Да направя ли аборт или да го запазя?

  • 3 714
  • 68
Здравейте момичета. Преди няколко дни разбрах, че съм бременна. Имам дъщеря на годинка и 3 месеца. Новината ми дойде като гръм от ясно небе. Дори не успях да се зарадвам,  както беше първият път. Чувствам угризения и страх. Честно казано никога не съм си мислила, че това може да се случи понеже докато забременея с малката се мина доста време. Тя беше като дар от Господ и минахме през доста трудности докато бях бременна с нея. Нито тя нито аз се отказахме една от друга. Ето тук идва момента на угризение и болка вътре в мен, защото като че ли съм готова да се откажа от това нещичко което се е зародило в мен. Причината е само една. Не ме е страх толкова от това , че няма да успея да се справя с отглеждането. Искам детето ми да си има братче или сестричка. Да са си упора в този живот. Проблемът е мъжът ми. Той в последните години съвсем стана непоносим. Вечно недоволен, мрънкащ и постоянно е изнервен за нещо. Виновната съм аз за всички несгоди и несполуки.  Аз съм едно нищо за него, неспособна на нищо.  Понякога си мисля дори че може би има и психични отклонения. От как живея с него аз се промених и станах супер изнервена. Ние само си викаме не можем да говорим нормално. Никога не сме били едно истинско семейство. Той никога не се опитвал да ме разбере да повярва в мен. За него бях правилната жена която винаги е до него и го подкрепя във всичко. Имали сме и хубави моменти, но те са толкова малко на фона на лошите .В момента изпитвам омраза към него за това че не ме пазил и ме забремени въпреки че му казах 100 пъти, че не искам поне не и на този етап.
Просто положението отива към раздяла и сега тази новина тотално ме разтърси. Това бебе  в мен няма никаква вина, ние направихме тази грешка, не знам как стана уж се пазихме. Като цяло секса беше от дъжд на вятър без особено желание един към друг. Много ми е криво вътрешно искам да го запазя, не искам да се отказвам от него, но се опитвам да мисля с разума, защото ще ми бъде по лесно сама с едно дете отколкото с две. Как бих се справила сама, няма кой да ми помага, а и не искам помощ. Няма ли да е по голям грях ако родя това бебе и го отгледам в мизерия, кавги и нещастна атмосфера? Кой вариант е по малкото зло не знам вече. Само затова мисля, тъпо ми е страх ме не знам какво решение да взема. Благодаря че ме изчетохте. Кажете ми какво бихте направили на мое място имам нужда от точните съвети. Майка ми и сетра ми са категорични да направя аборт, защото смятат че това да ридя и да остана с две малки деца е на път да се случи предвид отношенията ни. Знам пе мислят за мен, но това майчиното усещане в мен започна да ме кара да се съмнявам в решението си да го махна. Знам че стана дълго и объркано. Спирам до тук. Благодаря
Виж целия пост
# 1
Май мъжа трябва да махнеш.

Напълно е възможно нарочно да те е забременил. Ама и ти си постъпила глупаво, че си разчитала на мъж, който се държи по този начин, да те пази. Вероятно е усетил накъде отиват нещата и е решил да те върже.
Виж целия пост
# 2
Аз бих абортирала категорично. Но дебело подчертавам, че това съм аз. Животът стана труден и дори с едно дете сама жена се бори всеки ден. С две ще е жестоко. Говоря от личен опит, гледам дъщеря си сама вече почти 10 години.

Това решение трябва да си го вземеш сама. Каквото и да е решението ти, не казвай на мъжа си за бременността, докато не решиш окончателно. Повярвай, ще си спестиш много проблеми, ако сега замълчиш. И не си права да обвиняваш само него. Ти също си виновна за нежеланото забременяване, като знаеш какви са ви отношенията е трябвало дваж повече да се пазиш.
Виж целия пост
# 3
Замети хормоните в някой ъгъл и действай с разум.
Ти  за бъдещето на едното си дете не си сигурна в това подобие на семейство, а с две да не смяташ, че става по-хубав живота?!
Виж целия пост
# 4
Повечето съфорумки ще те посъветват да направиш аборт.Аз ще се въздържа, защото имам три спонтанни аборта и 5 изгубени дечица и много се измъчих, докато се сдобия с малкия.От страшно много неща се отказах ,за да имам деца,но не съжалявам и за секунда.С мъжът ми съм от 20 години и също сме били пред развод, когато аз поисках второто дете,а той, понеже големия син е аутист ,не беше сигурен дали иска още едно дете.Към днешна дата е най-щастливият баща и обожава и двете деца (а аз го натискам за трето,но май тоя път няма да стане).
Виж целия пост
# 5
Аз мнение да го остави или не не бих могла да дам.

