Тема за ревността, излизанията и пътуванията

Не го разбирам това оправдание с ревнив партньор. Ами имай достойнство и кажи, че не ти се ходи. Аз съм от тези, които ходят по служебни мероприятия от описания тип. Харесва ми, забавлявам се, а и уважавам тези, които го организират и плащат. И мъжът ми ходи. Цялото останало време си е наше.
Някаква асоциалност ми е такъв отказ.

Не го ограничавам.Обаче почти винаги ходим заедно на подобни мероприятия(основно сбирки от училище)независимо дали са негови или мои.Често ако няма възможност да сме заедно отказваме,за 20 години сме научили,че заедно ни е най-хубаво.

В предишни теми съм чела, че не се гледа с добро око на хората, които не ходят, само защото не харесват такива ангажименти. Може би си обичат работата и са принудени да използват оправдание, за да не я загубят.
Но може да са си иначе много социални, просто да не им харесва друг да се намесва в плановете за свободното им време.

Чв кой  ще стане и ще каже такова нещо на колегите си.  Или не отиваш под някакъв предлог, или се изнизваш рано-рано.
Все пак работиш с тия хора, няма нужда да ги обиждаш, пък и няма защо.


Сигурно тези, на които не им се ходи, се извиняват с ревнив партньор  за да не ги  одумват като асоциални. Все пак това може да им навреди и служебно.

Истината винаги е печеливша.
Аз ще уважавам колега/жка ако каже "абе, не ми се идва, имам си по-важна работа", но ако някой ми каже "мъжът ми/жена ми не ме пуска" ще предизвика само насмешка и базици доста, защото означава,.че е мекотело, което се оставя да го мачкат и няма кураж да се заяви.

Вкъщи нямаме проблеми, обаче след като на последното събиране на нашата фирма 10 от 50 човека в 23 ч вече бяха пияни - вече не ми се ходи. Не ме интересува, че има 40 други и подобни доводи. Не харесвам свинщини. Ако трябва, ще излъжа, че ММ е започнал да проявява ревност.

Хм, тиймбилдингите доста често са досадни, но пък и на много места доброзорни. Тъй че ревнив партньор си е супер извинение.
На въпроса - нямаме проблем в нашата къща, "пускаме се" един друг, ама сме асоциални, рядко присъстваме точно на този вид събирания.

Нищо няма да спечели, ако си загуби работата.
За съжаление, когато си харесват служебните задължения, но не и традициите извън тях, преглъщат и се държат като мекотело. Въпрос на приоритети.

Голямо уважение ще настане като си признаят две, три колежки: едвам ви изтрайвам лицемерието на работа пък и да идвам да се веселим заедно 😆...
Особено предимно женските колективи...

Всъщност изобщо не трябва да се коментира причината да не идва някой.

Това зависи силно от манталитета на замесените. Ако служител просто откаже да участва в подобно събитие, без да излага мотиви, на някои места ще започне активно гадаене и коментиране зад гърба му, а понякога - и пред него.

Обяснявам за измъкването с "оправдание" за ревнив мъж - големи колективи, задължително присъствие на фирмени събирания. Разбира се, че има колеги, с които ми е приятно да се видя и извън офиса, но на подпийналите колеги от Македония например какво да им обяснявам, че не ми се ходи на чалга дискотека. До другата година няма и да им видя очите - "късно стана, аз ще се прибирам, че мъжа ми вече ми звъня" (нищо, че той втори сън спи). Хем дипломатично, хем категорично . Нямам никакви притеснения кой какво и как ще си помисли - с който сме близки знае каква е ситуацията ни,  с който пък се виждаме само на банкет все ми е тая.
Факт е, че има много ревниви хора, но техните половинки мисля не го осъзнават и второ се притесняват някой страничен да не разбере. Не че не се вижда по напрежението в лицето и поведението им през цялата вечер.

MM редовно се извинява с жената и децата. Жената в повечето случаи дори не е в течение.
Навремето и аз се извинявах със семейството. Което не ми е пречело да излизам когато и с когото наистина ми е приятно


Чета, че има хора, които не разбират този финт. Тук, във форума, имаше тема за тиймбилдингите и не една (но особено една) форумка се би в гърдите да ги защитава. Ако ти се падне като колежка защо да се мориш да си защитаваш тезата като може с две думи да се изнижеш. И то с риск да я засегнеш и после да ти прави сечено? Мерси, но не мерси.

И аз като мъжа ти.

Не се ревнуваме, но аз мразя тийм билдинги, ресторанти, барове, пъбове, питиета и коктейли с колеги (или други). На много места може да иде и жената. ММ ме е водил по такива (преди децата).

Честно казано мисля, че колегите никой не ги спира, ами се извиняват с жените си за да не дойдат.

Харесват ми само уикендите по замъци, направени като хотели. Научава се история и е наистина красиво.

Аз имам приятелки/познати, които си излизат само с мъжете си. Имат си подходящи семейни приятели, с които ходят заедно на почивки, навсякъде.
Понякога се радват да се виждат и с нас, но предпочитат срещи през деня и винаги са съобразени с плановете на мъжете им. Не се притесняват да ми кажат, че в събота той ще ходи някъде и ние може да се разберем нещо. Когато мъжът й се обади, че вече се е освободил, срещата ни започва да приключва. Час-час и половина не са проблем, но ги виждам как започват да си гледат часовниците, да се чуват през 30 минути, не непременно с въпроса "още колко ще се бавиш? Кога ще се прибереш?", но се започва с въпроси за пазаруване, ядене, ходене на гости и на мене самата ми става безинтересно да присъствам и да слушам чужди разговори. 
Ако понякога предлагам кино, казват, че и мъжът им иска да гледа този филм и или го водят и него, или киното отпада, защото той е зает в деня, в който ние можем.
Аз си ги знам тези приятелки и се съобразявам с желанията им да се виждаме само в удобно за тях време. Други наши познати ги критикуват. Какво било това!!! - Ами било... Едни хора живеят така, други по друг начин.
Ако са подложени на тормоз, вече е друга приказката, но аз ги виждам, че те не са свикнали да изкарват време навън с други хора. Понякога дори не знаят за какво да говорят. Те са склонни да приказват предимно за нещата от дома, а на мене не ми е интересно за повече от 10 минутки да слушам детайли около деца, учители, мъже, навици и т.н.
Сега ще ме питате защо въобще сме приятелки. Ами защото сме приятелки. Едните са се задомили, другите не, но понякога и ние, и те имаме свободно време и се виждаме без конкретен повод.
Да разчитам, че ще са до мене във всеки един момент, би било глупаво от моя страна. Но това не пречи да се похилим за час-два в някой свободен слънчев ден.