С какво ви дразнят свекървите? – 156

Точно. Ама те не си казват - чакай сега аз да не стана като моята свекърва, да помагам и ценя снахата, те стават по-зле. Щото те са търпяли техните, сега ние да търпим тях. На този пък аргумент веднага скачат-недей търпя, ами си научи мъжа да те слуша! Аз тоя мъж да не съм го взела да го възпитавам, уча и дресирам? Аз виновна, че търпя, той виновен, че не е научен, само свекървата е бяла росна китка. Акъли раздават, все много умни и всичко знаят, все снахата лоша и проклета, а не им идва на ума, че ако малко, ама малко повече мълчат и не се месят където сварят, няма да са такива отношенията. Ама то като не може да приеме, че е в грешка, как да се поправи?

Май е някаква потребност да се изявят,  да се почувстват значими и можещи, да участват и те с нещо, като поредно майчинство се вживяват май, не им стига голямото "дете" че е там. И борба за надмощие и его /аз знам по-добре, аз съм права, сигурна съм че няма проблем да.. еди какво си/. И понеже детето е малко, не разбира, не се заиграва, остава да му бутат храна и да се кефят.

Аз нямам деца, но доскоро имах конфликтни точки по теми разни с моята майка, и срещах доста  реплики и отношение в стил "ти си ми дете, аз съм майка имам повече опит, човек иска да ти помогне ама ти държиш на своето.." тоест да приемаш, ако се отстояваш, си груб и крив. Понякога в такива моменти си казвах каква ли баба би била тя, как би реагирала на мои "инструкции и указания" за дете. Ами представях си точно нещо такова, омаловажаване, държане на нейното под форма на загрижено усмихнато превзето "бърсала съм ти д***то, ти ли ще ми обясняваш сега". Това ме потискаше и ми се отщяваше. Иначе е всеотдайна не отричам, дълго подпитваше за внуци.) Може и да не дочака...
Имах и една проектосвекърва, обсебваща и самонадеяна, докрай беше по-важна от мен в очите на сина си /за цялото му семейство важи де/. И там може би щеше да е нещо подобно, не да е опасна чак, но да си гукат двамата - мама знае,  ти срещу майка ми ли скачаш... Свекърви, тъщи, мъже, до характер и отношения е според мен.

Нали знаете, че хората ви се качват на главата/бъркат само дотам, докъдето вие им позволявате?

Ето това е грешния начин на мислене. Ти, свекървата, а мъжа къде е? Това, че не е научен също е грешка на свекървата, поне според теб самата в предишен пост, а не негова.  Според теб в кусурите изобщо не влиза в картинката. А не е така, той не само, че влиза в картинката, а е главно действащо лице или поне би трябвало да бъде. Може да не си го взела да го превъзпитаваш, ама си го избрала лично. И сама се поставяш в положение или да търпиш или да обвиняваш свекървата, но той не е виновен.
И не говорим за дресиране. А преди брак или съжителство двамата да седнат, да си изяснят приоритетите и кой до къде може да направи компромис и къде не. Ако е ясно от началото, трето лице няма да има възможност да се намеси в тези решения. Ако на единия нещо не му изнася у другия и компромис точно с това не може да направи, дете не се появява, всичко свършва до несъвместимо съжителство. И да, ще го учиш, ако не на друго, да живеете заедно. И ти разбира се трябва да се учиш, но и той трябва да направи компромис или нещо да промени, не само ти. А ако не си го взела, че да можеш да живееш с него, защо тогава?
Много си ми симпатична, но ще дразниш на свекърва си докато оправдаваш мъжа си. Само и единствено той може да ти реши проблема с нея и никой друг. Само ти трябва да си промениш нагласите към него, не към майка му. Докато го жалиш да му не тръскаш детето, като се прибере изморен, като оправдаваш неприемлива реакция, той сам няма да се промени. Нито майка му ще промени него или себе си. Имаш някаква предварителна нагласа да се съобразяваш и търпиш, а това е нещо, което трябва да си избиеш от главата. Не трябва нито да се съобразяваш, нито да търпиш. Двамата определяте границите, ако на някого му е по-важен трети човек, извън семейството, то тогава не е това семейството му

Желанието на баби, дядовци и лели да захранват деца и да дават забранени от майката храни ме изумява. Гледала съм много пъти и двете деца на приятелка, когато бяха на под 2 годинки, защото не желаеше да ги оставя на майка си и свекърва си просто защото не уважаваха изискванията й. То не бяха чипсове, сладкиши, бонбони, дъвки, семки, фанта, кола...
Просто не разбирам самоувереността и чувството за превъзходство на някои хора, които решават, че в няколкото часа, в които майката ти оставя детето, трябва да му даваш да опитва разни неща, все едно то си няма родители и друга възможност няма да опита.
Моите баба и прабаба от страна на майка ми са тръгнали да ме осоляват като бебе, докато нашите са ме оставили само за 1 час, та не знам какво повече да кажа освен че човек като е глупав е и много самоуверен, та на простаците е хубаво да им се начука канчето. Мисля, че ма ко даде много добър съвет бащата да се заведе при педиатъра да му начука канчето и той/тя.

