Жалба за насилие към детето в детската градина

Това едва ли важи за частна градина. Могат по всяко време да ги изгонят.

Продавате жалба в РУО, прикачате медицинското. Продавате сигнал срещу липсата на адекватна реакция от страна на управата на детската градина.И да е частна детската градина тя е образователна институция, не е нещо което съществува във вакуум.

Могат, естествено, но не управляват постъпките си по същия начин като възрастните. Затова и не отговарят като тях. Освен това  не е вярно, че обичайно причината е в лошо възпитание от родителите или "интересно" разбиране за успех и самочувствие като това от примера на Мама Ру. (Всъщност онази майка, при цялото ми неодобрение към привържениците на "мачкането", кой знае дали точно такова поведение си е представяла.) Понякога си е до темперамента на детето и родителят не може много да направи.
И на мен ми се струва, че начинът е създаване на такава организация в групата, че да няма физически контакт между това дете и нападаните от него. Родителите не могат да направят много в ред случаи, а насочат ли се усилията за решаване на проблема към тях, това значи едно - да започнат да ги притискат меко или по-недвусмислено да преместят детето си и да им внушават вина.
Ама нямали достатъчно персонал в градината - разбирам, ама друг начин няма, това е положението.

Честно казано, за мен е важен контактът и с родителите. Не за да им вменявам вина. Те няма за кога да си преместват детето, нито аз. Имаме по-малко от два месеца, защото аз в края на месец Май си махам детето от тази градина.  Чакам за удостоверението. Та надеждата ми беше, че ако родителите наистина съдействат по казуса и систематично обяснят на детето си, че е грозно така да се държи, то не би се държало по този начин. От друга страна, и ние постоянно говорим с детето ни, че трябва да споделя с учителката, когато има проблем, че трябва да се пази и да избягва това момче, но файда няма и при нас...
 Днес в разговор с детето научихме с мъжа ми, че е имало и други удряния по главата и корема, но били (според детето) "леки". За тях никой не ми е казвал,нито имаме доказателство, но наистина ще се видят в чудо, ако е истина.

Детето ми е високо и силно, но просто е неагресивно. Дори, когато съм го учила да отвръща на обида и дразнене с нещо еквивалентно от типа "Който го казва на себе си го казва",  той казва "Неее, нито аз съм глупав, нито еди кой си е глупав".  Забелязвам, че не се ориентира добре в отрицателните аспекти на социалните отношения. Няма лоши хора, Гриндж не бил откраднал подаръците, само ги взел назаем и тн. Това го прави лесна жертва.

Притеснявам се да го уча да отвръща физически, защото живеем отчасти и в чужбина, и там би бил голям проблем за самия него да проявява физическа агресия дори като отговор.

За мен идеалното решение е това дете да е държано настрана от моето и да си го гледат какви ги върши идващите месец и половина. Даже и по-малко са с празниците. Но засега никой не ми го гарантира и не ми го обещава, само се обяснява как всичко е в реда на нещата и как не може повече да се направи. Та се надявам с тази жалба наистина да влезнат в час и да се стегнат самите педагози. Поне идващите седмици да внимават какво се случва с детето ми.
Благодаря на всички помогнали!

Това се получава само при едната учителка, нали? При другата няма проблем? Значи има какво да се направи.

Моето тази година беше тормозено от друго дете в училище,но след разговор с класната и педагожката засега нещата се оправиха и повече не се е повтаряло.

За мен проблемите са два
1. Имате някакви нереалистични очаквания към родителите на другото дете. Написаното от вас - " влизане в час" звучи меко казано наивно за голям човек. Вие без да озсънавате се държите "във възрастния" свят, така както се държи вашето дете в " детския". Във възрастния свят има "органи на реда и съдебна система", които съществуват, защото има хора, които не разбират кое е редно и кое не. Какви органи на реда има градината? Явно във вашата такива няма. И е нереално да се надявате, че  управляващата системата в градината (учителки, директор ако сте говорили с него и няма развитие) и другите родители "ще осъзнаят " че вършат нещо нередно. Ако можеха да го осъзнаят вече щяха да са го направили, нямаше да има нужда да се жалвате. Щом се налага - Системата отвънка ще трябва да ги притисне. Подобно на хулиганите които не разбират защо е нередно да чупят уличните лампиони.
 