Нито аз ще го гледам, ако реши да го остави.
Нито аз ще страдам, ако реши да го махне.

Това решение, авторке, трябва да е изцяло твое, защото твоята личност, твоето тяло, и твоят живот зависят от това решение. А те са само твои и не съвпадат с тези на никой друг.
Виж целия пост
# 6
Няма да коментирам факта, че си лягаш с човек, който по твои думи мразиш, това си е твое решение.
Имаш три варианта - да родиш детето и да седите в тази токсична среда, докато стане достатъчно голямо, за да можеш да работиш и да си издържаш двете деца сама, и тогава да напуснеш мъжа си. Или да да направиш аборт сега, и когато ти свърши майчинството, да си търсиш добре платена работа (ако сегашната ти не е такава) и да се разделите с мъжа ти. Третият е да си седиш и да търпиш, оплаквайки се колко ти е гадно, но да не правиш нищо съществено, за да си подобриш положението. Помисли си добре какво искаш, как и кога ще е възможно да го постигнеш, и действай. Ние тук не можем да решим вместо теб.
Виж целия пост
# 7
Аборт и раздяла. Категорично. Личното ми мнение, аз така бих направила. Всъщност и го направих /без аборт, де/, но се разделих с токсичния БНД. Твоя звучи баш като моя по описанието. Ще става и по-зле, да знаеш.
Виж целия пост
# 8
Аз бих си родила детенцето, щом мъжът е просто неприятен, а не опасен, със зависимости и т.н. Но, след това бих започнала да градя бъдеше за мен и децата отделно. При първият удобен момент бих започнала работа, за да мога да събирам пари и да се махнем. Със сигурност е много трудно самотна майка да се справи с две деца, но ако човек е оправен и амбициозен, има опции.
Виж целия пост
# 9
Децата имат нужда от здравословна семейна среда. Напрежение, караници, омраза, не е такава. Ако смяташ, че можеш финансово и физически да се справиш с 2 бебета, не прави аборт. Ако не ти е по силите, направи.
Но дали ще са 1 или 2, не трябва да допускаш да растат в токсична връзка.

...В момента изпитвам омраза към него за това че не ме пазил и ме забремени въпреки че му казах 100 пъти, че не искам поне не и на този етап.
За забременяването отговоростта е на двамата. Който не иска дете, ползва предпазни мерки. Прекъснатият полов акт не е пазене, сперматозоиди се отделят и по време на акта, не само накрая.
Виж целия пост
# 10
Не бих родила второ дете от мъж, с който не виждам спокойно и уредено бъдеще.
То ще кажете, че няма гаранция за нищо, но когато виждаш, че нещата не вървят между вас сега, е по- скоро бреме още едно дете.
Виж целия пост
# 11
Скрит текст:
Здравейте момичета. Преди няколко дни разбрах, че съм бременна. Имам дъщеря на годинка и 3 месеца. Новината ми дойде като гръм от ясно небе. Дори не успях да се зарадвам,  както беше първият път. Чувствам угризения и страх. Честно казано никога не съм си мислила, че това може да се случи понеже докато забременея с малката се мина доста време. Тя беше като дар от Господ и минахме през доста трудности докато бях бременна с нея. Нито тя нито аз се отказахме една от друга. Ето тук идва момента на угризение и болка вътре в мен, защото като че ли съм готова да се откажа от това нещичко което се е зародило в мен. Причината е само една. Не ме е страх толкова от това , че няма да успея да се справя с отглеждането. Искам детето ми да си има братче или сестричка. Да са си упора в този живот. Проблемът е мъжът ми. Той в последните години съвсем стана непоносим. Вечно недоволен, мрънкащ и постоянно е изнервен за нещо. Виновната съм аз за всички несгоди и несполуки.  Аз съм едно нищо за него, неспособна на нищо.  Понякога си мисля дори че може би има и психични отклонения. От как живея с него аз се промених и станах супер изнервена. Ние само си викаме не можем да говорим нормално. Никога не сме били едно истинско семейство. Той никога не се опитвал да ме разбере да повярва в мен. За него бях правилната жена която винаги е до него и го подкрепя във всичко. Имали сме и хубави моменти, но те са толкова малко на фона на лошите .В момента изпитвам омраза към него за това че не ме пазил и ме забремени въпреки че му казах 100 пъти, че не искам поне не и на този етап.
Просто положението отива към раздяла и сега тази новина тотално ме разтърси. Това бебе  в мен няма никаква вина, ние направихме тази грешка, не знам как стана уж се пазихме. Като цяло секса беше от дъжд на вятър без особено желание един към друг. Много ми е криво вътрешно искам да го запазя, не искам да се отказвам от него, но се опитвам да мисля с разума, защото ще ми бъде по лесно сама с едно дете отколкото с две. Как бих се справила сама, няма кой да ми помага, а и не искам помощ. Няма ли да е по голям грях ако родя това бебе и го отгледам в мизерия, кавги и нещастна атмосфера? Кой вариант е по малкото зло не знам вече. Само затова мисля, тъпо ми е страх ме не знам какво решение да взема. Благодаря че ме изчетохте. Кажете ми какво бихте направили на мое място имам нужда от точните съвети. Майка ми и сетра ми са категорични да направя аборт, защото смятат че това да ридя и да остана с две малки деца е на път да се случи предвид отношенията ни. Знам пе мислят за мен, но това майчиното усещане в мен започна да ме кара да се съмнявам в решението си да го махна. Знам че стана дълго и объркано. Спирам до тук. Благодаря