Аз нямам никакви проблеми с него. Това, за което ти говориш е двама души да се стиковат добре и да живеят заедно. И предният път ти казах, че те разбрах. Аз говоря за друго-за нея. Манталитет ли е, липса на възпитание, ценности, такт, маниер, чиста простотия или липса на  най-елементарно уважение към другия-избери си! Това липсва при повечето свекърви. С него драми нямам, имам проблем с по-горе изброеното. Той какво да направи точно? Да, ограничили сме вижданията, контактите и тн. Ама това по-възпитана и умна няма да я направи нали? Един човек като е прост, всички освен него страдат. Така, че какво да се разправям с него? Аз каквото съм искала от него, го имам.
Как може в моето семейство подобни неща да няма. Да го уважават, да се държат добре с него, да го посрещат и изпращат с добра дума? А при нея такива неща няма. И той за какво точно е виновен? Никой не си избира родителите нали? Колко пъти да говори с нея и да обяснява как да се държи и какво да прави? Тя свекървата е за дресировка, не мъжа.

И аз не мога да го разбера този довод, че навремето така било и нищо им нямало на децата. Имам познати с по две деца, с разлика повече от 5 години между тях, че то за това време има промени и неща, които са били ок, вече е установено, че не са. Та тези майки на себе си и спомените от гледането на първото не разчитат, а слушат педиатъра, та какво остава за методи от преди 30+ години.

Карина, ей за такива твои нагласи говоря
Мъжа ти трябва не да ти отговаря както очакваш, за да не стане скандал, а според собственото си мислене. По-лошото е, че ти го приемаш за нормално. И не, на се така 99% от мъжете, това е друга твоя  заблуда.
Не ти казвам да се разправяш с него. А да си уеднаквите вижданията. Хубаво е, че сте ограничили вижданията, но все пак ти се налага да контактуваш с нея, макар и рядко и мъжа ти е този, който трябва да обясни на майка си причината за нежеланието ти за контакти. А като те чета, той няма да го направи, ти ще ги изтърпяваш на един или друг празник и ще скапваш и твоя и на детето, а той ще напира за тези събирания по задължение. Защо, като може да си изкарвате празниците като такива? Това не е дресировка, нито учене. А просто разбиране от страна на мъжа ти и реални действия за решаване на проблем, а не замазването му. Ако и тогава свекървата не се съобрази нищо не промени, тогава трябва да го направите вие. Но заедно, а не мъжа ти да държи на семейните събирания примерно, независимо от ситуацията, а ти да се съобразяваш. Не знам дали се изразих достатъчно ясно. Има какво да направи мъжа ти, не е като да няма

Оф, ма ко обяснено й е 1000 пъти. Не можеш ли да разбереш, че това е много проста жена? Не искам да го пиша и да използвам епитети ама явно няма как. Много е зле тая жена. Колко да й се обяснява, това е жена на 52г. Знае много добре как да се държи и какво да прави, но е проста. Иска тя да командва, нейната дума да се чува, тя да знае най-добре, да е в центъра на света, на събитията и като не успее, простотията й се излива. Започват театри, скандали, драми, ревове, последно щеше да скача от някъде, защото никой не я искал. Ама като ти кажа никой, наистина никой. Това е страшна работа. Аз такова чудо не бях виждала.

Разбирам те много добре. Но защо тогава ти се налага да я изтърпяваш точно на празници? Ми мъжа ти да я отреже за празниците, да се вижда с нея по друго време, ако иска да търпи театри, сълзи и сополи, ако иска да ѝ обяснява защо е това положението, ако иска да ѝ търпи скандалите, ако иска да ги прекрати. Но празниците да са си ваши, с ваши традиции, без да се съобразявате с нечия рода, като ще е съобразяване на сила. Детето съм забравила колко ви е голямо, но ако иска да го води и там да наложи ограничения на майка си и да постави условие да не говори против теб, иначе няма да го води. Няма да я промените, но ти не си длъжна да я изтърпяваш и час заради него, само това искам да разбереш. Нямаш такова задължение.

С такива прости свекърви да разбирам, че мъжете ви приличат на бащите си? Защото не знам иначе какво възпитание са получили.

За 100 път да го напиша-да, отгледан е от баща си и баба си.
Ма ко, детето ми е малко, той няма желание да ходи сам, камо ли с детето.

Е след като не е отгледат от нея и се дразни на простотиите и, КАКВО точно налага общуването с нея, още повече на празник?

То е като с децата на пушачите. Едни пушат като родителите си, други са отвратени от цигарите и не пропушват изобщо.

А на този мъж обяснено ли му е в прав текст, че от алергия детето може направо да се задуши? И всякакви други последици
Не че оправдавам, но някои наистина са прости. И за ММ даването на  сладки неща и сокове е висша ценност, а аз съм била цербер само защото не съм много по сладкото. И на всичко отгоре гадината яде сладко и захарта му е единица под моята
Тържествено обещавам да не съм такава баба, което да се похваля, че ми предстои.