2. По-скоро трябва да работите над проблемите, които демонстрира вашето дете. Това е много близко до класически пример за Стокхолмски синдром. Детето ви може да не е агресивно, но то не трябва да позволява да бъде малтретирано защото : случващото се  е в реда нещата, то е заслужило това отношение и че съществува такова нещо като  "леко насилие". Случващото се е недопустимо щом е практика. Ако има ситуация, с която детето не може да се справи, то има родителите си, които ще го защитят, когато то сподели. Важното е то да отделя редното от нередното, правилното от грешното, насилието от играта , в която може да се случи другарчето да нарани/блъсне/удари  без да иска другото другарче.

П. С. Аз съм наясно какво е насилие в училище/детска градина. И че насилието може да не е само в чиста физическа форма. Имам и приятелка на която детето от такова насилие отключи сериозна болест. Тя имаше медицинско, но не го използва. А от училището накараха нея и детето да се извинят на насилника и родителите, защото го било предизвикало. Дори беше изтрит записа на видеокамерата, за да не потвърди нейната версия. Не подценявайте изобретателността на тези, които имат за цел да омаловажат случващото се.

Малко ми е странно мнението - дано да няма детски градини и хората да си гледат децата до училищна възраст и как родителите ставали все по-луди.
Аз не съм ходила на детска градина. В училище имаше единичен случай, в който момиченце разби главата на момченце с облегалката на столчето. Имахме и момченце, което системно правеше синки на всички, включително и мен. Момченцето в последствие го преместиха в друго училище. И това пак казвам, че бе добро училище. Имах съученици от Младост и Люлин.
Та агресия може да има навсякъде и във всеки период. Ако няма детска градина, ще има в училище. Смятам, че е най-важно всеки да научи детето си как да се пази и как да отреагира адекватно. Насилие може да срещне и на 30 години, когато няма да си там.

Жалба до директора на детската градина с копия до РУО и ДАЗД и приложено медицинското. Ще ги разкатаят, гарантирам Ви. Не се страхувайте, а действайте. Това е тормоз и е недопустимо да се случва на детето Ви! Да си понесат отговорността всички замесени!

Ще си позволя да цитирам мнението Ви и да не се съглася с Вас, че всичко е заради липса на възпитание от страна на родителите.
В градините в по-малките групи децата са на по 3-4 години. От моето дете вече веднъж се оплакваха, че се държи грубо. ( в някакъв момент, в който всички деца заради нещо бяха изнервени). Постоянно му говорим, обясняваме, правим забележки и себе си превъзпитаваме. Голяма част от родителите също изглеждат разумни и съзнателни родители. Но често се случва някое дете да пострада. В частност моето в рамките на две седмици - два пъти, като първия път е имало реален риск да му пострада окото, ако ударът беше с 1-2 сантиметра по-нагоре. В случая с окото причината беше блъсване от друго дете, в другия - собствено невнимание. И в двата случая открояваща се подробност е, че не е имало възрастен около децата, който дори не е забелязал, че има проблем, камо ли да говорим за предотвратяването на инцидент. Наистина влизам в положение на персонала, че е трудно да се гледат толкова много деца наведнъж, особено когато викат, тичат и не се пазят сами. Лятото се извиняват със смесните групи. Но наистина изглеждат някои от тях доста отнесени на моменти. Как например оставят дете от 4-та група, което е двойно по-едро и тежко, с най-малките, като същото това дете освен всичко останало има и някакво изоставане и се държи по-детински и по-агресивно и от най-малките и най-буйните?
Да, може би днешните деца са разглезени и агресивни. Може би и ние като родители бъркаме във възпитанието, но и градините трябва да помислят за по-добра организация на работата на персонала и за по-безопасни условия за всички. А не дворове, на които единствената забава е игра в пясъчник или игра с камъни! ( да, вчера една майка заварила сина ми и още едно дете точно с камъни да играят най-необезпокоявани) Бяхме предложили още есента да подарим баскетболен кош ( ами...щели да помислят, ма дали нямало да се ударят с топка, ама дали нямало да ръждяса) - уж от загриженост за безопасност се отказва, от друга страна само като видиш настилката, която си стои под формата на плочки от татово време и под люлките острите камъни, може страх да те хване.