Как се чувства детето ти сега, в тази среда и искаш ли още едно дете да се чувства така?
Можеш ли да гледаш две деца сама?

П.П. Забравих да отговоря на въпроса: при това положение бих направила аборт.
Виж целия пост
# 12
Децата имат нужда от здравословна семейна среда. Напрежение, караници, омраза, не е такава. Ако смяташ, че можеш финансово и физически да се справиш с 2 бебета, не прави аборт. Ако не ти е по силите, направи.
Но дали ще са 1 или 2, не трябва да допускаш да растат в токсична връзка.

...В момента изпитвам омраза към него за това че не ме пазил и ме забремени въпреки че му казах 100 пъти, че не искам поне не и на този етап.
За забременяването отговоростта е на двамата. Който не иска дете, ползва предпазни мерки. Прекъснатият полов акт не е пазене, сперматозоиди се отделят и по време на акта, не само накрая.

Абсолютно.

"Той не ме  е пазил" е все едно "кой ми сра в гащите", особено когато нещата вървят към раздяла.  Пиша остро, за някои грубо, но наистина се ядосвам като чета колко жени само от тъпота си докарват проблеми на главата.
Виж целия пост
# 13
Почти съм сигурна, че нарочно я е забременил, за да не може да си тръгне с едното дете.
Като чуя жена да се оправдава с това как мъж трябвало да я "пази" и ме напушва на смях. Ако ти самата не се опазиш няма кой.
Виж целия пост
# 14
Разликата между моите деца е почти толкова, колкото би била между твоите. Имахме с мъжа ми всичко необходимо - дом, сигурна работа с плаващо работно време за него, високо майчинство за мен, а и голямото ни дете беше сравнително лесно за отглеждане. Въпреки това, периодът до към тръгване на училище на голямото, беше една невъобразима въртележка, толкова интензивно и шеметно беше всичко, че има цели години, които ми се губят и не знам как са минали, съвсем сериозно - понякога гледам наши снимки, или чета за някакви политически събития, и нямам спомен какво точно е било.
С това искам да кажа само, че две деца с малка разлика са изпитание дори за семейство с двама работещи и напълно заменяеми като грижа родители. Нямам представа какво е за сама жена, но аз лично не бих се наела. Дори материалната част да е напълно осигурена, дори да има помощ от родители, братя, сестри - чисто емоционалното натоварване е огромно. Ако бившият започне да прави и проблеми, съвсем не си представям какви вътрешни сили трябва да има една жена, не само да премине през всичко това, но и да е напълно адекватна и полезна за децата си, да им осигури сигурна и спокойна среда.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия