Социална тревожност

Кажи какви са ти симптомите, за да знаем какво да ти изпишем. От  кога я имаш тази тревожност? Колко тежка форма е? Как разбра, че имаш социална тревожност или се самодиагностицира?

Витамини.

Винаги съм си била притеснителна и срамежлива но от няколко месеца нещата излизат извън контрол отказвам да ходя където и да било да бъда в компания с други хора да ям или да пия пред тях единствено ходя на работа и до магазина... изпитвам страх и ужас ако трябва да ходя на гости или някой да идва у нас за да не ме видят в това състояние веднага ми се вдига адреналина в същото време и не искам да оставам сама но мъжа ми и той ходи на работа е имам и хубави дни в които все пак се прикорявам то няма как всеки ден да съм зле
Симптомите ми са треперене на ръцете подкосяване на краката сърцебиене слабост в ръцете и силен страх когато съм сама нямам такива симптоми и пред определени хора
Когато ги изпитам се обвинявам че не мога да се контролирам работих няколко месеца с психотерапевт но не ми помогна особенно имам чувството че никой не ме разбира
Никой не ми е поставял диагноза от четене в Интернет стигам до това заключение че имам социална тревожност
Преди няколко месеца имах много голям стрес и го отдавам че тогава се отключи защото преди това нямах такива засилени симптоми чак да ми пречат на ежедневието...а ме е срам да отида на психиатърВитамини взимам Д понеже ми беше много нисък, магнезий и б12

Най-добронамерено ти казвам, че да си слагаш етикети сама няма да ти помогне. И предписания от непознати във форум. Щом не си доволна от терапевта - смени го. Добрите не се намират лесно и са скъпи. Добре е да те диагностицира някой, който има подходящите инструментариум и знания. Ако предпочиташ хапчета, иди на психиатър. Но проблеми като твоите, ако не са самовнушения, не се решават с пиене на хапове, а с работа върху себе си и правене на "страшни" неща като да се излагаме умерено на онова, което ни плаши най-много.  Предполагам, че добър професионалист може да те ръководи в това. Има много информация  в интернет - особено, ако ползваш английски език.

благодаря
Ще потърся друг психотерапевт но освен това усещам че имам нужда и от нещо което мога да пия за да ми е като патеричка докато се оправя
Да опитвам се да работя върху себе си но понякога е по силно от мен и се предавам бързо прекалено много обмислям всяко нещо и се задълбочавам

На колко си години и не работиш ли?

на 24г работя

Започни да спортуваш!

Значи като пълнолетен човек отиваш на лекар и там първо ще намерят какъв е проблема и тогава чак ще се препоръчват лекарства, а дотогава пий чай от лайка, той успокоява, може и да питаш в аптеката за валерианче.

Доста хора имат подобни симптоми. Повреме и след корона вируса. На мен ми се случи подобно нещо. Просто не ми се излиза. В къщи ми е най-добре. Добре че в компанията която работя направиха 50/50. Почнах да ходя на работа и сега съм по-добре. Според мен спорта на вън сред природата може да помогне. Ако имаш и друго хоби ? Не помня преди короната дали съм бил толкова  раздразнителен  🤔 . Но сега избягвам големи шумни компании.

Имам същия проблем. Израснах така.
Цял живот съм такава.
Но крача с малки стъпки и за шест месеца се научих на неща и направих неща,които никога не съм си мислела,че ще мога.
Мога да изпиша цели страници по въпроса.
Терапия ще помогне.
Хапчетата ги забрави.Те няма да ти решат проблема. Може да те направят по-спокойна и по-малки тревожна,но няма да ти помогнат.
Повярвай ми. Имам опит и с терапия и хапчета съм пила.
Единственото решение е челен сблъсък със страха. Друго решение няма. Не съществува такова.
Всеки ден малко по малко.
Аз нямах избор. Работата ми е такава,че изисква да правя това,от което най- много ме е страх.
И понеже работя това,което ми харесва и е творческо, някак явно успявам малко по-малко да крача напред и да се уча да надмогвам себе си.
Защото друг начин просто няма.
Имам сега среща с авторка,която трябва да водя аз. Умирам от страх и притеснение.
С дни го мисля,не спя,имам сърцебиене,тревожа се и се притеснявам.
Всеки път когато трябва да говоря пред хора и да общувам на такива събития или публично да се изявявам си съсипвам здравето и се боря със себе си.
Умирам от ужас от публична изява.
А същевременно изпитвам копнеж да се изявявам.
Много е странно,защото не умея и се парализирам.
Не можех да се изказвам,а имам дар слово и съм смея да твърдя общителна и разговорлива. Парадокс някакъв пълен.
Последно беше една презентация,на която трябваше да говоря две минути.
Когато нямаш избор и се изправиш челно,защото да избягаш няма как,нещата се нареждат.
После всичко отминава и разбрам,че няма нищо толкова страшно.
После чувството,че си победил страха е едно от най-удовлетворяващите чувства.
Ще стане когато се захванеш  с това,от което най-много те е страх.
Знам,че е стряскащо и е много трудно.
На мен ми е много трудно.
Но няма друг начин.
А и вече знам,че така вървя напред.
Решението е работа. С работата и всекидневните ситуации около нея накрая претръпваш и става по-лесно.
На мен толкова много ми пречи тази социална тревожност,толкова много ме ограбва и ме спира да правя това,което искам,да разговарям с хората,да ходя къдеро искам,да се изказвам,да се заявя,да споделям идеи и виждания
И ми тежи,много ми тежи.
Чрез работата животът ме постави точно там където трябва за да науча каквото трябва.
Хващайки се за тази истина и вярвайки в нея ми е по-леко да приема нещата.
Тук съм,защото трябва да науча това и това.
Спортът ще помогне. Всяка физическа активност ще е супер за теб.
Йога в група ще ти помогне.
Да,и мен ме беше срам да отида.
Но вече станаха близо две години откакто съм част от такива.
И това е едно от най+добрите ми решения.
Докато не започнеш да правиш това от което те е страх няма да го преодолееш.
Знам,че това не ти харесва. И на мен не ми харесва,но това е отговорът.
Разбрах го по трудния начин.
Мога още много да пиша.
Но става дълго.
И моят път е много дълъг още.
Но и на това,което постигнах,колкото и малко да е за мен огромна крачка напред.
Аз не можех да кажа две приказки пред хората. Сега водя часове,разговарям с колеги,участвам в събития.
Но това е работа,тежка и трудна.
Това си е характер,темперамент.
Не се осъждай,това също е много важно.
Хубаво е да започнеш работа с добър специалист,ще ти е много полезно.
Има много видеа по темата. Изглеждай ги.
Ще ти помогнат да разбереш по-добре какво чувстваш и какво точно е социална тревожност.
Има полезни съвети.

Аз пих седанакс. Само когато ми ставаше чак неприятно. Незнам работи ли или си внушавах. На билкова основа е без рецепта. Също валидол. Прозаично лекарство но на мен ми помагаше. Аз ходих на лекари,но нищо не излезе. Добре че ми мина с времето. Дано намериш читава лекар.