Значиии забравят как са се държали с тях свекървите им, но си спомнят какви са ги вършили с децата си...все неща от едно и също време.
Мъжът и консултациите с педиатъра няма да го променят, на него просто му е по-лесно така- без да се напъва, просто да махне с ръка и т.н.
Точно. Ама те не си казват - чакай сега аз да не стана като моята свекърва, да помагам и ценя снахата, те стават по-зле. Щото те са търпяли техните, сега ние да търпим тях. На този пък аргумент веднага скачат-недей търпя, ами си научи мъжа да те слуша! Аз тоя мъж да не съм го взела да го възпитавам, уча и дресирам? Аз виновна, че търпя, той виновен, че не е научен, само свекървата е бяла росна китка. Акъли раздават, все много умни и всичко знаят, все снахата лоша и проклета, а не им идва на ума, че ако малко, ама малко повече мълчат и не се месят където сварят, няма да са такива отношенията. Ама то като не може да приеме, че е в грешка, как да се поправи?