, а и в тази възраст е удачно да го види лекар. Добри са в Александровска детското психиатрично и д-р Ментешев. И на двете места приемат по каса. Не се психирайте от тази препоръка. Психиатрите ще видят точно какво е и като не сте за тях ще ви ориентират към свестен психолог ако е нужно

Чудесни препоръки, присъединявам се.

Благодаря! Ще се вслушам в съветите и ще видим какво ще излезе. Макар, че снощи детето каза, че именно затова не искал да споделя с нас: "защото ще ме помъкнете по психолози и психиатри". Знае той, защото както казах и преди, сме го правили. Още от крехката му 3 годишна възраст го водим по различни поводи. Страхувам се да не изгубим още повече доверието му.

То няма нужда нищо да ви казва, няма как да не забележите, че се е заключил в стаята си и не яде. Заведете го на лекар преди да стане по-лошо. Това поведение излиза извън норма и детето явно преживява нещо, с което не може да се справи. Обяснете му, че сте длъжни да се грижите за здравето му и го обичате, и искате да му помогнете. Като вие очевидно не го разбирате добре ще го разбере професионалист и ще помогне и на трима ви да се разберете и справите със ситуацията. Много хора ходят на пкихог, за да си равиват личността и то цял живот, няма защо да протестира срещу това.

Ами той е голям, не е нужно да го "мъкнете". След първоначалните уточнения, може да ходи сам там.

А каква е драмата да приемете насериозно неговото занимание за китарата.
Една седмица да репетира в апартамента като купите слушалки за електронната китара. Или като информирате съседите.
Защо едното да е за сметка на другото, като може нещата да се комбинират?

О, Хоуп, разбира се, че първо му предложихме да му донесем веднага китарата. Отказа и изтъкна и други фактори да предпочита да е в провинцията. Просто на 3-ти е на ортодонт в София. Дотогава така или иначе нямаше да замине. И решихме дотогава да запълним тази една седмица и с други "полезни" занимания именно, за да не му прекъсваме рахата в последствие. Още повече, че в апартамента има акустична китара, на която се упражнява.
Засега туширахме проблема, но сутринта всичко ми беше свито и затова не се сдържах и писах.

Едит. Сега си правя някакъв анализ и стигам до извода, че основния проблем е басейна. От край време мрази басейни. Не очаквах, че за 5 дни ще стане такава драма, но ето че стана. Допреди това, "бучеше" че сме му заели времето, но в рамките на стандартно тинейджерско мрънкане. Сега когато го прекратихме, но си продължава другата рехабилитация, бурята затихна. Пусто не мога да му извлека да каже защо тия басейни са толкова омразни. Излиза ми с една версия, която изобщо не ми е достоверна.

След като е на 16, не би ли трябвало сега да приключва училище? В провинцията ли учи, че сте го довели сега за процедурите? Ако е извън погледа ви, знае ли се какво друго се случва извън китарата?

Да ви кажа за единия басейн ми се вижда прекалена тази реакция.
Вие си познавате детето (или пък не-то кой си ги познава на 16) , но според мен търсете по-дълбока причина, не басейн

Може да се срамува нещо..да е по бански, от тялото си..нещо такова...
Моят син също не споделя много...
Има нещо което го тормози явно. Когато е готов, ще ви сподели предполагам..при моят насилването да отговори не работи...

Стискам палци да излезе момчето от тази криза. Съвет не мога да дам, за съжаление. Хрумна ми, че причината може да е любовна мъка от несподелена или отхвърлена любов.

Причината може да е напълно безобидна, наистина. Но може и да не е. Детето не успява да преработи проблема, не споделя, не разговаря, затваря се и страда, изпадайки в крайности. Затова е необходимо да се потърси специалист бързо.

Момчетата по-малко споделят по принцип. Тегаво е, но това е положението. Баща му не може ли да се включи с по-мъжки подход? Моят е доста по-малък, но повече търси с баща си да говори на разни теми. Казва, че жените нямало да го разберем.
И аз не мога да дам съвет, но реално тази пристрастеност към китарата мен лично би ме радвала, детето прави нещо, полезно, креативно и красиво. Бих му осигурила максимален комфорт да се упражнява, явно е умно дете и е осъзнал, че с нещо трябва да изпъкне, да е интересен и е открил един чудесен начин това да стане.

И аз съм За психолог. Мога да препоръчам един, с който нямам личен опит, но много пъти съм присъствала на негови лекции, гледала съм уебинари и съм слушала подкасти. Работи доста с тийнейджъри и техните родители и поне на мен ми вдъхва някакво доверие....хем изглежда да има чувство за хумор, хем е разбиращ и точен спрямо децата. https://www.almatherapy.bg/bg/team_member/lyudmil-stefanov Людмил Стефанов се казва, със съпругата си имаха център "Аз и ние", не знам дали функционира още. Потърсете му името, ще ви излязат разни лекции и уебинари.
Аз имам един такъв драматичен вкъщи, още не е точно в пубертета, хванал го е предпубертета. Мучи, квичи като се разстрои. Ляга на земята и рита с крака...имам усещането, че така ще си е докато се изнесе. Има деца, които са по-експлозивни, по-лесно се разстройват. Не знам дали с такъв характер са се родили, или ние сме ги направили такива. Вероятно и двете. Сякаш е специфика на нервната система, има и обучителни затруднения. Хем е срамлив и му е вечна драма кой какво казал за него, как му е косата, какви са му дрехите...хем се надува и се прави на много важен, за да не му личи. Логопедката казва за него- лъв отвън, вътре е котенце. Не дава дума да се издума, че е сгрешил, че не е разбрал нещо по математика, че някъде нещо е изпуснал-до последно ще се заяжда с теб и ще държи, че е прав. Много си приличат с баща си и са едни постоянни кофнликти, заяждане между двамата, караници. И аз виждам отстрани, че ако баща му свие перките и спре да го натиска и му каже 2-3 благи думи, нервакът ще се успокои и ще е мирно...ама нито един от двамата не пуска кокала.
Та психологът най-вече работи с родителите- да знаят те как да реагират и някой път да направят крачка назад, за да се успокои детето и да е по-склонно да говори, да направи това, което се иска от него. Моят си го знам, като тръшне вратата го чакам 10 минути да се намучи и нацвили и влизам да си поговорим и поддава.

Повече споделя с мен, отколкото с баща си. Имам чувството, че се борят кой да е алфа мъжкарят в семейството. И за мен това е част от проблема. Толкова драматично го раздават и двамата. И двамата са много силни характери и инати до безобразие и никой не иска да отстъпи. Честно казано не можах да разбера и това заинатяване на ММ за тази рехабилитация точно в този момент.
Физическото "изкривяване" на детето изобщо не е толкова голямо (според мен, спред ММ е ужасно). Подкрепям да се работи по въпроса, защото виждам мен колко ме боли на тази възраст и кръст и колена от неправилна стойка на младини. Ама тя пък е толкова измислена тази рехабилитация, но това е друг въпрос.

Направихме вече една консултация, със специалист който си се познаваме и той даде своите насоки. За момента като реакция виждам само огромен апетит - явно си наваксва Е има и доза търпимост, ако съдим по: "не е нужно да чукаш на вратата", но е все така мълчалив. Аз и не очаквам да се превърне в нещо друго, но искам да видя живеца, защото в момента нещата намирисват на депресия и ниско самочувствие.

На вас ли даде насоки за детето, или на него? Да знаете, с едно ходене не се получават нещата.